Липсата наенергийно бедни доведе зо 41 млн. енергийно бедни в ЕС
Около 41 милиона души, което съставлява 9.2% от популацията на Европейския съюз (ЕС), живеят в енергийна беднотия и не могат да поддържат домовете си задоволително топли. Това демонстрират данните в отчет на Евростат. Държави с максимален брой наранени са Испания (8.5 млн.), Франция (8.1 млн.), Германия (5.3 млн.) и Италия (5.1 млн.). Около 1.2 милиона души в България не могат да отопляват жилищата си съответно. В Румъния и Гърция енергийно бедните са надлежно 2 млн. и 1.9 млн. Данните демонстрират, че ниските приходи и високите енергийни разноски са съществена причина за неналичието на топлота през зимата, като в някои страни отвън Европейски Съюз, като Албания и Северна Македония, обстановката е още по-критична.
За повишаването на броя на енергийно бедните европейци през последните години виновност има войната на Русия в Украйна, която провокира съществени разтърсвания на енергийните пазари, означават наблюдаващи. Също и затварянето на въглищните централи в Европейски Съюз, а самите ТЕЦ-ове са минали на природен газ, който запас го няма в Европа и се е набавял от Русия.
През последните години Европейският съюз ускорено затваря въглищни електроцентрали в границите на Зелената договорка и политиките за декарбонизация. Макар задачата да е понижаване на въглеродните излъчвания и битка с климатичните промени, тази промяна има и сериозна обществена цена – възходяща енергийна беднотия и непрекъснато повишаване на електрическата енергия.
Какво съставлява енергийната беднотия?
Енергийна беднотия е положение, при което семействата не могат да си разрешат съответно отопление, изстудяване и електрозахранване на жилищата си. По данни на европейски институции милиони жители в Европейски Съюз към този момент изпитват компликации да заплащат сметките си за ток и отопление, изключително в по-бедните страни и измежду уязвимите обществени групи.
Затварянето на въглищните централи – стопански резултати
Въглищните електроцентрали осигуряваха постоянна и относително евтина базова сила. С тяхното последователно закриване понижава сигурността на енергийните доставки; усилва си зависимостта от импорт на сила и газ; пораства делът на по-скъпи енергийни източници; цената на електрическата енергия става по-чувствителна към пазарни и геополитически разтърсвания.
В резултат електрическата енергия в доста европейски страни нарастна доста, а съмненията в цените се трансфораха в непрекъснат риск за семействата и бизнеса.
Възобновяемата сила – решение, само че не панацея
Възобновяемите източници като слънце и вятър са основни за енергийния преход, само че те са подвластни от климатични условия и изискват съществени вложения в мрежи, акумулатори и аварийни мощности. В кратковременен проект това оскъпява системата, а разноските постоянно се трансферират непосредствено върху крайните консуматори. А в най-студените дни и месеци, когато е нужна повече електрическа енергия, възобновимите централи създават по-малко и надлежно не могат да ни " спасят ".
Липсата на равномерен преход и обезщетения ускорява общественото неравноправие. Докато част от обществото може да влага в слънчеви панели, термопомпи и енергийна успеваемост, други нямат тази опция и заплащат все по-високи сметки.
Така зеленият преход, умислен като резистентен и обективен, рискува да задълбочи разделянето сред „ енергийно богати “ и „ енергийно небогати “. Затова би трябвало уравновесена политика. Решението не е в отвод от климатичните цели, а в по-балансиран метод. За задачата би трябвало по-бавен и предвидим график за затваряне на въглищните централи; вложения в постоянни базови мощности; действителна поддръжка за уязвимите домакинства; политики, които слагат обществената търпимост паралелно до екологичните цели.
Енергийният преход е неминуем, само че методът, по който се осъществя, е от решаващо значение. Без обществена отбрана и икономическа логичност той може да докара до всеобща енергийна беднотия и трайно високи цени на електрическата енергия в Европейски Съюз – проблем, който визира освен семействата, само че и конкурентоспособността на цялата европейска стопанска система.
Валентин Иванов
За повишаването на броя на енергийно бедните европейци през последните години виновност има войната на Русия в Украйна, която провокира съществени разтърсвания на енергийните пазари, означават наблюдаващи. Също и затварянето на въглищните централи в Европейски Съюз, а самите ТЕЦ-ове са минали на природен газ, който запас го няма в Европа и се е набавял от Русия.
През последните години Европейският съюз ускорено затваря въглищни електроцентрали в границите на Зелената договорка и политиките за декарбонизация. Макар задачата да е понижаване на въглеродните излъчвания и битка с климатичните промени, тази промяна има и сериозна обществена цена – възходяща енергийна беднотия и непрекъснато повишаване на електрическата енергия.
Какво съставлява енергийната беднотия?
Енергийна беднотия е положение, при което семействата не могат да си разрешат съответно отопление, изстудяване и електрозахранване на жилищата си. По данни на европейски институции милиони жители в Европейски Съюз към този момент изпитват компликации да заплащат сметките си за ток и отопление, изключително в по-бедните страни и измежду уязвимите обществени групи.
Затварянето на въглищните централи – стопански резултати
Въглищните електроцентрали осигуряваха постоянна и относително евтина базова сила. С тяхното последователно закриване понижава сигурността на енергийните доставки; усилва си зависимостта от импорт на сила и газ; пораства делът на по-скъпи енергийни източници; цената на електрическата енергия става по-чувствителна към пазарни и геополитически разтърсвания.
В резултат електрическата енергия в доста европейски страни нарастна доста, а съмненията в цените се трансфораха в непрекъснат риск за семействата и бизнеса.
Възобновяемата сила – решение, само че не панацея
Възобновяемите източници като слънце и вятър са основни за енергийния преход, само че те са подвластни от климатични условия и изискват съществени вложения в мрежи, акумулатори и аварийни мощности. В кратковременен проект това оскъпява системата, а разноските постоянно се трансферират непосредствено върху крайните консуматори. А в най-студените дни и месеци, когато е нужна повече електрическа енергия, възобновимите централи създават по-малко и надлежно не могат да ни " спасят ".
Липсата на равномерен преход и обезщетения ускорява общественото неравноправие. Докато част от обществото може да влага в слънчеви панели, термопомпи и енергийна успеваемост, други нямат тази опция и заплащат все по-високи сметки.
Така зеленият преход, умислен като резистентен и обективен, рискува да задълбочи разделянето сред „ енергийно богати “ и „ енергийно небогати “. Затова би трябвало уравновесена политика. Решението не е в отвод от климатичните цели, а в по-балансиран метод. За задачата би трябвало по-бавен и предвидим график за затваряне на въглищните централи; вложения в постоянни базови мощности; действителна поддръжка за уязвимите домакинства; политики, които слагат обществената търпимост паралелно до екологичните цели.
Енергийният преход е неминуем, само че методът, по който се осъществя, е от решаващо значение. Без обществена отбрана и икономическа логичност той може да докара до всеобща енергийна беднотия и трайно високи цени на електрическата енергия в Европейски Съюз – проблем, който визира освен семействата, само че и конкурентоспособността на цялата европейска стопанска система.
Валентин Иванов
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ