Дворецът Кричим Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отхвърли

Дворецът " Кричим "

Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) отхвърли жалбата на семейството Сакскобургготски за дейностите на българската страна по основния проблем с реституцията на резиденция " Кричим ". Делото в Страсбург обаче ще продължи по жалбите на Симеон II и сестра му Мария-Луиза Хробок поради наложения през 2009 година от Народното събрание мораториум върху продажбата и комерсиалната приложимост на така наречен " царски парцели ".

Делото за резиденция " Кричим " е основно за разплитане на възела с делата за парцелите на Симеон II и сестра му. На три инстанции българският съд разгласи, че резиденцията е строена с пари на Интендантството на цивилната листа на Царя, която е държавна институция. Магистратите одобриха, че няма доказателства, че парцелът е строен с персонални пари на царете, а това е станало с държавни средства. С тези причини реституционните искания на Сакскобургготски бяха отхвърлени.

Казусът " Кричим " докара до серия от каузи на страната против някогашния министър председател и детрониран монарх за останалите парцели, които той съумя да си възвърне най-вече по време на премиерския си мандат.

Ключовото в решението на съда в Страсбург е, че българските съдилища са се произнесли " детайлно " и " добре обосновано " по проблема " Кричим ".

Европейски съд по правата на човека припомня, че резиденция " Кричим " в никакъв случай не е била във притежание на Симеон II и сестра му. Двамата желаеха реституцията на парцела от регионалния шеф на Пловдив през 2008 година, само че тогавашният шеф Тодор Петков (БСП) им отхвърли. По това време Сакскобургготски към момента беше водач на Национална движение „Симеон Втори" и участваше в ръководещата тройна коалиция. Решението на Тодор Петков докара до рецесия във властта, само че все пак регионалният шеф отстоя позицията си. Симеон II реши да съди страната поради отказаната му резиденция.

Финалното решение на Върховния касационен съд бе в интерес на страната и даде нужния казус, върху който стъпиха и останалите каузи за собствеността върху така наречен " царски парцели ".

През 2009 година на власт пристигна първото държавно управление на ГЕРБ, а въпросът с парцелите все вълнуваше живо обществото. По гледище на водача на РЗС Яне Янев, който в този момент е консултант на премиера Бойко Борисов, Народното събрание гласоподава мораториум върху продажбата и комерсиалната приложимост на всички парцели, върнати от страната на Сакскобургготски. Мораториумът трябваше да е краткотраен, до приемането на закон, който да уреди въпросът с тези парцели. Целта на възбраната бе да се обезпечат правосъдните каузи. Мораториумът обаче не е анулиран към този момент девета година, закон няма, а част от делата още не са завършили.

Съдът в Страсбург афишира, че делото в Европейски съд по правата на човека за парцелите ще продължи в частта за жалбите на Сакскобургготски за мораториума. Царската фамилия жали, че мораториумът ги е сложил в обстановка на правна неустановеност по отношение на собствеността им и методите за нейното потребление. Те нямат право на достъп до съд, с цел да жалят мораториума, защото българският съд не може да се произнася върху това решение на Народното събрание.

Съдът в Страсбург ще реши дали България е позволила нарушаване на отбраната на собствеността, правото на обективен развой и правото на заслужено обезщетение. Ще се прегледат решенията на българските съдилища, които признават страната като притежател на дворците " Саръгьол " и " Ситняково ". За разлика от резиденцията " Кричим ", те към този момент бяха върнати от страната на Сакскобургготски, а след това му бяха отнети след решението на съда. Европейски съд по правата на човека е комуникирал тези тъжби с българското държавно управление.

Жалбоподателите по делото пред Страсбург бяха седмина – Симеон II, Мария-Луиза Хробок и петима наследници на абдикиралия цар Фердинанд I, които са немски жители. Съдът в Страсбург отхвърля жалбите на петима наследници на Фердинанд с мотив, че те не са съумели да потвърдят претенциите си. Европейски съд по правата на човека споделя, че те в никакъв случай не са имали права върху парцелите в България, нито в миналото са ги употребявали, с цел да са ощетени от мораториума на Народното събрание.