Мария Иванова – майка на две деца, разведена, собственик на

Мария Иванова – майка на две деца, разведена, притежател на къща в региона на Община Годеч от години, само че живееща и работеща в София, описа пред GlasNews.bg за тревожни събития и необикновена интензивност към някогашната хижа „ Петрохан “ в месеците преди гибелта на тримата мъже, открити там.

Жената показва, че постоянно е пътувала сред столицата и планинския регион, като точно при тези свои визити е станала очевидец на държание, което по думите ѝ не е било особено за туристически или ловни групи. Според Мария Иванова наличието на въоръжени мъже, високопроходими джипове, дронове и деца в региона е предизвиквало боязън и напрежение измежду локалните поданици.

По предпочитание на събеседничката ѝ Мария Иванова не публикуваме нейна фотография и лицето ѝ остава прикрито, за отбрана на персоналната ѝ сигурност.

GlasNews.bg: Г-жо Иванова, разкажете ни първо малко за себе си и връзката Ви с региона край някогашната хижа „ Петрохан “.

Мария Иванова: Аз съм майка на две деца, разведена съм. От години имам къща в региона на Община Годеч. Макар че работя и пребивавам главно в София, съвсем всеки уикенд и всяка допустима отмора извозвам тук. Това място ми е доста близко, познавам хората, пътищата, гората. Затова и измененията, които започнаха да се случват, не можеха да останат незабелязани.

GlasNews.bg: Кога за първи път забелязахте, че към хижата се случва нещо извънредно?

Мария Иванова: Може би преди към година. Започна с джиповете – огромни, тъмни, с разнообразни регистрации. Идваха на групи, от време на време измежду нощ. Не приличаха на туристи, не приличаха и на ловци. Хората тук сме привикнали да разпознаваме кой за какво идва. Тези мъже не говореха с никого, държаха се затворено и с напрежение.

GlasNews.bg: Споменавате напрежение. Как тъкмо се демонстрираше то?

Мария Иванова: В погледите им, в държанието. Не поздравяваха, не отговаряха, в случай че ги заговориш. Няколко пъти съм ги срещала по пътеките – облечени в камуфлаж, с радиостанции, от време на време с оръжие. Не приказвам за ловни пушки, а за нещо по-сериозно. Това стряска, изключително когато си жена и си сама.

GlasNews.bg: Видяхте ли или чухте ли нещо, което изключително Ви е тормозило?

Мария Иванова: Да. Дроновете. Летяха ниско над гората, даже над къщите. Чуваха се изстрели – не непрекъснато, само че задоволително постоянно, с цел да не е инцидентно. А най-притеснителното беше, че започнаха да идват деца. Малки момчета. Казваха, че са на образование, на лагер, че ги учат по какъв начин да оцеляват в планината. Но какво общо има оцеляването с оръжия и нощни стрелби?

GlasNews.bg: Говорили ли сте с други хора от региона за това?

Мария Иванова: Разбира се. Всички го обсъждахме. Имаше боязън, само че и изтощение. Никой не знаеше към кого да се обърне. Не сме подавали публични сигнали, тъй като не можеш да кажеш тъкмо какво нарушаване се прави. Но чувството, че нещо не е наред, беше общо.

GlasNews.bg: В нощта преди да стане ясно за гибелта на тримата мъже, Вие сте били в региона. Какво се случи тогава?

Мария Иванова: Това беше най-страшната нощ. Късно, след среднощ, се чуха крясъци. Не викове, а тежки, напрегнати гласове, като на хора, които се карат грубо. После настъпи тишина. Абсолютна. И по-късно – няколко изстрела. Един след различен. Планината замлъкна. Нямаше даже животни.

GlasNews.bg: Как реагирахте?

Мария Иванова: Заключих се. Истината е, че ме беше боязън. Мислех за децата си. Сутринта към този момент имаше полиция, коли за спешна помощ, ленти. Тогава разбрахме, че има починали. Някои хора плачеха, други споделяха, че са очаквали нещо сходно.

GlasNews.bg: Как приехте версиите, по които се работи – ликвидиране или ритуално самоубийство?

Мария Иванова: Не съм следовател, само че мога да кажа едно – това не беше естествена група. Имаше прекомерно доста секрети, прекомерно доста показност с оръжия и технологии, прекомерно доста безмълвие. Дали е ликвидиране или обред, не знам. Но знам, че истината няма да е елементарна.

GlasNews.bg: Какво очаквате да се случи оттук насетне?

Мария Иванова: Очаквам истината. Искам да се разбере какво тъкмо е ставало тук, тъй като това визира всички – нас, децата ни, планината. Не може сходни неща да се случват прикрито, а след това всички да се вършим, че не сме видели нищо.

GlasNews.bg: Страхувате ли се в този момент?

Мария Иванова: Да. Но още повече ме е боязън, в случай че това бъде потулено. Планината помни. А ние, хората, не би трябвало да забравяме.