За сродните души
Две думи, които пораждат очакване за романтика, за вечери на свещи за смях и разходки на лунна светлина, за буйни обятия, безусловна Любов и обединение в едно. Човек постоянно свързва това разбиране с връзките с „ другата си половина ”, с която копнее да се съедини в едно. Наричат го Божествена Любов на Земята. Описват го като близнака на индивида, като физическото олицетворение на духовната му половина. Връзката сред две сродни души съставлява безусловно обединение с друго човешко създание – тя е идеалният съюз, заварката, в която фантазиите се сбъдват, а характерността бива насърчавана да пораства и процъфтява – подтиквана от индивида, който назоваваме сродна душа.
Според някои хора в връзките сред сродните души няма провокации, спорове или разногласия, налице е единствено опция двама души да се учат взаимно като равни, да споделят наслади, да се утешават един различен и бъдат неразделни, като един. Други – може би по-реалистично настроените, виждат в тях не толкоз действителност, колкото цел, към която да се стремят. Но без значение дали я считат за нещо, което могат да реализират с старания или като предназначение на ориста, множеството намират, че връзката сред сродни души е доста по-добра от елементарната. Тя е нещо по-възвишено от връзките, с които са се задоволили останалите.
Но какво тъкмо е сродна душа?
Къде се е зародила тази концепция и за какво тя по този начин ни интригува?
Всеки човек има най-малко една сродна душа някъде по света. Очевидно имаме по повече от една сродна душа – някой, с който сме били дружно преди и бихме могли да създадем позитивна връзка в сегашния си живот.
При сродните души физическото привличане е обусловено от умствена и духовна помощ. От позиция на Едгар Кейси при сродните души не става дума единствено за физическо или полово привличане, а за връзки – неразривно свързани с процеса на духовно развиване и израстване на другия.
В стотици – в случай че не и в хиляди случаи, Кейси е изследвал отношението на персоналните връзки върху духовното развиване на индивида. Всъщност една от главните постановки в неговите материали е, че ние най-често опознаваме себе си посредством другите.
Според Кейси връзката със сродна душа съставлява продължителни взаимоотношения с различен субект, които душата възобновява в серия прераждания. В източника на информация, който наричал „ Хрониките Акаша ” или „ Книгата на живота ”, той е можел да види развиването на връзките във времето и да разказва по какъв начин въздействията и решенията от минали животи влияят върху сегашния. Но вместо метафизичен трактати, тълкованията му са давали на хората на практика препоръки, които те можели да ползват.
За Кейси сродната душа никога не е другата половина на индивида, без която той не е повсеместен. Привличането, което усещаме, е на духовно равнище – само че не тъй като другият е неповторимото ни допълнение, а тъй като по някакъв метод ни подтиква да станем цялостни. Така видяно, връзката със сродна душа в действителност оказва помощ на индивида в духовното му развиване и неизбежното реализиране на духовната му комплектност.
Според Кейси основната цел на сродните души, брака и всяка доживотна връзка с различен човек е двамата да израснат, да се развият и да си оказват помощ в духовната промяна. Разбира се хората усещат привличане един към различен заради общите си прекарвания в предишното, само че това, което ще създадат със своя минал опит (който Кейси назовава „ кармична памет ”!), зависи изпяло от постъпките и решенията им в сегашното. Тълкованията подсказват, че всеки човек има голям брой сродни души, с които би могъл да построи сполучливи връзки в настоящия си живот. Очевидно всеки избор води до разнообразни благоприятни условия и прекарвания, а несъмнено някои са по-добри от други.
Безспорно хората усещат привличане един към различен, само че на какво се дължи то?
Случайно ли се срещат двама души или е предопределено?
Кое ги подтиква да се стремят към нещо, което не могат да дефинират тъкмо или да търсят някой, който в никакъв случай не са срещали?
Дали неизбежното секване на житейските пътища, което събира човешките същества, не се дължи на някакъв неразбираем подтик?
Това закономерно и целеустремено ли е или инцидентно и непреднамерено?
Дали е на биологична, прочувствена или интелектуална основа или е освен това от това, което сме си разрешавали да мечтаем?
Играе ли ориста роля в живота ни?
Каква тъкмо е динамичността на сродните души и привличането сред тях и какви въздействия оказват тези сили върху хората?
В тълкованията на Кейси се твърди, че привличането сред хората постоянно има някаква цел. В съществени линии тя е да се решат минали проблеми и провокации, и да се продължат позитивни взаимоотношения, стартирани в предходни прераждалия.
Добри или неприятни нашите взаимоотношения не престават оттова, откъдето сме ги прекъснали. Съществува последователност на минали поведенчески модели, цели и идеали. Привличането, което може да изпитваме към даден човек в живота си, става съгласно Кейси – на душевно равнище, без значение дали прекарванията ни с този човек в предходните прераждания са били „ наслади или скърби ”.
В последна сметка решението дали е добре двама души да се посветят един на различен до края на живота си, би трябвало да се основава на освен това от физическо привличане и предпочитание.
Често човек може да реши, че на света съществува една-единствена напълно сродна душа за него. Това не е правилно – сродните души не се лимитират единствено в връзките сред мъж и жена, те се демонстрират и в еднополови връзки. И което е още по-важно – всеки от нас има голям брой разнообразни типове връзки със сродни души. В сегашното някои от тях може да са с родственици, другари – с които се усещаме изключително близки, и даже с сътрудници, с които сме се събрали, с цел да реализираме някаква огромна цел. Сродната душа е човек, към който усещаме привличане, тъй като сме били дружно в предишното. В такава връзка имаме опция да окажем неоценима помощ в персоналното развиване на другия.
За страдание някои хора неправилно заключават, че връзката със сродна душа е съвършена и в нея няма никакви компликации или провокации.
Те постоянно се усещат неудовлетворени, задето не са съумели да изградят сходни връзки в живота си. В тълкованията на Кейси се споделя, че сродната душа ще ви изправи пред проблеми и трудности, а вие ще й отвърнете със същото. Сродната душа е човек, с който се събирате, с цел да се борите дружно с житейските провокации и компликации – даже когато ви се коства, че той е техният източник. С други думи – сродната душа в множеството случаи отразява или ни разрешава да съзрем личните си мощни страни и недостатъци.
Но освен мъж и жена могат да бъдат сродни души. Връзките сред сродни души се демонстрират по всевъзможни способи във времето, само че се резервират макар разнообразието, без значение дали са позитивни или негативни. - „ Хората не се срещат инцидентно. Те са си нужни, въпреки не постоянно да употребяват духовно опциите ” (2751-1).
- „ Всеки би трябвало да добавя другия. Това може да се реализира, само че с общи старания. Ако са разграничени или отчуждени, няма да се получи ” (398-8).
Според него основаването на душевно роднинство с всеки човек в живота ни е една от задачите да бъдем на Земята
Откакто съществува човечеството, постоянно е имало хора, които търсят изчезналия детайл от живота си – детайл, който имат вяра, че могат да намерят в някой различен. Тази идеализирана визия за връзките сред хората постоянно е била описвана като търсене на „ половинката ”, на „ душата-близнак ” или на „ сродна душа ”. Мнозина са уверени, че връзката сред сродни души е идеалното партньорство, което по някакъв метод ще направи живота им пълностоен – концепция, разпространявана в актуалното общество. Едгар Кейси несъмнено е склонен, че има хора със сродни души, само че възгледите му са много по-различни и в последна сметка по-полезни.
Той е считал, че връзките сред сродни души не са нещо идеално, а са по-скоро непрекъснат развой на учене и израстване. Според него съвършени връзки няма – те би трябвало да се основат. Макар в избран миг да наподобява, че някои хора имат идеални връзки, от информацията в тълкованията излиза наяве, че тези връзки са се развивали с течение на времето, до момента в който хората са се учели да работят дружно. Често се случва човек да изостави сложна връзка с сътрудник, с цел да се събере с хипотетичната си „ сродна душа ”, само че скоро да открие, че и с нея се появяват същите провокации и компликации.
В множеството случаи повода не е в съответната персона – тя просто ни разрешава да се сблъскаме с уроците, които са ни нужни за израстването на душата ни и личностната ни промяна. Взаимоотношенията сред сродни души са непрестанен развой, който душата възобновява в разнообразни моменти и места. Той оказва помощ на хората да опознаят себе си и да усетят връзката си със Създателя.
Родство на душите може да има освен сред полови сътрудници, само че и сред родители и деца, другари, родственици и даже сътрудници. Поради това всеки човек има доста сродни души, които му оказват помощ в личностното развиване. Разбира се, всяка връзка сред сродни души си има своята цел, само че другояче са напълно елементарни връзки сред хора, които са свързани по необикновен метод.
Въпреки че предишните прераждания основават разнообразни благоприятни условия и вероятности, в последна сметка хората градят своя живот само по силата на свободната си воля.
За душата дългият развой на връзки, прекарвания и прераждания е нещо като образователна стратегия за личностно израстване и развиване.
Кейси е вярвал, че защото всички сме деца на любящия Творец, задачата на земния ни живот е да се научим да обичаме – и най-после всички души да станат сродни. Всъщност колкото по-пълноценна става една душа, толкоз по-лесно й е да се свързва с другите.
Има дълбока взаимосвързаност в целия живот на Земята – от най-малките организми до огромните екосистеми и безусловно сред всеки един човек!!!
Хората усещат духовно привличане един към различен не тъй като ще се допълват идеално, а тъй като връзката им би могла да тласне и двамата напред в личностното им развиване.
Погледнато от този ъгъл, търсенето на сродна душа в действителност е търсене на комплектност на индивида.
Но същинска комплектност може да се реализира единствено в случай че душата осъзнае духовния си източник. Така че търсенето на сродна душа в действителност е търсене на Бога.
През годините, когато е правел интерпретации, Едгар Кейси е разисквал няколко стъпки за определяне на роднинство сред душите:
(1) научи се да обичаш и разбираш себе си;
(2) сложи си нравствен блян, който да ти служи като пътеводна светлина;
(3) започни да работиш в тази тенденция, като използваш оптимално знанията си до момента; и
(4) очаквай смяната, с цел да се промениш и ти самият!
Да обичат и схващат същински себе си, за някои хора е сложна задача. Поради възпитанието, персоналните подозрения, ниската самокритика или негативното въздействие на част от близките, те имат възприятието, че не са почтени да бъдат обичани и няма кой знае какво да споделят с другите. ”
Според някои хора в връзките сред сродните души няма провокации, спорове или разногласия, налице е единствено опция двама души да се учат взаимно като равни, да споделят наслади, да се утешават един различен и бъдат неразделни, като един. Други – може би по-реалистично настроените, виждат в тях не толкоз действителност, колкото цел, към която да се стремят. Но без значение дали я считат за нещо, което могат да реализират с старания или като предназначение на ориста, множеството намират, че връзката сред сродни души е доста по-добра от елементарната. Тя е нещо по-възвишено от връзките, с които са се задоволили останалите.
Но какво тъкмо е сродна душа?
Къде се е зародила тази концепция и за какво тя по този начин ни интригува?
Всеки човек има най-малко една сродна душа някъде по света. Очевидно имаме по повече от една сродна душа – някой, с който сме били дружно преди и бихме могли да създадем позитивна връзка в сегашния си живот.
При сродните души физическото привличане е обусловено от умствена и духовна помощ. От позиция на Едгар Кейси при сродните души не става дума единствено за физическо или полово привличане, а за връзки – неразривно свързани с процеса на духовно развиване и израстване на другия.
В стотици – в случай че не и в хиляди случаи, Кейси е изследвал отношението на персоналните връзки върху духовното развиване на индивида. Всъщност една от главните постановки в неговите материали е, че ние най-често опознаваме себе си посредством другите.
Според Кейси връзката със сродна душа съставлява продължителни взаимоотношения с различен субект, които душата възобновява в серия прераждания. В източника на информация, който наричал „ Хрониките Акаша ” или „ Книгата на живота ”, той е можел да види развиването на връзките във времето и да разказва по какъв начин въздействията и решенията от минали животи влияят върху сегашния. Но вместо метафизичен трактати, тълкованията му са давали на хората на практика препоръки, които те можели да ползват.
За Кейси сродната душа никога не е другата половина на индивида, без която той не е повсеместен. Привличането, което усещаме, е на духовно равнище – само че не тъй като другият е неповторимото ни допълнение, а тъй като по някакъв метод ни подтиква да станем цялостни. Така видяно, връзката със сродна душа в действителност оказва помощ на индивида в духовното му развиване и неизбежното реализиране на духовната му комплектност.
Според Кейси основната цел на сродните души, брака и всяка доживотна връзка с различен човек е двамата да израснат, да се развият и да си оказват помощ в духовната промяна. Разбира се хората усещат привличане един към различен заради общите си прекарвания в предишното, само че това, което ще създадат със своя минал опит (който Кейси назовава „ кармична памет ”!), зависи изпяло от постъпките и решенията им в сегашното. Тълкованията подсказват, че всеки човек има голям брой сродни души, с които би могъл да построи сполучливи връзки в настоящия си живот. Очевидно всеки избор води до разнообразни благоприятни условия и прекарвания, а несъмнено някои са по-добри от други.
Безспорно хората усещат привличане един към различен, само че на какво се дължи то?
Случайно ли се срещат двама души или е предопределено?
Кое ги подтиква да се стремят към нещо, което не могат да дефинират тъкмо или да търсят някой, който в никакъв случай не са срещали?
Дали неизбежното секване на житейските пътища, което събира човешките същества, не се дължи на някакъв неразбираем подтик?
Това закономерно и целеустремено ли е или инцидентно и непреднамерено?
Дали е на биологична, прочувствена или интелектуална основа или е освен това от това, което сме си разрешавали да мечтаем?
Играе ли ориста роля в живота ни?
Каква тъкмо е динамичността на сродните души и привличането сред тях и какви въздействия оказват тези сили върху хората?
В тълкованията на Кейси се твърди, че привличането сред хората постоянно има някаква цел. В съществени линии тя е да се решат минали проблеми и провокации, и да се продължат позитивни взаимоотношения, стартирани в предходни прераждалия.
Добри или неприятни нашите взаимоотношения не престават оттова, откъдето сме ги прекъснали. Съществува последователност на минали поведенчески модели, цели и идеали. Привличането, което може да изпитваме към даден човек в живота си, става съгласно Кейси – на душевно равнище, без значение дали прекарванията ни с този човек в предходните прераждания са били „ наслади или скърби ”.
В последна сметка решението дали е добре двама души да се посветят един на различен до края на живота си, би трябвало да се основава на освен това от физическо привличане и предпочитание.
Често човек може да реши, че на света съществува една-единствена напълно сродна душа за него. Това не е правилно – сродните души не се лимитират единствено в връзките сред мъж и жена, те се демонстрират и в еднополови връзки. И което е още по-важно – всеки от нас има голям брой разнообразни типове връзки със сродни души. В сегашното някои от тях може да са с родственици, другари – с които се усещаме изключително близки, и даже с сътрудници, с които сме се събрали, с цел да реализираме някаква огромна цел. Сродната душа е човек, към който усещаме привличане, тъй като сме били дружно в предишното. В такава връзка имаме опция да окажем неоценима помощ в персоналното развиване на другия.
За страдание някои хора неправилно заключават, че връзката със сродна душа е съвършена и в нея няма никакви компликации или провокации.
Те постоянно се усещат неудовлетворени, задето не са съумели да изградят сходни връзки в живота си. В тълкованията на Кейси се споделя, че сродната душа ще ви изправи пред проблеми и трудности, а вие ще й отвърнете със същото. Сродната душа е човек, с който се събирате, с цел да се борите дружно с житейските провокации и компликации – даже когато ви се коства, че той е техният източник. С други думи – сродната душа в множеството случаи отразява или ни разрешава да съзрем личните си мощни страни и недостатъци.
Но освен мъж и жена могат да бъдат сродни души. Връзките сред сродни души се демонстрират по всевъзможни способи във времето, само че се резервират макар разнообразието, без значение дали са позитивни или негативни. - „ Хората не се срещат инцидентно. Те са си нужни, въпреки не постоянно да употребяват духовно опциите ” (2751-1).
- „ Всеки би трябвало да добавя другия. Това може да се реализира, само че с общи старания. Ако са разграничени или отчуждени, няма да се получи ” (398-8).
Според него основаването на душевно роднинство с всеки човек в живота ни е една от задачите да бъдем на Земята
Откакто съществува човечеството, постоянно е имало хора, които търсят изчезналия детайл от живота си – детайл, който имат вяра, че могат да намерят в някой различен. Тази идеализирана визия за връзките сред хората постоянно е била описвана като търсене на „ половинката ”, на „ душата-близнак ” или на „ сродна душа ”. Мнозина са уверени, че връзката сред сродни души е идеалното партньорство, което по някакъв метод ще направи живота им пълностоен – концепция, разпространявана в актуалното общество. Едгар Кейси несъмнено е склонен, че има хора със сродни души, само че възгледите му са много по-различни и в последна сметка по-полезни.
Той е считал, че връзките сред сродни души не са нещо идеално, а са по-скоро непрекъснат развой на учене и израстване. Според него съвършени връзки няма – те би трябвало да се основат. Макар в избран миг да наподобява, че някои хора имат идеални връзки, от информацията в тълкованията излиза наяве, че тези връзки са се развивали с течение на времето, до момента в който хората са се учели да работят дружно. Често се случва човек да изостави сложна връзка с сътрудник, с цел да се събере с хипотетичната си „ сродна душа ”, само че скоро да открие, че и с нея се появяват същите провокации и компликации.
В множеството случаи повода не е в съответната персона – тя просто ни разрешава да се сблъскаме с уроците, които са ни нужни за израстването на душата ни и личностната ни промяна. Взаимоотношенията сред сродни души са непрестанен развой, който душата възобновява в разнообразни моменти и места. Той оказва помощ на хората да опознаят себе си и да усетят връзката си със Създателя.
Родство на душите може да има освен сред полови сътрудници, само че и сред родители и деца, другари, родственици и даже сътрудници. Поради това всеки човек има доста сродни души, които му оказват помощ в личностното развиване. Разбира се, всяка връзка сред сродни души си има своята цел, само че другояче са напълно елементарни връзки сред хора, които са свързани по необикновен метод.
Въпреки че предишните прераждания основават разнообразни благоприятни условия и вероятности, в последна сметка хората градят своя живот само по силата на свободната си воля.
За душата дългият развой на връзки, прекарвания и прераждания е нещо като образователна стратегия за личностно израстване и развиване.
Кейси е вярвал, че защото всички сме деца на любящия Творец, задачата на земния ни живот е да се научим да обичаме – и най-после всички души да станат сродни. Всъщност колкото по-пълноценна става една душа, толкоз по-лесно й е да се свързва с другите.
Има дълбока взаимосвързаност в целия живот на Земята – от най-малките организми до огромните екосистеми и безусловно сред всеки един човек!!!
Хората усещат духовно привличане един към различен не тъй като ще се допълват идеално, а тъй като връзката им би могла да тласне и двамата напред в личностното им развиване.
Погледнато от този ъгъл, търсенето на сродна душа в действителност е търсене на комплектност на индивида.
Но същинска комплектност може да се реализира единствено в случай че душата осъзнае духовния си източник. Така че търсенето на сродна душа в действителност е търсене на Бога.
През годините, когато е правел интерпретации, Едгар Кейси е разисквал няколко стъпки за определяне на роднинство сред душите:
(1) научи се да обичаш и разбираш себе си;
(2) сложи си нравствен блян, който да ти служи като пътеводна светлина;
(3) започни да работиш в тази тенденция, като използваш оптимално знанията си до момента; и
(4) очаквай смяната, с цел да се промениш и ти самият!
Да обичат и схващат същински себе си, за някои хора е сложна задача. Поради възпитанието, персоналните подозрения, ниската самокритика или негативното въздействие на част от близките, те имат възприятието, че не са почтени да бъдат обичани и няма кой знае какво да споделят с другите. ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ