Новото социално явление: Не искам да работя
Две години в изискванията на пандемия, чиновниците по целия свят са изтощени. Влошеното психологично здраве и бърнаутът са все по-често срещани, изключително измежду нископлатените чиновници. Несигурността накара мнозина да преразгледат работата си като наемни чиновници.
Рекорден брой хора напущат работа в търсене на по-добри благоприятни условия. И от ден на ден хора избират да живеят, без да работят за някого.
Защо изобщо би трябвало да работим?
Крис е американски IT експерт - високоплатен чиновник с доста благоприятни условия, само че опита му като наемник, на всички места го е разочаровал. Или работодателят не обезпечава болнични, или дава единствено една седмица заплатен годишен отпуск, а някои работодатели карали служителя си да работи и до момента в който е болен.
Това, което е обърнало колата обаче е човешката част на историята:
" Работата ми включваше да ревизирам дали клиентите ни имат здравно обезпечаване. Можех да давам отговор на куп ненужни въпроси, само че в случай че давах на клиентите потребна информация, която не бях акредитиран да давам, можеше да бъда уволнен. Имаше хора, които безусловно молеха за живота си по телефона и аз не можех да направя нищо. Това ме разруши! Осъзнах, че липсва всякаква съпричастност и човещина. Кога изчезна всичко това? " - пита Крис.
Хора като него си задават следния въпрос:
" Имам ли изобщо цел в работата си? Или се постанова да работя, единствено с цел да се устоявам? "
Рекорден брой хора напущат работа в търсене на по-добри благоприятни условия. И от ден на ден хора избират да живеят, без да работят за някого.
Защо изобщо би трябвало да работим?
Крис е американски IT експерт - високоплатен чиновник с доста благоприятни условия, само че опита му като наемник, на всички места го е разочаровал. Или работодателят не обезпечава болнични, или дава единствено една седмица заплатен годишен отпуск, а някои работодатели карали служителя си да работи и до момента в който е болен.
Това, което е обърнало колата обаче е човешката част на историята:
" Работата ми включваше да ревизирам дали клиентите ни имат здравно обезпечаване. Можех да давам отговор на куп ненужни въпроси, само че в случай че давах на клиентите потребна информация, която не бях акредитиран да давам, можеше да бъда уволнен. Имаше хора, които безусловно молеха за живота си по телефона и аз не можех да направя нищо. Това ме разруши! Осъзнах, че липсва всякаква съпричастност и човещина. Кога изчезна всичко това? " - пита Крис.
Хора като него си задават следния въпрос:
" Имам ли изобщо цел в работата си? Или се постанова да работя, единствено с цел да се устоявам? "
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ