Защо наричат дюлята медна ябълка? Причини да я хапваш често тази зима
Дюлевото дърво е овошка, позната на хората от преди 4 хилядолетия. Своето ботаническо име - Cydonia oblonga, дюлята е получила от критския град Кидония, който през днешния ден се назовава Ханя.
Този есенен плод е прочут и под името медена ябълка, което идва от гръцкото наименование melimeon, тъй като я поставяли в мед, с цел да вършат конфитюр. Днес португалците я назовават мармело поради мармалада от дюли, който се прави.
Родината на дюлята е Кавказкият регион, откъдето идва в Европа и се настанява трайно на Балканите. Есента ни сервира своя подарък по време, когато останалите плодове към този момент отминават. Макар че е стипчива на усет, тя е същинска витаминозна бомба, посредством която есента ни зарежда за последно преди студените зимни месеци.
Състав на дюлята
Витамините А, С, В1, В2, В6, Е, РР; микроелементите калий, калций, фосфор и мед, а също фруктоза, глюкоза и пектин, дъбилни субстанции се срещат в отлични количества в този подценяван от мнозина плод.
В дюлевите семки се съдържа веществото амигдалин, или още витамин В17. То е сложно цианово съединяване с ниски токсични качества. Има дарба да унищожава раковите кафези като резервира здравите.
Затова е добре дюлите да се ядат дружно със семките както в прясно положение, по този начин и в сладка и конфитюри. Дозата за ден обаче не трябва да надвишава изядените дюли, тъй като това, което в дребни количества е лекарство, в огромни се трансформира в отрова. Природата ни подсказва ловко посредством усета какъв брой би трябвало да приемем от плода.
Полезни свойства на медените ябълки
Стипчивите субстанции, придаващи по този начин присъщия усет, имат неповторими антисептични свойства. Растението ги създава, с цел да се пази от вредителите, които желаят да похапнат от него. Поради това дюлята е идеално средство за битка с всевъзможни инфекции и възпалителни процеси, от горните дихателни пътища и носоглътката, през храносмилателната система, до бъбреците и пикочните пътища.
Витамините, микроелементите и ароматните съединения в дюлята имат антибактериални свойства. Слузестите субстанции омекотяват лигавиците, а пектинът понижава неприятния холестерол.
Народната медицина подготвя разнообразни отвари от дюли при възпаления на горните елементи на дихателната система, както и при астма, гастрити и цистити. Има и кръвоспиращо деяние.
С профилактична цел най-добре дюлята да се употребява в прясно положение, защото при термична обработка се губят доста от скъпите субстанции, най-много витамин С.
Може да се подготви и свеж сок от плода, разбъркан със сока от различен по-сладък от него - ябълка, круша, грозде и други. Тъй като има затягащ резултат, тя може да се комбинира добре с плодове с разхлабващо деяние - сливи, круши, киви.
А есента ще е по-вкусна, в случай че приготвите през днешния ден у дома:
- дюлев сладкиш;
- дюлеви мъфини;
- сладки с дюли.
