Русия и Китай в сблъсък за Тръмп
Двете водещи сили, чието съдействие е съществена опасност за превъзходството на Запада в международните каузи, се сблъскват на необикновен терен - Съединените щати. А повода е, че имат разнообразни любимци за идните през ноември президентски избори. Доколко това може да породи същинско напрежение сред евроазиатските колоси, е мъчно да се реши, само че залогът и за двете сили е огромен.
Китай се надява американският президент Доналд Тръмп да загуби идните избори, а Русия се е прицелила в репутацията на демократа Джо Байдън – основният противник на Тръмп в битката за Белия дом. Това демонстрират разбори на американското разузнаване.
"По наши оценки Китай избира Тръмп да не бъде избран отново, тъй като Пекин го счита за непредсказуем.А Москва употребява редица ограничения, с цел да очерня на първо място някогашния вицепрезидент Байдън ", заяви на 7 август шефът на американския Национален център за контраразузнаване и сигурност Уилям Еванина. И изясни, че
свързани с Кремъл лица се стремят да подкрепят
кандидатурата на президента Тръмп в обществените мрежи и по съветската телевизия.
Председателят на доминираната от демократите Камара на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси реагира остро.
"Не са равностойни. Русия се меси непрекъснато в нашите избори. Така правеха през 2016 година, по този начин вършат и в този момент. Китай, от своя страна, може да избира Байдън, само че не е същински забъркан в президентските избори ", уверена е демократката.
Въпреки причините й обаче изказванието, че
обстановката е същата като през 2016 година,
по-скоро не отразява действителността.
През последните три години Китай напълно ясно измести Русия като основен геополитически съперник в очите на Съединените щати. Макар че Русия насочи най-острото предизвикателство към доминирания от западните страни международен ред през 2014 година с анексирането на Крим, администрацията на Тръмп реалокира фокуса си към Китай като най-голяма опасност – от региона на търговията, през технологиите, та до военните каузи. Истината е, че и Пекин с държанието си не прави нищо, с цел да разсее съмненията. Напротив - и в икономическо, и в политическо отношение продължава да ги подхранва, държейки се все по-войнствено.
Затова и промяната на функциите с Русия, както и появяващите се понякога знаци, че
Москва и Пекин не са толкоз единни,
колкото на Запад си мислят, подхранват някои очаквания във Вашингтон за вероятно съдействие за париране на Китай. Официален Вашингтон, несъмнено, не разяснява такава опция, а държавният секретар Майк Помпео - в отговор на журналистически въпрос - наскоро даже я отхвърли.
Замeстник-държавният секретар Стивън Бигън обаче показа неотдавна пред "Файненшъл таймс " увереността си, че Съединени американски щати биха могли да бъдат по-гъвкави и да открият "спойката " в връзките сред Русия и Китай. Според него тя се крепи основно на "споделената решителност за опълчване на Съединените щати ".
Същите мисли показа и Елбридж Колби - някогашен върховен чиновник на Пентагона, взел участие в изработването на националната отбранителна тактика на Съединени американски щати. "Целта ни е да осигурим по-голямо пространство сред Китай и Русия ", означи той и предложи страната му да понижи дразнещите детайли в връзките си с Москва.
Настина, следят се
разминавания сред евроазиатските другари
в отношението им към Америка.
През юли, в официално съобщение за диалог сред китайския външен министър Ван И и съветския му сътрудник Сергей Лавров, Пекин упрекна Вашингтон, че бил "изгубил всевъзможен разсъдък, морал и честност в гонене на егоизма си, едностранчивостта и тираничната си политика до прекаленост ". В съветското официално съобщение за същия диалог обаче единственото споменаване на Съединени американски щати е... по-скоро сред редовете. "Просто " Лавров бил уведомил сътрудника си за руско-американския разговор върху оръжейния надзор.
Ако се търсят деликатно, могат да се открият и други разминавания сред сътрудниците. Пак през юли, Сергей Лавров не се появи на конгрес за китайския мегапроект "Един пояс – веднъж ", а изпрати посланик от по-нисък сан. А тържественото отбелязване на 160-годишнината от основаването на Владивосток, проведено от съветското посолство в Пекин, отпуши гнева на китайските интернет консуматори. Те всеобщо жигосаха Русия като агресор и я упрекнаха, че е построила града върху китайска земя. За отбелязване е, че китайските управляващи не започнаха нищо, с цел да тушират това неодобрение.
И в този момент идват на дневен ред американските избори. Разминаването в ползите на Москва и Пекин във връзка с претендентите за Белия дом е явно. След като през 2014 година се конфронтира с целия западен свят, за Владимир Путин сегашните
антикитайски позиции на Доналд Тръмп
и на част от политическите среди във Вашингтон са повече от добре пристигнали.
Те насочват прожекторите на интернационалната политика към конфликта сред Вашингтон и Пекин, като по този метод оставят у съветския водач по-голямо поле за маневриране – в Европа, в Близкия изток, в Северна Африка... Навсякъде, където са съсредоточени съветски ползи.
Нещо повече – съветският водач прелестно знае, че страната му
не може да се бори за международно водачество
с икономическите колоси Съединени американски щати и Китай. В момента Русия поддържа Китай като мощ, застрашаваща шампионата на Съединените щати, само че надали ще му разреши да стане едноличен международен водач.
Това, с което сега Русия превъзхожда Китай, са военните технологии и суровините, само че то няма да е постоянно. Икономически колос като Китай неизбежно ще навакса изоставането си във въоръжението, а що се отнася до енергийните източници - Пекин си има задоволително скрити козове. Например - Иран и някогашните руски републики в Средна Азия, които все по-фатално не престават да потъват в икономическите прегръдки на Пекин.
Подготвяният от Китай и Иран 25-годишен контракт за другарство, предусещащ китайски вложения в ислямската република за 400 милиарда $ и китайски бази в Персийския залив, е индикативен за по-нататъшната политика на Пекин. Но обединяването на "архивраговете на Америка " разкрива пред Русия нови благоприятни условия да поеме ролята на балансьор, в това число и да разшири въздействието си в Сирия, където се конкурира с Иран за въздействие над държавното управление в Дамаск. А тази опция ще е обезпечена, до момента в който в Белия дом е индивидът, оповестил Китай и Иран за основни врагове – Доналд Тръмп.
Китай се надява американският президент Доналд Тръмп да загуби идните избори, а Русия се е прицелила в репутацията на демократа Джо Байдън – основният противник на Тръмп в битката за Белия дом. Това демонстрират разбори на американското разузнаване.
"По наши оценки Китай избира Тръмп да не бъде избран отново, тъй като Пекин го счита за непредсказуем.А Москва употребява редица ограничения, с цел да очерня на първо място някогашния вицепрезидент Байдън ", заяви на 7 август шефът на американския Национален център за контраразузнаване и сигурност Уилям Еванина. И изясни, че
свързани с Кремъл лица се стремят да подкрепят
кандидатурата на президента Тръмп в обществените мрежи и по съветската телевизия.
Председателят на доминираната от демократите Камара на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси реагира остро.
"Не са равностойни. Русия се меси непрекъснато в нашите избори. Така правеха през 2016 година, по този начин вършат и в този момент. Китай, от своя страна, може да избира Байдън, само че не е същински забъркан в президентските избори ", уверена е демократката.
Въпреки причините й обаче изказванието, че
обстановката е същата като през 2016 година,
по-скоро не отразява действителността.
През последните три години Китай напълно ясно измести Русия като основен геополитически съперник в очите на Съединените щати. Макар че Русия насочи най-острото предизвикателство към доминирания от западните страни международен ред през 2014 година с анексирането на Крим, администрацията на Тръмп реалокира фокуса си към Китай като най-голяма опасност – от региона на търговията, през технологиите, та до военните каузи. Истината е, че и Пекин с държанието си не прави нищо, с цел да разсее съмненията. Напротив - и в икономическо, и в политическо отношение продължава да ги подхранва, държейки се все по-войнствено.
Затова и промяната на функциите с Русия, както и появяващите се понякога знаци, че
Москва и Пекин не са толкоз единни,
колкото на Запад си мислят, подхранват някои очаквания във Вашингтон за вероятно съдействие за париране на Китай. Официален Вашингтон, несъмнено, не разяснява такава опция, а държавният секретар Майк Помпео - в отговор на журналистически въпрос - наскоро даже я отхвърли.
Замeстник-държавният секретар Стивън Бигън обаче показа неотдавна пред "Файненшъл таймс " увереността си, че Съединени американски щати биха могли да бъдат по-гъвкави и да открият "спойката " в връзките сред Русия и Китай. Според него тя се крепи основно на "споделената решителност за опълчване на Съединените щати ".
Същите мисли показа и Елбридж Колби - някогашен върховен чиновник на Пентагона, взел участие в изработването на националната отбранителна тактика на Съединени американски щати. "Целта ни е да осигурим по-голямо пространство сред Китай и Русия ", означи той и предложи страната му да понижи дразнещите детайли в връзките си с Москва.
Настина, следят се
разминавания сред евроазиатските другари
в отношението им към Америка.
През юли, в официално съобщение за диалог сред китайския външен министър Ван И и съветския му сътрудник Сергей Лавров, Пекин упрекна Вашингтон, че бил "изгубил всевъзможен разсъдък, морал и честност в гонене на егоизма си, едностранчивостта и тираничната си политика до прекаленост ". В съветското официално съобщение за същия диалог обаче единственото споменаване на Съединени американски щати е... по-скоро сред редовете. "Просто " Лавров бил уведомил сътрудника си за руско-американския разговор върху оръжейния надзор.
Ако се търсят деликатно, могат да се открият и други разминавания сред сътрудниците. Пак през юли, Сергей Лавров не се появи на конгрес за китайския мегапроект "Един пояс – веднъж ", а изпрати посланик от по-нисък сан. А тържественото отбелязване на 160-годишнината от основаването на Владивосток, проведено от съветското посолство в Пекин, отпуши гнева на китайските интернет консуматори. Те всеобщо жигосаха Русия като агресор и я упрекнаха, че е построила града върху китайска земя. За отбелязване е, че китайските управляващи не започнаха нищо, с цел да тушират това неодобрение.
И в този момент идват на дневен ред американските избори. Разминаването в ползите на Москва и Пекин във връзка с претендентите за Белия дом е явно. След като през 2014 година се конфронтира с целия западен свят, за Владимир Путин сегашните
антикитайски позиции на Доналд Тръмп
и на част от политическите среди във Вашингтон са повече от добре пристигнали.
Те насочват прожекторите на интернационалната политика към конфликта сред Вашингтон и Пекин, като по този метод оставят у съветския водач по-голямо поле за маневриране – в Европа, в Близкия изток, в Северна Африка... Навсякъде, където са съсредоточени съветски ползи.
Нещо повече – съветският водач прелестно знае, че страната му
не може да се бори за международно водачество
с икономическите колоси Съединени американски щати и Китай. В момента Русия поддържа Китай като мощ, застрашаваща шампионата на Съединените щати, само че надали ще му разреши да стане едноличен международен водач.
Това, с което сега Русия превъзхожда Китай, са военните технологии и суровините, само че то няма да е постоянно. Икономически колос като Китай неизбежно ще навакса изоставането си във въоръжението, а що се отнася до енергийните източници - Пекин си има задоволително скрити козове. Например - Иран и някогашните руски републики в Средна Азия, които все по-фатално не престават да потъват в икономическите прегръдки на Пекин.
Подготвяният от Китай и Иран 25-годишен контракт за другарство, предусещащ китайски вложения в ислямската република за 400 милиарда $ и китайски бази в Персийския залив, е индикативен за по-нататъшната политика на Пекин. Но обединяването на "архивраговете на Америка " разкрива пред Русия нови благоприятни условия да поеме ролята на балансьор, в това число и да разшири въздействието си в Сирия, където се конкурира с Иран за въздействие над държавното управление в Дамаск. А тази опция ще е обезпечена, до момента в който в Белия дом е индивидът, оповестил Китай и Иран за основни врагове – Доналд Тръмп.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ