Останах кръгло сираче на 6 години, но съдбата реши, че това не е достатъчно
Един ден в детската градина пристигна дъщерята на чичото на майка ми и ни води със себе си. По това време тя беше единствено на 21 години. Беше студентка и ни заведе в града, в който учеше.
Докато вуйна ни работеше и учеше, съседите се грижеха за нас. Влязох в добра гимназия. Трябваше да взимам по-малкия си брат със себе си на работа. Така живеехме. Рядко го виждах безсънен, когато се прибирах той към този момент беше задремал. Но постоянно бяхме добре облечени и нахранени. За всяко учебно зрелище имахме най-хубавото облекло, което ушивах със личните си ръце.
Леля ми беше доста красива жена. В работата тя се срещна с добър мъж.
Това беше човек, който обезпечи мен и брат ми и даже замести татко ни. Спомням си за него с особена деликатност.
Учих в един от най-хубавите университети в чужбина. Сега работя в перспективен офис, за който не можех да бленувам тогава. Брат ми учи за доктор. Всичко, което имаме, изискуем на вуйна ми.
Не можах да сдържа страстите си, когато я видях в бяла булчинска рокля и по-късно, когато държах щерка й в ръцете си. Година по-късно тя роди и наследник.
А през вчерашния ден получих новината за гибелта на вуйна ми. Тя и мъжът й се прибирали от къщата на родителите му, когато били нападнати. Никой от тях не съумял да се избави.
Днес отивам да си кажа последно довиждане с вуйна ми.
