Хляб от старо време - рекордите и невероятните истории на Музея на хляба в Копривщица
Две групи - водачи и деца роми, са дружно на едно място, запретнали са ръкави и се пробват да създадат самун. Това не е сцена от кулинарно риалити предаване, а същинска преживелица, на която можем да станем очевидци, в случай че попаднем в Музея на хляба и обичайните храни в Копривщица.
" Идеята на Музея на хляба е да събираме хората и те да съпреживяват правенето на храна ", споделя Ангел Ангелов, ръководител на " Национален концерн за предпазване на културното историческо завещание България " - фондацията, която стои зад плана, съществуващ още от 2016 г. Оттогава до ден сегашен там не просто вършат самун, а се пробват да описват истории. И хората, с изключение на със познания, умения и самун, си потеглят и с безчет скъпи мемоари от едно неповторимо прекарване.
Ангел не пропуща да ни предизвести, че при първото ни посещаване при тях, ще бъдем надълбоко шокирани какъв брой доста ще се цапаме - тъкмо както едно време, когато бабите ни са ни учила по какъв начин да месим.
Ангел Ангелов
" За страдание бабите през днешния ден са във Фейсбук, по тази причина ние ненапълно ги заместваме, с цел да допрян децата до брашното, да усетят тестото, да помиришат сладкото благоухание на прясно изпечен самун. Искаме ученето да е развлечение, по тази причина при нас нещата са малко странни и даже леко ненормално луди ", с усмивка споделя той.
Но истината е, че с помощта на този метод децата играят и се отпускат, като схващат, че ученето може да бъде забавно и занимателно. Разбират и че в случай че не следват разпоредбите, нещата няма да им се получат. Защото в случай че не подходят с нужната доза старание и не съблюдават рецептата, няма да могат да създадат самун.
Но това важи в цялостна мощ и за възрастните. Те пък не помнят, че са огромни, и просто се вдетиняват. " Като започнеш да работиш с брашно, ти става едно радостно. Не се правиш на възрастен и непоколебим, а ставаш това момченце или момиченце, чиято баба в миналото му е разрешавала да бърка в брашното и да се цапа на воля. "
Може би това толкова естествено и по детски почтено прекарване е и причина Музеят на хляба се посещава от толкоз доста хора от всевъзможни възрасти, националности и специалности. А ограничавания няма никакви. Почти. " Да кажем от към две до към 87 години - значимото е да могат да вървят ", шеговито отбелязва Ангел.
В Музея на хляба и обичайните храни се събират до 140-150 индивида едновременно, подготвени да отворят вратите към историята на хляба. А вратите са доста, тъкмо като типовете самун.
Една от тях идва от неолитното населено място край село Оходен, община Враца - едно от най-ранните селища, издигнати от човешка ръка на територията на Европа. " Имаме щастието да сме от екипа, който споделя историята на това място, като седем години поред към този момент готвим най-различни ястия, които са се приготвяли там тогава - преди повече 10 хиляди години. От няколко хиляди години хората там (Северозападна България) са произвеждали брашно и са правили самун. Те са едни от първите в Европа ", уточнява Ангел.
Друга врата ни открехва историята за самун от времето на Помпей (панис квадратус) - кръгла пита с надрези по кората, която в миналото разделяли на осем елементи и се продавала в огромните градски пекарни. Хлябът е бил доста известен, изключително в градовете, където, както и в този момент, множеството хора купували храната си, вместо да я създават.
В Музея на хляба се прави и самун от Света гора - тъкмо като този в манастирите, с няколко типа билки (джоджен, мента и жълт кантарион), както и питки, които се споделят " Копривщенска душичка " - с масло и шарена сол.
" При нас се прави самун на правилото на опара ", разказва Ангел, като прецизира, че опара е старославянска дума, която се употребява и до през днешния ден в Русия и Украйна и значи " предварително/подготвително тесто " за печива. Това е прелиминарен фермент, който се задейства нощта преди въвличане. Използва се за да усили силата на тестото при втасване, да форсира процесите, както и да придаде по-дълбок и друг усет на хляба.
Тъй като в Музея на хляба обичат да опитват, гледат всяка година да трансформират програмата и да вършат друг самун. След като завършват 2022 година с хляба на Помпей, стартират 2023 година с най-стария самун света от Египет, който е " тотално чудноват и друг, само че доста забавен. "
Освен вкусни хлебни истории, в Музея на хляба вършат и кулинарни възстановки на остарели усети със актуален прочит. Като ден на шопската спържа или суджук. Спържата представлява свински дреболии, готвени сред 12-18 часа, към които се прибавя праз и малко люта чушка. " Както споделят шопите: за три буркана давам дамата и децата. "
Приготвят и два типа лютеница - механджийска и така наречен юнашка целувка. Последната се прави по специфична рецепта с люти чушки. Те обаче се смилат и се оставят в олио повече от 30 дни. Чак тогава се прибавят към лютеницата. Така капсаицинът отива в мазнината и лютото не се натрапва като усет.
Но от Музея на хляба има с още какво да ни впечатлят. Като с това, че държат балканския връх за най-голямата лютеница и върха за най-вече деца, боядисващи великденски яйца в България - над 7000. А с цел да реализират такива върхове с готвенето, са им нужни огромни съдове. Като тава (най-голямата в Европа), която тежи 250 кг. В нея се подготвят 6000 чорби, 2.5 тона спържа и 2.5 тона лютеница. Както и котел за курбан за 2500 индивида или така наречен юначен тиган, в който се готви за 1800 индивида.
Двамата братя и златния кроасан
Пресиян и Теодор Петрови за същинския самун, за проектите за идващите 20 години и за фантазията София да стане новата кулинарна столица на Балканите
И защото от Музея на хляба не обичат да скучаят, Ангел се хвали, че имат още нови и вълнуващи проекти за 2023 година Понеже неотдавна ръководят двете туристически спални в Копривщица, които не работят от към този момент шест години, стартират да ги съживяват лека-полека, с цел да отворят порти за гости още напролет. И то с забавна стратегия.
Гости от Индонезия
" По-малката спалня " Богдан " е с 22 кревати, в къща на 270 години. Влезете ли вътре, захлопне ли вратата след вас, се пренасяте в едно друго време. Когато хората влязат в къщата, ще им взимаме телефоните, ще ги обличаме в носии, ще ги караме да готвят като едно време и три дни ще живеят в 1832 година "
А що се отнася до огромната туристическа спалня, тя ще се трансформира патриотични лагери за деца за по шест-седем дни. " Ще ги разхождаме по местата, които не са известни за туристите в града. Ще стрелят с прашки и лъкове, ще търсят съкровища, тъкмо като младежите от Копривщица преди години. "
" Идеята на Музея на хляба е да събираме хората и те да съпреживяват правенето на храна ", споделя Ангел Ангелов, ръководител на " Национален концерн за предпазване на културното историческо завещание България " - фондацията, която стои зад плана, съществуващ още от 2016 г. Оттогава до ден сегашен там не просто вършат самун, а се пробват да описват истории. И хората, с изключение на със познания, умения и самун, си потеглят и с безчет скъпи мемоари от едно неповторимо прекарване.
Ангел не пропуща да ни предизвести, че при първото ни посещаване при тях, ще бъдем надълбоко шокирани какъв брой доста ще се цапаме - тъкмо както едно време, когато бабите ни са ни учила по какъв начин да месим.
Ангел Ангелов
" За страдание бабите през днешния ден са във Фейсбук, по тази причина ние ненапълно ги заместваме, с цел да допрян децата до брашното, да усетят тестото, да помиришат сладкото благоухание на прясно изпечен самун. Искаме ученето да е развлечение, по тази причина при нас нещата са малко странни и даже леко ненормално луди ", с усмивка споделя той.
Но истината е, че с помощта на този метод децата играят и се отпускат, като схващат, че ученето може да бъде забавно и занимателно. Разбират и че в случай че не следват разпоредбите, нещата няма да им се получат. Защото в случай че не подходят с нужната доза старание и не съблюдават рецептата, няма да могат да създадат самун.
Но това важи в цялостна мощ и за възрастните. Те пък не помнят, че са огромни, и просто се вдетиняват. " Като започнеш да работиш с брашно, ти става едно радостно. Не се правиш на възрастен и непоколебим, а ставаш това момченце или момиченце, чиято баба в миналото му е разрешавала да бърка в брашното и да се цапа на воля. "
Може би това толкова естествено и по детски почтено прекарване е и причина Музеят на хляба се посещава от толкоз доста хора от всевъзможни възрасти, националности и специалности. А ограничавания няма никакви. Почти. " Да кажем от към две до към 87 години - значимото е да могат да вървят ", шеговито отбелязва Ангел.
В Музея на хляба и обичайните храни се събират до 140-150 индивида едновременно, подготвени да отворят вратите към историята на хляба. А вратите са доста, тъкмо като типовете самун.
Една от тях идва от неолитното населено място край село Оходен, община Враца - едно от най-ранните селища, издигнати от човешка ръка на територията на Европа. " Имаме щастието да сме от екипа, който споделя историята на това място, като седем години поред към този момент готвим най-различни ястия, които са се приготвяли там тогава - преди повече 10 хиляди години. От няколко хиляди години хората там (Северозападна България) са произвеждали брашно и са правили самун. Те са едни от първите в Европа ", уточнява Ангел.
Друга врата ни открехва историята за самун от времето на Помпей (панис квадратус) - кръгла пита с надрези по кората, която в миналото разделяли на осем елементи и се продавала в огромните градски пекарни. Хлябът е бил доста известен, изключително в градовете, където, както и в този момент, множеството хора купували храната си, вместо да я създават.
В Музея на хляба се прави и самун от Света гора - тъкмо като този в манастирите, с няколко типа билки (джоджен, мента и жълт кантарион), както и питки, които се споделят " Копривщенска душичка " - с масло и шарена сол.
" При нас се прави самун на правилото на опара ", разказва Ангел, като прецизира, че опара е старославянска дума, която се употребява и до през днешния ден в Русия и Украйна и значи " предварително/подготвително тесто " за печива. Това е прелиминарен фермент, който се задейства нощта преди въвличане. Използва се за да усили силата на тестото при втасване, да форсира процесите, както и да придаде по-дълбок и друг усет на хляба.
Тъй като в Музея на хляба обичат да опитват, гледат всяка година да трансформират програмата и да вършат друг самун. След като завършват 2022 година с хляба на Помпей, стартират 2023 година с най-стария самун света от Египет, който е " тотално чудноват и друг, само че доста забавен. "
Освен вкусни хлебни истории, в Музея на хляба вършат и кулинарни възстановки на остарели усети със актуален прочит. Като ден на шопската спържа или суджук. Спържата представлява свински дреболии, готвени сред 12-18 часа, към които се прибавя праз и малко люта чушка. " Както споделят шопите: за три буркана давам дамата и децата. "
Приготвят и два типа лютеница - механджийска и така наречен юнашка целувка. Последната се прави по специфична рецепта с люти чушки. Те обаче се смилат и се оставят в олио повече от 30 дни. Чак тогава се прибавят към лютеницата. Така капсаицинът отива в мазнината и лютото не се натрапва като усет.
Но от Музея на хляба има с още какво да ни впечатлят. Като с това, че държат балканския връх за най-голямата лютеница и върха за най-вече деца, боядисващи великденски яйца в България - над 7000. А с цел да реализират такива върхове с готвенето, са им нужни огромни съдове. Като тава (най-голямата в Европа), която тежи 250 кг. В нея се подготвят 6000 чорби, 2.5 тона спържа и 2.5 тона лютеница. Както и котел за курбан за 2500 индивида или така наречен юначен тиган, в който се готви за 1800 индивида.
Двамата братя и златния кроасан
Пресиян и Теодор Петрови за същинския самун, за проектите за идващите 20 години и за фантазията София да стане новата кулинарна столица на Балканите
И защото от Музея на хляба не обичат да скучаят, Ангел се хвали, че имат още нови и вълнуващи проекти за 2023 година Понеже неотдавна ръководят двете туристически спални в Копривщица, които не работят от към този момент шест години, стартират да ги съживяват лека-полека, с цел да отворят порти за гости още напролет. И то с забавна стратегия.
Гости от Индонезия
" По-малката спалня " Богдан " е с 22 кревати, в къща на 270 години. Влезете ли вътре, захлопне ли вратата след вас, се пренасяте в едно друго време. Когато хората влязат в къщата, ще им взимаме телефоните, ще ги обличаме в носии, ще ги караме да готвят като едно време и три дни ще живеят в 1832 година "
А що се отнася до огромната туристическа спалня, тя ще се трансформира патриотични лагери за деца за по шест-седем дни. " Ще ги разхождаме по местата, които не са известни за туристите в града. Ще стрелят с прашки и лъкове, ще търсят съкровища, тъкмо като младежите от Копривщица преди години. "
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ