Наскоро се пенсионирах и се развеждам със съпруга си, но никой не ме разбира
Двойките, които живеят дружно от години, знаят доста добре, че животът не е приказка. Понякога се постанова да правиш жертви.
Наскоро се пенсионирах. Винаги съм си мислила, че по-късно ще пребивавам спокоен живот, само че не стана по този начин. Всичко се промени. Никой не ме схваща.
Но да стартира изначало. Родена съм и съм израснала на село. Там се срещнах с бъдещия си брачен партньор. Той беше от заможно семейство. Родителите ми ме убедиха да се омъжа бързо. Първоначално бях щастлива, само че с времето разбрах, че това не е моят човек. Роднините ми нямаше да одобряват развода, тъй че продължих да пребивавам със брачна половинка си. Скоро ни се родиха деца. Грижата за тях ме накара да не помни всичко. Често, обаче, чувах какъв брой неприятна съм била като майка, стопанка, жена и като цяло като човек.
Когато децата ми потеглиха на учебно заведение, наследих апартамент в града. Преместихме се в него. Това беше глътка пресен въздух за мен. Бързо си открих работа, където се почувствах облекчена. Съпругът ми не можа да свикне. Намери си работа, само че бързо я напусна. Аз изкарвах парите в фамилията. И в тази обстановка не липсваха упреци към мен. Трудно ми е да приема, че цялостен живот съм живяла с някой, който не ме прави оценка. Все още не можех да напусна брачна половинка си, без да травмирам децата.
Те пораснаха, сътвориха свои фамилии. Все още не можех да се реша на бракоразвод. Как да се разделя с човек, с който съм прекарала четвърт век?
Съпругът ми самичък ме принуди да направя тази стъпка. Наскоро се пенсионирах. Това също не му се хареса. Веднага ме попита къде ще работя, тъй като имаме потребност от приходи. Осъзнах, че с изключение на упреците и свадите, няма друго защо да си спомня. Не желая по този начин да прекарам остатъка от живота си.
Казах на брачна половинка ми, че желая бракоразвод, да си събере нещата и да се върне на село при майка си. Изхвърлих го от жилището си. Вече вдишвам доста по-спокойно. Мислех, че ще стартира живота си на чисто. Но никой не демонстрира схващане към мен. Децата ми се обаждат всеки ден и ме молят да го приема назад. Дъщеря ми сподели, че се срами от мен пред свекърва си. Нямам ли право на нов живот? Децата към този момент са възрастни и се грижат за себе си. Надявам се повече да не се пробват да ме убеждават да приема назад татко им.
