Как дядо ми ме научи на математика
Дядо ми изкласи до четвърти клас, само че по този начин стимулира своите деца, че две от тях станаха претенденти на науката (филолози), а третото – е моята майка.
Веднъж, когато бях във втори съсловия, отидох на посетители на дядо и вечерта, когато работата на двора беше към този момент свършила, той седна до мен и ме попита:
– Математика.
– Реши тогава, внучето ми, тази задачка. Мама купи 16 мандарини. Аз изядох половината, батко изяде две, а останалите кака. Колко мандарини е изяла кака?
Замислих се, взех да пиша числа на един лист и дадох отговор.
– Юнак, виждам, че умееш да смяташ. А в този момент виж нещо. – след тези думи дядо извади от джоба си 10 лв. и ги постави на масата – Ще бъдат твои, в случай че решиш още една задачка или познаеш отговора.
– Ще я реша, естествено! В учебно заведение по математика имам единствено шестици и знам цялата таблица за умножение.
– Тогава слушай. Една патка си вървяла и срещнала стадо патки. Казала им: „ Здравейте, 100 патки “. Патките дали отговор: „ Ние не сме 100. Колкото сме, и още толкоз, и половината от нас, и половината на половината и ти като дойдеш, тогава ще станем 100 “. Колко са били патките?
Мислех дълго, мислех ден, два, три – не можех да реша задачата.
– Не, не е това – споделяше дядо ми – Значи парите ще почакат, до момента в който не решиш задачата.
За тези времена с 10 лв. можех да събера всичките си другари и да си купим от магазина и бонбони, и сладкиши, и лимонада, въобще всичко, което душата ни пожелае. Така за мен математиката стана не нереално отегчителен предмет, а действителен метод за пиршество. Учих я, с цел да мога идващия път да разоря дядо, а той ми даваше все нови и нови задания, до момента в който не разбрах, че съвършенството няма лимит. Така и не ми се отдаде да печеля тези 10 лв..
П.С. Като причинност от това, станах преподавател по математика и работя в учебното заведение към този момент повече от 25 години.
