Чужденец да отвори малък бизнес в България - на една банкова сметка разстояние
Двустранните търговски камари, работещи в България, още веднъж упорстват за облекчение при започването на нов бизнес от чужденци в България. Проблемът, който препятства отварянето на дребни компании на непознати жители, се крие в условието капиталът да бъде импортиран в набирателна сметка.
За казуса от години приказват юристи, посланици на европейски страни също са поставяли въпроса на срещи с ръководещи, само че към този момент не наподобява това да се счита за огромен проблем изключително в изискванията на продължаваща политическа рецесия.
Сега организации на задграничния бизнес и Висшият адвокатски съвет за са написали писма до министъра на правораздаването с съответни оферти по какъв начин елементарно да се реши въпросът.
Искам да отворя дребен бизнес, само че не мога
Италианец идва в България и желае да отвори дребен бизнес с капитал в 80% от случаите в границите на 1000 лева Една от първите стъпки е да си отвори така наречен набирателна сметка, в която да внесе капитала, който по закон може да бъде и единствено 2 лева
Банката пък, съгласно условията на законите, би трябвало да извърши проучвателни процедури и стъпки, с цел да откри кой е индивидът, който желае да му бъде отворена сметката. Тези банкови процедури обаче са трудоемки и скъпи.
И по тази причина постоянно дребният бизнес е подложен в обстановка да би трябвало да заплаща толкоз за тези процедури, колкото ще е целият му първичен капитал, и най-после е изцяло допустимо да получи отвод, в някои случаи даже безмълвен.
" Имаме доста сигнали от клиенти, които въобще не могат да стартират бизнес поради това условие за импортиран капитал в набирателна сметка ", споделя пред " Дневник " юрист Мария Нецова, зам.-председател на Конфиндустрия България - една от организациите, подписали писмото до правораздавания министър. Допълва, че в други страни и съответно в Италия такава сметка не съществува. Подчертава, че става дума за дребни компании, а не за огромните бизнеси, които имат финансовата опция и би трябвало да извървят целия път по откриването на такава сметка и обезпечаването на купища документи за задачата.
Под писмото са се подписали Американска комерсиална камара в България, Българо-швейцарската комерсиална камара, Българо-Испанска Търговска Камара, Българо-румънска търговско-промишлена палата, Германо-Българска индустриално-търговска камара, Конфиндустрия България, Унгаро-Българскатa Стопанска Камара, Френско-българската комерсиална и индустриална камара, Шведско-българската комерсиална камара.
За казуса обществено приказваха юристи преди 2 година Повече за това четете.
През последните няколко години бяхме търсени за помощ и подпомагане от страна на нашите членове по отношение на големите компликации, които срещат при откриването на банкови сметки на сдружения с задгранично присъединяване, включително и усложненията при откриването на така наречен набирателна специфична сметка, нужна за внасяне на капитал при учредяването ново сдружение. Това пишат 9 организации на задграничния бизнес в България, обединени в двустранни камари. Писмото е до министъра на правораздаването Крум Зарков и е от края на февруари.
Посочват, че след извършени няколко полемики по казуса оферират дребни промени в Наредбата на правосъдния министър за водене, запазване и достъп до комерсиалния указател и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Адвокатите: Наредба вкарва регулация
Притеснението на бизнеса в тази ситуация е обвързвано с така наречен набирателна сметка, в която би трябвало да бъде импортиран капиталът за основаване на сдружението, който може и да е 2 лева В Наредба № 1 от 14.02.2007 година за водене, запазване и достъп до комерсиалния указател и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се показва наборът от документи, нужни за регистриране и смяна на условия за ООД в Търговския указател. Разпоредбите плануват установяването на обстоятелството, че дружественият капитал е импортиран, да става наложително с показване на " документ за импортиран в банка капитал ". Тази дефиниция постанова извода, че според цитираната Наредба капиталът на ООД може да бъде импортиран единствено в банка, написа в позицията си Висшият адвокатски съвет. И прецизира, че самият Търговски закон не слага такова условие. Заради това организацията заключава, че наредбите на наредбата вкарват първична регулация на метода на внасяне на дружествения капитал и че тази регулация се явява противоконституционна.
В позицията на съвета се споделя още, че цените на банките плануват такси за изследване на документите на клиента сред 50 и 550 лева и без значение от заплащането им, постоянно процедурата завършва с отвод за влизане в настоятелен взаимоотношения.
Голяма част от банките слагат спомагателни и непредвидени нормативно условия, като съществуване на статут на пребиваващ в Република България чужденец или обвързване за осъществяване на комерсиалната активност главно в България. Тези условия са не всеки път изпълними, още повече, че в модерния цифров свят търговците имат за цел да оперират не съответно в България, а на единния европейски пазар, като физически могат да се намират във всяка една точка на света, допълват юристите. Подчертават, че не е възможно учредяването и регистрацията на най-предпочитаната форма на комерсиално сдружение да зависи от позитивната оценка на трети лица (в случая, банките). Законът следва да подсигурява идентични условия за стопанска активност на всички лица, а също и да закриля стопанската активност и вложенията.
Съветът предлага аргументирано да се промени уредбата, отнасяща се до регистрацията на сдружения с лимитирана отговорност (ООД) в Търговския указател.
Какво се предлага
Позицията на юристите в началото изразена през 2020 година от Съюза на свободните юристи, се поддържа и от адвокатките колегии от няколко гарда, споделя юрист Нецова. Сега е облечена и в писмото на Висшия адвокатски съвет.
Тя показва, че българското законодателство също така не разрешава на юридически лица да оспорват отхвърли на банка да отвори сметка. Казва, че при разискването на проблема в годините бизнесорганизациите са имали съответни оферти по какъв начин да се решат проблемите, само че е ставало дума за много по-значителни промени от предлаганата в този момент дребна смяна в Наредбата на правосъдния министър.
Въпросът наскоро е бил подложен и в диалог с министъра на стопанската система, който обаче е показал, че не е в неговите пълномощия. В писмото си Висшият адвокатски съвет предлага да се създадат две промени в наредбата като различно на документ за импортиран в банка капитал да се показва документ от шефа, че капиталът е подаден при него. Втората корекция е за случаите на нарастване на капитала, който още веднъж да може да се подава при шефа.
Предложената от нас дефиниция регистрира действието на Закона за ограничение на заплащанията в брой, чиито правила слагат условие, в случаите в които размерът на капитала е еднакъв или надвишава 10 хиляди лева, той да бъде импортиран в банка. С оглед по този начин инструкции размер, посоченото условие не се явява непропорционално, за разлика от основаното понастоящем от Наредбата условие за внасяне в банка на капитал и от 2 лв., се показва в причините на съвета.
От там показват, че не би трябвало да се подценява и различен аспект на казуса, който се показва в извънредно отрицателната противоположна връзка, получавана от задграничните вложители. Като неприятните им усещания от банковия бранш в България се трансферират и върху страната.
От Министерството на правораздаването оповестиха пред " Дневник ", че преди да бъде взето решение, въпросът ще бъде разискван с бизнеса и юристите. Все още няма избрана дата за това.
Нецова показва, че един път оголен, бизнесът към този момент има разнообразни решения за откриване на разплащателни банкови сметки, които може да бъдат открити и в родината на съответния жител. Казва, че на този стадий юристи поучават клиентите да откриват бизнеси на името на български жители, които след това да им ги трансферират. " Но не може това да е процедура, неетично е да се прави това. А и не желаеме да пришпорваме банките да си вършат бързо или невнимателно инспекциите ", показва тя.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
За казуса от години приказват юристи, посланици на европейски страни също са поставяли въпроса на срещи с ръководещи, само че към този момент не наподобява това да се счита за огромен проблем изключително в изискванията на продължаваща политическа рецесия.
Сега организации на задграничния бизнес и Висшият адвокатски съвет за са написали писма до министъра на правораздаването с съответни оферти по какъв начин елементарно да се реши въпросът.
Искам да отворя дребен бизнес, само че не мога
Италианец идва в България и желае да отвори дребен бизнес с капитал в 80% от случаите в границите на 1000 лева Една от първите стъпки е да си отвори така наречен набирателна сметка, в която да внесе капитала, който по закон може да бъде и единствено 2 лева
Банката пък, съгласно условията на законите, би трябвало да извърши проучвателни процедури и стъпки, с цел да откри кой е индивидът, който желае да му бъде отворена сметката. Тези банкови процедури обаче са трудоемки и скъпи.
И по тази причина постоянно дребният бизнес е подложен в обстановка да би трябвало да заплаща толкоз за тези процедури, колкото ще е целият му първичен капитал, и най-после е изцяло допустимо да получи отвод, в някои случаи даже безмълвен.
" Имаме доста сигнали от клиенти, които въобще не могат да стартират бизнес поради това условие за импортиран капитал в набирателна сметка ", споделя пред " Дневник " юрист Мария Нецова, зам.-председател на Конфиндустрия България - една от организациите, подписали писмото до правораздавания министър. Допълва, че в други страни и съответно в Италия такава сметка не съществува. Подчертава, че става дума за дребни компании, а не за огромните бизнеси, които имат финансовата опция и би трябвало да извървят целия път по откриването на такава сметка и обезпечаването на купища документи за задачата.
Под писмото са се подписали Американска комерсиална камара в България, Българо-швейцарската комерсиална камара, Българо-Испанска Търговска Камара, Българо-румънска търговско-промишлена палата, Германо-Българска индустриално-търговска камара, Конфиндустрия България, Унгаро-Българскатa Стопанска Камара, Френско-българската комерсиална и индустриална камара, Шведско-българската комерсиална камара.
За казуса обществено приказваха юристи преди 2 година Повече за това четете.
През последните няколко години бяхме търсени за помощ и подпомагане от страна на нашите членове по отношение на големите компликации, които срещат при откриването на банкови сметки на сдружения с задгранично присъединяване, включително и усложненията при откриването на така наречен набирателна специфична сметка, нужна за внасяне на капитал при учредяването ново сдружение. Това пишат 9 организации на задграничния бизнес в България, обединени в двустранни камари. Писмото е до министъра на правораздаването Крум Зарков и е от края на февруари.
Посочват, че след извършени няколко полемики по казуса оферират дребни промени в Наредбата на правосъдния министър за водене, запазване и достъп до комерсиалния указател и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Адвокатите: Наредба вкарва регулация
Притеснението на бизнеса в тази ситуация е обвързвано с така наречен набирателна сметка, в която би трябвало да бъде импортиран капиталът за основаване на сдружението, който може и да е 2 лева В Наредба № 1 от 14.02.2007 година за водене, запазване и достъп до комерсиалния указател и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се показва наборът от документи, нужни за регистриране и смяна на условия за ООД в Търговския указател. Разпоредбите плануват установяването на обстоятелството, че дружественият капитал е импортиран, да става наложително с показване на " документ за импортиран в банка капитал ". Тази дефиниция постанова извода, че според цитираната Наредба капиталът на ООД може да бъде импортиран единствено в банка, написа в позицията си Висшият адвокатски съвет. И прецизира, че самият Търговски закон не слага такова условие. Заради това организацията заключава, че наредбите на наредбата вкарват първична регулация на метода на внасяне на дружествения капитал и че тази регулация се явява противоконституционна.
В позицията на съвета се споделя още, че цените на банките плануват такси за изследване на документите на клиента сред 50 и 550 лева и без значение от заплащането им, постоянно процедурата завършва с отвод за влизане в настоятелен взаимоотношения.
Голяма част от банките слагат спомагателни и непредвидени нормативно условия, като съществуване на статут на пребиваващ в Република България чужденец или обвързване за осъществяване на комерсиалната активност главно в България. Тези условия са не всеки път изпълними, още повече, че в модерния цифров свят търговците имат за цел да оперират не съответно в България, а на единния европейски пазар, като физически могат да се намират във всяка една точка на света, допълват юристите. Подчертават, че не е възможно учредяването и регистрацията на най-предпочитаната форма на комерсиално сдружение да зависи от позитивната оценка на трети лица (в случая, банките). Законът следва да подсигурява идентични условия за стопанска активност на всички лица, а също и да закриля стопанската активност и вложенията.
Съветът предлага аргументирано да се промени уредбата, отнасяща се до регистрацията на сдружения с лимитирана отговорност (ООД) в Търговския указател.
Какво се предлага
Позицията на юристите в началото изразена през 2020 година от Съюза на свободните юристи, се поддържа и от адвокатките колегии от няколко гарда, споделя юрист Нецова. Сега е облечена и в писмото на Висшия адвокатски съвет.
Тя показва, че българското законодателство също така не разрешава на юридически лица да оспорват отхвърли на банка да отвори сметка. Казва, че при разискването на проблема в годините бизнесорганизациите са имали съответни оферти по какъв начин да се решат проблемите, само че е ставало дума за много по-значителни промени от предлаганата в този момент дребна смяна в Наредбата на правосъдния министър.
Въпросът наскоро е бил подложен и в диалог с министъра на стопанската система, който обаче е показал, че не е в неговите пълномощия. В писмото си Висшият адвокатски съвет предлага да се създадат две промени в наредбата като различно на документ за импортиран в банка капитал да се показва документ от шефа, че капиталът е подаден при него. Втората корекция е за случаите на нарастване на капитала, който още веднъж да може да се подава при шефа.
Предложената от нас дефиниция регистрира действието на Закона за ограничение на заплащанията в брой, чиито правила слагат условие, в случаите в които размерът на капитала е еднакъв или надвишава 10 хиляди лева, той да бъде импортиран в банка. С оглед по този начин инструкции размер, посоченото условие не се явява непропорционално, за разлика от основаното понастоящем от Наредбата условие за внасяне в банка на капитал и от 2 лв., се показва в причините на съвета.
От там показват, че не би трябвало да се подценява и различен аспект на казуса, който се показва в извънредно отрицателната противоположна връзка, получавана от задграничните вложители. Като неприятните им усещания от банковия бранш в България се трансферират и върху страната.
От Министерството на правораздаването оповестиха пред " Дневник ", че преди да бъде взето решение, въпросът ще бъде разискван с бизнеса и юристите. Все още няма избрана дата за това.
Нецова показва, че един път оголен, бизнесът към този момент има разнообразни решения за откриване на разплащателни банкови сметки, които може да бъдат открити и в родината на съответния жител. Казва, че на този стадий юристи поучават клиентите да откриват бизнеси на името на български жители, които след това да им ги трансферират. " Но не може това да е процедура, неетично е да се прави това. А и не желаеме да пришпорваме банките да си вършат бързо или невнимателно инспекциите ", показва тя.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ