Когато се почувстваш изгубен, прочети това..
Един ден мъдрецът завел собствен възпитаник в парк, ситуиран в подножието на залесен рид. В парка имало лабиринт с високи и гладки стени, които се осветявали от слънчевите лъчи.
Учителят съпроводил ученика до входа и му сложил задача да открие самичък изхода. Той се лутал в лабиринта през целия ден и цяла нощ, само че напъните му били напразни. Бил в невъзможност. Отчаяно се опитвал да откри излаз. Накрая от безсилие поседнал на земята и задремал.
Когато отворил очи, видял пред себе си учителя.
– Последвай ме – споделил му той.
Излезли от лабиринта и без да се обръща, учителят тръгнал през гората. Когато стигнали най-високото място на хълма, той показал на ученика си:
– Погледни надолу!
От мястото, на което се намирали, се виждал целият лабиринт.
– Гледайки от тук, можеш ли да откриеш изхода на лабиринта? – попитал учителят.
– Да, и то елементарно – споделил ученикът. – Трябва единствено да го следя деликатно известно време.
– Добре, откри го тогава и го запомни добре – споделил учителят.
След това тръгнали назад през гората. Ученикът още веднъж влезнал в лабиринта, само че този път намерил изхода доста бързо, без да се загуби нито един път.
– Урокът, който получи преди малко, е измежду най-важните секрети от изкуството на живота – споделил мъдрецът, посрещайки го на изхода. – Колкото повече се отдалечиш от дадена обстановка и по-отвисоко я погледнеш, толкоз по-ясно и цялостно ще я видиш. Така доста по-бързо и елементарно ще можеш да намериш изхода от нея.
Притчата е част от сборника “ ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА “, издателство Гнездото
