Д-р Брънзалов: Над 500 хил. души не плащат здравни осигуровки,

Д-р Брънзалов: Над 500 хиляди души не заплащат здравни осигуровки, само че употребяват медицински услуги
„ Когато една наклонност бъде облечена в цифри, съперници мъчно могат да съществуват “. Това съобщи ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Николай Брънзалов в студиото на „ Твоят ден “ по Нова нюз.
„ При това състояние е мъчно да се приказва за стабилно развиване
на опазването на здравето. В момента доста лечебни заведения просто оцеляват “, съобщи ръководителят на БЛС. Икономическият разбор съпоставя действителното възнаграждение на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с тяхната обективна цена. Разликите, по думите на доктор Брънзалов, са „ стряскащи “.
Като образец той уточни клиничните пътеки по нервни заболявания, където междинната цена на
лекуване е към 616 евро, до момента в който справедливата стойност съгласно разбора е 2443 евро. При други специалности междинната цена на лекуване доближава 2416 евро, а действителната стопански обоснована стойност е над 6200 евро.
„ Тези разлики са в пъти. Това е систематичен проблем, а не изключение “, акцентира той.
Според доктор Брънзалов, при липса на съответни ограничения, делът на доплащането от страна на пациентите ще продължи да нараства. „ Тези средства не се покриват от никого – нито от страната, нито от касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите “, сподели той.
Председателят на БЛС напомни, че България е на последно място
в Европейския съюз по % от брутния вътрешен артикул, отделян за опазване на здравето. За съпоставяне той даде Австрия, където обществените средства за здраве са към 11 пъти повече в безспорна стойност, при сходна територия и население.
„ Австрийците не боледуват по-различно от българите.
Разликата е във финансирането “, означи той, като добави, че в страни като Франция, Норвегия и Австрия делът от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето е двойно по-висок от този в България. Д-р Брънзалов уточни, че над 500 000 души в България не заплащат здравни осигуровки,
само че по разнообразни способи употребяват здравни услуги. По думите му това в допълнение натоварва системата.
Като вероятни спомагателни източници на финансиране той уточни ориентиране на част от акцизите върху тютюневите произведения към опазването на здравето – процедура, която съществува в редица европейски страни.
По думите на ръководителя на БЛС,
рискът от банкрути на лечебни заведения е действителен и към този момент има лечебни заведения в тежко финансово положение. Особено уязвими са лечебни заведения в райони с дребна и застаряваща популация.

„ Ако една болница е нужна за даден район, страната би трябвало да я поддържа. Хората на всички места имат потребност от достъп до здравна грижа “, съобщи той.