Две години преди съединението на България с Източна Румелия ще

Две години преди съединението на България с Източна Румелия ще открием един доста сериозен съветски контингент в редиците на българската войска. Това е един необикновен позитив за Санкт Петербург, само че не и за българското общество. По това време България продължава да изпитва подозрения от Османската империя и подозира, че възможното им потегляне от юг ще ги принуди да продължат да водят свирепи борби, които може да бъдат изгубени.

В този интервал ще открием, че към 300 съветски офицери управляват армията, а измежду тях има още към 2000 хиляди млади съветски командири. По това време напрежението сред Англия и Руската империя продължава да се ускорява, като спор на ползи ще бъде Афганистан. През март 1885 година ще открием, че двете страни са подготвени да влязат във война. Руските дипломати получават указания, че при вероятно експлоадиране на война, България ще бъде официално или де факто анексирана. Думите на Стоилов гласят следното:

Интересни безредици се появяват на Балканите и по-конкретно с евентуалният анекс от страна на Русия. По това време Батенберг, либералите и коснерваторите водят тежка борба, с цел да изкарат Соболев и компания от страната, само че заради ниското доверие сред всяка една политическа мощ, съветското въздействие не може да бъде отхвърлено толкоз елементарно. Освен това съветската помощ и отбрана от Османската империя също е задоволително положително прелъщение. През август 1885 година има коментар по този въпрос:

Очевидно е, че каквото и да се случи, Батенберг не може да управлява страната и неговите претекстове са лесни за разчитане. Властта му стига до избора на принц Михаил Кантакузен през 1884 година Николай Василиевич Каулбарс е негов по-голям брат и играе ролята на сътрудник на царя, изпратен в България, с цел да подчертае, че Русия не се намесва по никакъв метод в българската политика. Въпреки тези опити и желанието на страната да отстрани Батенберг, идващите опити не престават да стават още по-сериозни и нападателни. През април 1885 година Батенберг се среща с немския кайзер Вилхелм I и споделя по какъв начин си пишат с Александър III като един братовчед с различен. Кайзерът му дава отговор:

С това опитите на Батенберг да продължи да печели позиции на запад се оказват още по-жалки. На фона на всичко това се появява съединението като опит да се смъкна напрежение от гърба на настощия български държател. В един австрийски курорт Батенберг ще беседва с съветския дипломат Н.К. Гирс. Двамата ще се окуражат и съгласно съветския дипломат това ще бъде добър ход да се успокои напрежението на Балканите. Очаква се и позволение от Александър III, само че съгласно някои историци, Батенберг изпреварва събитията. Интересното е, че никой даже не чака съединението да се случи.

Подобна демонстрация още веднъж слага Батенберг на международната сцена, като този път ще би трябвало да приказва от името на Русия. Всеки в Европа знае, че това разделяне няма да съществува още доста дълго, само че по този начин или другояче не чакат съединението да се случи с такава скорост. Нещо още по-интересно е, че държавното управление се е насочвало повече към възможното връщане на Македония, а не толкоз към съединението с Източна Румелия. По това време съветската външна политика работи тъкмо в противоположната посока и се пробва да задържи процеса колкото е допустимо повече.

Източна Румелия продължава да е възпитавана в обич към Батенберг, обединяване и постоянно би трябвало да поддържа политиката против Каравелов. Освен това инструкциите за София и Пловдив са толкоз разнообразни, че на финалът в политическо измерение е несъмнено, че това е по-скоро знамение, в сравнение с деен политически акт. Поради неналичието на някаква връзка, популацията на Източна Румелия се дели на два дяла – русофили и русофоби. През 1882 и 1883 година съветските сътрудници дори поддържат това решение, само че през 1884 година няма възторг, тъй като този ход не е в интерес на Русия.

Руският дипломат в Константинопол – Нелидов е изпратил своя депеша до Пловдив през 1885 година и споделя, че съветското държавно управление не поддържа този акт. Изпратената информация в никакъв случай не доближава до Сорокин, който продължава да работи по открития ред. На няколко случая Сорокин афишира, че Русия поддържа и всички работят с благословията. По това време лейтенант-полковник Еко написа на Петербург, че главната концепция в това отношение е да се стигне до обединяване на България с Източна Румелия и Македония.

По думите на Еко, възможностите това да се случи без съветско присъединяване са минимални и няма да има никакво развиване. По това време Източна Румелия остава под ветото на Османската империя и има наложена цензура на пресата. Не се разрешават редица други свободи. Забранява се тегленето на заеми на Пловдив, с които градът да се възвърне от Руско-турската война. Забранява се градежа на железопътна линия сред Ямбол и Бургас, тъй като ще се избегнат разнообразни търговски такси.

С идването на Александър Григориевич Сорокин в Пловдив през 1884 година и следващото му изявление, че Русия ще сплоти България, както я е освободила, Захари Стоянов още веднъж ще заподозре лъжата и ще побърза да пусне „ Записки по Българските въстания “, с цел да бъде сигурен, че по този начин или другояче в корените на българина е да се бунтува против поробителя, а не да чака някой различен да му свърши работата. В дните на съединението, съветските сътрудници ще продължат да се чудят дали имат разрешението на Русия или не.

В един миг се приказва дали да не се вдигне армията към Пловдив, с цел да може този акт да се трансформира във въстание. Заключението на съветския консул и несъмнено на всички към него е, че нямат правото да проливат българска кръв. По това време Батенберг схваща, че още веднъж е самичък и откакто българите са подготвени да го трансфорат в провидение, руснаците могат да изчакат със своето възмездие. Така и главата му ще се резервира по-дълго закрепена за раменете. Веднага след съединението, Батенберг отпътува в Копенхаген, с цел да се срещне със своите родственици.

По това време съветското посолство изпраща някои въпроси, само че те остават без отговор. Берлинският кротичък контракт е нарушен, само че на всички места съветски сътрудници отварят шампанското, въпреки и преждевременно – те са героите, съгласно инструкциите от по-рано. Александър III е повече от гневен за този акт, в който няма да извлече никакви позитиви. Ето за какво по-късно ще назовава Батенберг „ непроизводителен неблагодарник с користолюбие към машинация, който се назовава цар и може единствено да наскърбява останалите царе “.

Най-страдащ към този миг е посланика на Русия в Швейцария. Гирс би трябвало да получи наказания за своите неточности и да изпие една студена вода за триумфа на Батенберг и по-късно да признае, че Русия е станала за смях още веднъж в Европа – толкоз мощен пестник, а въпреки това да се показа като същински посланик с опит, който е съумял да измами немците и да покаже по какъв начин тъкмо се прави дипломацията на Балканите. Всичко зависи непосредствено от отговора на Батенберг. Отговорът му е, че не е знаел нищо по тематиката и няма по какъв начин да въздейства:

„ Тъй като Ваше Височество декларира, че румелските събития го изненадаха, аз не бих посмял да се колебая, само че скърбя за рисковото премеждие, в което се хвърли България по толкоз недомислен метод. “, за думите на Гирс.

Александър III ще приключи връзките с България или най-малко ще ги замрази в степен, в която ще отзове всички съветски офицери от България, както и министъра на войната. В този миг България публично губи всички опитни военни водачи. Последният съветски сътрудник в България – Кояндер няма право да беседва с Батенберг. Тази концепция би трябвало да сложи България на колене, тъй като дълго време се твърди от съветските сътрудници, че без войска, България ще се трансформира в безредица, само че това не се случва.

Александър III е сигурен, че единствено неговите сили поддържат страната, само че се оказва доста сюрпризиран. Още повече, славата на Батенберг стартира да се услажда от ден на ден, затова неговата първа работа е да съобщи, че откакто съветските офицери са подготвени да дезертират от своите позиции при първата демонстрация на опасност в България, то по-добре да се отървем от тях. Сега всички офицери в българската войска стават лоялни на Батенберг и няма да има никакви несъгласия. Наблюдението ще се опише от сър Уилям Уайт – английски дипломат в Константинопол:

„ След като плащаха на съветските офицери като на принцове през последните 6 години, те бяха изоставени от тях в най-нужното време. “

Никой обаче не подозира, че Русия, афектирана като малко момиченце, прави най-голямата услуга на страната, тъй като това е и един от най-важните детайли за въздействие в България, контролът над армията на Батенберг дава правото за прелом и анексиране, а с това цялата история завършва. Руската политика се проваля на доста равнища. Британският сътрудник в България – сър Франк Ласкелс е отвън столицата, когато това се случва и бърза към София, с цел да стартира да рапортува. Неговото писмо може да се прегледа като необикновен акт на деяние:

„ След като се завърнах, останах слисан от цялостната смяна, която се случва. Принц Александър става един от най-популярните хора, до момента в който съветското въздействие продължава да спада. Негово височество, поставяйки себе си като глава на придвижване, печели сърцата на всички българи, които ще устоят на всяко едно предизвикателство, с цел да запазят своите сили и ще унищожат всеки, който се изправи против тях.  В момента позицията на Батенберг е допустимо най-силната.

Разбира се, за някакво време ще открие себе си в една от най-трудните позиции на сцената на огромните сили, само че най-вероятно схваща, че това е в близкото бъдеще. Руснаците тук към този момент отвориха усти против принца и започнаха да го наскърбяват и нарушават мирните връзки, както и положителния звук. В това отношение той не им остава задължен и унищожава всяка една допустима алтернатива на въздействие. Руската империя очакваше, че откакто забрани този акт, всички ще се пернат от Батенберг и ще останат послушни, а се случи тъкмо противоположното.

По това време излиза наяве, че Османската империя схваща това на доста по-късен стадий. Великите сили приветстват концепцията и по още една причина – съветското въздействие ще охладнее доста на Балканите. По-смешното е, че на този стадий има единствено две страни, които са срещу – Османската империя и Руската империя.

В разследване на това се привиква и съвет по отношение на това решение, където Русия бързо ще смени своята версия и ще одобри статуквото, британците ще посочат, че Батенберг може да ръководи двете територии, австрийците също не се противят, само че имат някакви запаси. Турците отхвърлят да подхващат ограничения против разбунтувала се колония. Изпратеното писмо от лорд Салсбъри показва, че сходен акт няма да се схване толкоз добре от короната и се предлага на османците да останат на място, а не да се пробват да връщат територии.

Подобни наказания или опити ще се възприемат като акт на експанзия и резултатът няма да се хареса на Османската империя. Сърбия, като най-трагичен воин от цялата работа, взема решение да разгласи война, тъй като няма съветски офицери и численото им предимство е задоволително. Английското разузнаване рапортува на кралица Виктория, че тази борба ще бъде изгубена от България. За изненада на великите сили, Батенберг е подготвен да вземе столицата и да детронира крал Милан.

Необходима е намесата на Австро-Унгария, с цел да се спре настъплението. Самото съединяване към този момент е реалност и не може да се върне, затова няма потребен ход за деяние. Докато Батенберг е царят обединител, ние ще открием и опитите на Санкт Петербург да поддържа Османската империя да се върне на Балканите. Руските офицери са работили в обучаването на армията и са се справили задоволително добре, преди да си тръгнат и се оказва, че не са нужни.

Оказва се, че страхът от Османската империя, който е дълго захранван, в този момент не може да бъде фактор. Самият Гирс по-късно ще съобщи, че един опит за саботиране на Батенберг ще докара до още по-лоши връзки и за изненада на всички, този път посланикът е прав. До края на 1885 година България и Русия ще се отдалечат още повече и редица връзки ще бъдат разрушени. Не инцидентно посланикът Волкенщайн ще съобщи, че обединяването на България е загуба за цяла Русия, а в идващите години неговата известност ще пораства до извънредно високи равнища. Ето за какво ще се работи и за неговото събаряне, изключително откакто той няма нищо срещу да налива още огън в съветското огнище. Един забавен отчет в Санкт Петербург гласи следното: