Само поетът и лудият дръзват с юмрук да трошат вековете! | Дамян Дамянов за БОТЕВ
Двама огромни създатели, родени през суровия януари. За Ботев, думи на поета Дамян Дамянов
(Димитър Гюдженов, Портрет на Христо Ботев, 1949 година, Къща музей Христо Ботев, Калофер)
Горд съм, че съм роден на една земя с Него! Срам ме е, че с цели пет години е по-млад от мене Той! Боя се, загдето съм написал единствено към две хиляди стихотворения, а Той - толкова доста - двадесет и четири! Аз ще раста на години, ще пиша стихотворения и от ден на ден ще се умалявам пред Него. Защото Той е от върхове, които порастват! Ще пораства Той от Милин камък и ще остава над годините.
За Него в своите „ Върхове " един различен връх, Константин Константинов написа:
„ Той даде всичко, което имаше, на тая земя, дето отиде да почине: своята неосъществена младост, своя талант, с който цъфна огромната лирика на българския народ, остави ни един език, на който ние още не можем да му се отблагодарим почтено. Какво повече може да даде един човек? "
За Него аз, който съм единствено една котловина сред всички върхове, аз, който съм никой, се осмелих да напиша единствено две строфи! Не с цел да му отблагодаря - това не мога; не и да го хваля - той си е исполин, а единствено с цел да му се поклоня:
Само поетът и лудият могат
таман така: с двеста приятели
голи да влязат в огромния огън
и цитадела с глава да събарят!
Само поетът и лудият дръзват
с пестник да трошат вековете!
Българийо, майко, горделив съм до сълзи,
че раждаш и „ луди " поети!
Осмелих се да го нарека вманиачен, тъй като единствено лудите и гениите са способни на героизъм! Казват, че в огъня и Хус полудял... Може би огънят е полуда! Навярно и вманиачен го е разкрил! Луд или талант!
Хиляди, милиони думи са казани и ще бъдат казвани за Него, само че никой не изрече това, най-вярното, което Той изрече. Защото, без да знае, като че ли самичък за себе си писа:
ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА, ТОЙ НЕ УМИРА...
Гледам Го на портрета, този двадесет и седем годишен момък, който с брадата си ми наподобява на господ, и уважавам молитвата си:
О, мой боже, правий боже...
От неговото Верую всички ставаме „ верующи "!
Картина: Димитър Гюдженов, Портрет на Христо Ботев, 1949 година, Къща музей Христо Ботев, Калофер
