Близо 77% от клиничните пътеки в България в момента са

Близо 77% от клиничните пътеки в България сега са остойностени под действителната си обективна цена, а болничната помощ на процедура работи при условия на мощно недофинансиране. Това съобщи ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Николай Брънзалов пред " Нова нюз ".

Думите му бяха по повод икономически разбор на експертите Аркади Шарков и Стоян Панчев от Експертния клуб за стопанска система и политика.

Брънзалов уточни, че анализът удостоверява с съответни числа проблеми, за които БЛС приказва от години, само че които до момента не са били ясно написани в стопански измерения.

Когато една наклонност бъде облечена в цифри, съперници мъчно могат да съществуват, посочи медикът.

Според показаните данни, спрямо 2021 година болничната помощ действително е понесла така наречен " минус 83% инфлация ". Това значи, че при обновени разноски и възходящи цени лечебните заведения получават доста по-малко средства за същите действия.

Брънзалов изясни, че освен това състояние е мъчно да се приказва за стабилно развиване на опазването на здравето и акцентира, че сега доста лечебни заведения просто оцеляват.

Икономическият разбор съпоставя действителното възнаграждение на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с тяхната обективна цена. Разликите били " стряскащи ", съгласно ръководителят на БЛС.

Като образец той посочи клиничните пътеки по нервни заболявания, където междинната цена на лекуване е към 616 евро, а справедливата стойност съгласно разбора е 2443 евро. При други специалности междинната цена на лекуване доближава 2416 евро, а действителната стопански обоснована стойност е над 6200 евро.

" Тези разлики са в пъти. Това е систематичен проблем, а не изключение ", категоричен бе Брънзалов.

По негови думи при липса на съответни ограничения делът на доплащането от страна на пациентите ще продължи да нараства. " Тези средства не се покриват от никого - нито от страната, нито от касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите ", изясни той.

Председателят на БЛС напомни, че България е на последно място в Европейския съюз по % от брутния вътрешен артикул, отделян за опазване на здравето. За съпоставяне той даде Австрия, където обществените средства за здраве са към 11 пъти повече в безспорна стойност, при сходна територия и население.

" Австрийците не боледуват по-различно от българите. Разликата е във финансирането ", посочи Брънзалов и добави, че в страни като Франция, Норвегия и Австрия делът от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето е двойно по-висок от този в България.

Той уточни, че над 500 000 души в България не заплащат здравни осигуровки, само че по разнообразни способи употребяват здравни услуги. Това в допълнение натоварвало системата.

Като вероятни спомагателни източници на финансиране Брънзалов предложи част от акцизите върху тютюневите произведения да се насочват към опазването на здравето - процедура, която съществува в редица европейски страни.

Според ръководителя на БЛС рискът от банкрути на лечебни заведения е действителен и към този момент има лечебни заведения в тежко финансово положение. Особено уязвими са лечебни заведения в райони с дребна и застаряваща популация.

" Ако една болница е нужна за даден район, страната би трябвало да я поддържа. Хората на всички места имат потребност от достъп до здравна грижа ", безапелационен бе той.