Един от големите проблеми на българското земеделие е застраховането на

Един от огромните проблеми на българското земеделие е застраховането на селскостопанските площи. А повода за това е доста елементарна - недоверието. Всеобщо е мнението, че никой не е удовлетворен от компенсацията, което е получил за претърпяната от него вреда.

Проблемът избуя с нова мощ през тази години, изключително мощно след поредицата градушки, които удариха региони в съвсем цялата страна, а в някои и по няколко пъти.

Земеделското обезпечаване е доста едва развито у нас. Няма статистика и не се събират данни за застрахованите фермери у нас, споделят от сектора. Най-общо казано единствено 10-12 до 15% от селските стопани имат застраховка, което е извънредно малко, споделят и застрахователи и анализатори. Постъпленията от награди по земеделското обезпечаване възлизат на 6.2 млн. лева при размер на общото обезпечаване от 2.1 милиарда лева през предходната година, което прави дял от 0.8 %. В Европа числата са доста по-различни. Поне половината, даже и повече от фермерите, имат някакъв тип застраховка.

Голямата болежка на хората, които създават храната на страната, е застраховането. В момента, да вземем за пример, фермерите могат да получат обезщетение, единствено в случай че е имало градушка след 20 април. За да има същински смисъл от тази отбрана обаче те желаят смяна и този период да се изтегли по-рано - от 1 април. За страдание, в полемиките обаче от Министерството на земеделието споделят, че не могат да се месят в активността на частните застрахователни сдружения.

Другият проблем е, че застрахователните сдружения признават единствено количествени вреди, т.е. заплащат единствено за плода, който е паднал на земята. Удареното, което стои на дървото и е развалено, само че не е паднало, не се признава за вреда.

Конфликт сред фермери и застрахователи има и поради това, че земеделските стопани не са наясно какво тъкмо са застраховали, каква е застрахователната сума и какво тъкмо може да чакат при неподходящи климатични условия. Това споделят застрахователите. Например, някой е сключил контракт за 50 лева, а различен за 150 лв.. Това надлежно дава право на друго обезщетение при настъпване на застрахователна вреда.

Ако някой не е удовлетворен от платеното, се прави втора оценка от комисия от същата компания, която е направила застраховката. Ако още веднъж фермерът не е задоволен, се прибягва до избор на експерт от някой от научно-изследователските институти от Селскостопанската академия.

Някои от фермерите виждат излаз в основаване на Държавна земеделска застрахователна компания, която съгласно тях ще реши проблемите в този момент. Предлага се тя да е с начален капитал от 1 милиарда лв., като той се подели по равно (50:50) сред страната и фермерите. Всяка от двете страни ще внесе по 500 млн. лв.. Сметките са, че при 50 000 000 дка обработваема земя всеки фермер ще отдели по 10 лв. еднократно, с цел да стане акционер.

Темата, несъмнено, е огромна и обширна, с доста гледни точки и несъмнено полемиките ще продължат още дълго. И бурно. Все отново става въпрос за положен труд, доста старания и разноски.

Най-новото предложение от Асоциацията на българските застрахователи е за въвеждане на наложителна застраховка на субсидираните аграрни площи против естествени бедствия. По данни от Министерството на земеделието, храните и горите за последната акция са изплатени дотации за 38 млн. декара. Това съгласно асоциацията би било добра отбрана за фермерите. И в случай че се вкара наложителната застраховка на земеделска земя, няма да има проблем част от сумата да се употребява за битка с градушките, пресмятат застрахователите.