40 събития в програмата на ХХ фестивал Борис Христов
Двадесетият фестивал на изкуствата " Борис Христов " е отдаден на 110-годишнината от рождението на именития български бас. Той е продължение на традицията, която бе сложена преди 20 години - да бъде следван заветът на великия оперен актьор в неговия дом да намират място за изява млади надарени актьори, да се съюзяват другите изкуства, да се реализира връзка сред поколенията. Една от задачите на празника е по директен и индиректен метод да утвърждава паметта за личността на Борис Христов като създател, възпитател и донор. Фестивалът заобикаля мемоарното патетично възвеличаване, а се опира на първо място на документалния роман за добродетелите му, за креативните и педагогическите му правила, споделя директорката на Музея " Борис Христов " Елена Драгостинова.
Музеят притегля за присъединяване възпитаници на Борис Христов, които сега се намират на разнообразни стадии от креативните си търсения и имат собствен самостоятелен артистичен път и взор към общуването си с огромната персона. Освен че вземат участие в художествените изяви, те описват за популярния си възпитател.
Баритонът Георги Петков да вземем за пример, е устоял на тестванията, поднесени от ориста и - сходно на Борис Христов - е възродил артистичната си кариера, като се е отдал на вокалната подготовка на млади гении. В своята изява той ги показва и по едно и също време им партнира.
Басът Пламен Бейков с изследователска пристрастеност е събрал вокалните творби на български композитори, които по искане на Борис Христов са му били изпращани. Желанието на огромния патриот е било да стане " Посланик на българската ария ". Пламен Бейков събира и изследва тези партитури, които са с ремарките на самия Борис Христов, и ги показва на публиката в свое осъществяване. То е съчетано с осъществяването и на шедьоврите на Александър Гречанинов - различен желан създател от Борис Христов.
Сопраното Мариана Цветкова - носителка на интернационалните награди и прима на Софийската опера, споделя за Борис Христов с присъщото си възприятие за комизъм - даже когато става дума за трагични моменти по време на уроците на Маестрото. Присъщо й е и възприятието за колегиалност, по тази причина е поканила за своята изява и други звезди от оперната сцена - Гергана Русекова, Рада Тотева, Владимир Маринов и виртуоза на съпровода Милен Станев.
Така в програмата на плана участват акценти, които могат да изградят утопичен облик на Борис Христов. Съчетани са родолюбието и космополитизмът, благородството и твърдостта в отстояването на креативните правила, верността към оригинала и свободата на интерпретаторските проникновения, изследователската пристрастеност и монолитността в извайването на облици.
Двадесетият фестивал следва линията на сливане на изкуствата - по този начин, както Борис Христов е събирал в театралната си изява познанията за своето " ято от изкуства " и тяхното единение, което умножава силата им. Затова в програмата на фестивала са вплетени няколко изложения на разнообразни генерации създатели - от младите дизайнери в региона на костюма и графичното оформление до майсторите като Вихрони Попнеделев, Греди Асса, Стели Грънчаров, Светла Радулова, Татяна Харизанова, Иван Хаджийски, Николай Бузов, Иван Тотев, Валентин Щинков. Изложбата развива концепцията за продан и партньорство с изложба " Интро " - по този начин, както през 2023 година бе осъществена общата галерия " Рисунката ".
За първи път музикалният празник се уголемява като място и време
Регионалният исторически музей в Пловдив и Музеят " Борис Христов " показват шест елитни събития в зала " Съединение " от 13 до 18 май. Участват известните вокални обединения " Спектрум " и " Cantanti DAI MONTI VERDI ", лауреатите на интернационалните награди Аглея Канева и Александър Вичев, по заслужен метод се причисляват и други съграждани на Борис Христов - пианистът Томислав Вичев, певицата Марта Кукуларова, цигуларят Мичо Димитров. В родния град на именития бас Музеят " Борис Христов " ще гостува и с изложбата " Рим. Борис Христов " на Светослав Чулин, както и с кино лентата " Сбъдване на фантазии ", който споделя за желанието на Борис Христов софийският му дом да бъде място за преуспяване на гения. Филмът със сценаристка Елена Драгостинова и режисьор Йордан Бойчев споделя и за реализирането на тази фантазия в наши дни.
След пловдивската част изтъкнати създатели от Пловдив гостуват в София. Сред тях е кураторката Донка Налбантова, която показва своето проучване за художниците, които са рисували и извайвали Борис Христов. Художничката Антония Маринова показва своята фотографика и вкарва публиката в креативната си лаборатория посредством креативната работилница, която управлява в Музея " Борис Христов ". Сред изтъкнатите посетители от Пловдив е Цвятко Сиромашки - създател на маската на Борис Христов пред Дома на културата " Борис Христов " в Пловдив. Той е и донор на музея в София. Неговата творба " Духовен мост " краси Градината на Борис Христов.
Както постоянно, фестивалът съблюдава традицията и на 18 май - деня на рождението на Борис Христов, празничната поредност се открива в Музея " Борис Христов " с музикален маратон на млади артисти и инструменталисти.
В дните до своя край на 1 юли фестивалът слага акцент и върху изявата на креативните семейства, каквито са пианистите Томислав Вичев и синовете му - лауреатите на интернационалните състезания Виктор Вичев - пиано, и Александър Вичев - перкусия. Във фестивалната стратегия участват и към този момент упоменатият Пламен Бейков и неговите синове, също артисти - Константин Бейков и Георги Бейков.
Фестивалът следва дългогодишната политика на Музея " Борис Христов " за разпространение на българската музика и слагането й в необятния подтекст на международната просвета. В актуалното издание българската музика участва равностойно в стратегиите на Ани Линчева, Александрина Стоянова-Андреева и Антония Стоянова, Цветелина Малджанска и Ромео Смилков, на Пламен Бейков и Божена Петрова, на Виктор Вичев.
По традиция фестивалът отрежда част от своята стратегия за концертите на най-малките. В уютната конюнктура на Музея " Борис Христов " те вършат първите си стъпки пред аудитория, в концертна зала. Тази поредност е и самобитна гледка на част от българските музикални педагози.
Двадесетият фестивал " Борис Христов " реализира своята задача да притегля нови публики и да възпитава усет към многообразието и осъзнаването на националните достижения като част от международните. Той употребява празничния мотив, с цел да подсети за своята задача, обвързвана с екологията. Както постоянно, на 18 май - деня на рождението на Борис Христов, музеят приканва своите посетители вместо да си купуват билет, да донесат живо растение за Градината на Борис Христов. Чрез редица начинания и съвършената си поддръжка това място в този момент е оазис в оживения град. Нещо повече - с образеца си ентусиазира и други съседски пространства да бъдат облагородявани. Двадесетият фестивал на изкуствата " Борис Христов " ще се придържа към минимално потребление на хартия и пластмаса и ще насърчава посетителите да подаряват живи цветя на изпълнителите. Редица от изявите, включени в плана, ще бъдат под намерено небе, в Градината на Борис Христов.
Музеят притегля за присъединяване възпитаници на Борис Христов, които сега се намират на разнообразни стадии от креативните си търсения и имат собствен самостоятелен артистичен път и взор към общуването си с огромната персона. Освен че вземат участие в художествените изяви, те описват за популярния си възпитател.
Баритонът Георги Петков да вземем за пример, е устоял на тестванията, поднесени от ориста и - сходно на Борис Христов - е възродил артистичната си кариера, като се е отдал на вокалната подготовка на млади гении. В своята изява той ги показва и по едно и също време им партнира.
Басът Пламен Бейков с изследователска пристрастеност е събрал вокалните творби на български композитори, които по искане на Борис Христов са му били изпращани. Желанието на огромния патриот е било да стане " Посланик на българската ария ". Пламен Бейков събира и изследва тези партитури, които са с ремарките на самия Борис Христов, и ги показва на публиката в свое осъществяване. То е съчетано с осъществяването и на шедьоврите на Александър Гречанинов - различен желан създател от Борис Христов.
Сопраното Мариана Цветкова - носителка на интернационалните награди и прима на Софийската опера, споделя за Борис Христов с присъщото си възприятие за комизъм - даже когато става дума за трагични моменти по време на уроците на Маестрото. Присъщо й е и възприятието за колегиалност, по тази причина е поканила за своята изява и други звезди от оперната сцена - Гергана Русекова, Рада Тотева, Владимир Маринов и виртуоза на съпровода Милен Станев.
Така в програмата на плана участват акценти, които могат да изградят утопичен облик на Борис Христов. Съчетани са родолюбието и космополитизмът, благородството и твърдостта в отстояването на креативните правила, верността към оригинала и свободата на интерпретаторските проникновения, изследователската пристрастеност и монолитността в извайването на облици.
Двадесетият фестивал следва линията на сливане на изкуствата - по този начин, както Борис Христов е събирал в театралната си изява познанията за своето " ято от изкуства " и тяхното единение, което умножава силата им. Затова в програмата на фестивала са вплетени няколко изложения на разнообразни генерации създатели - от младите дизайнери в региона на костюма и графичното оформление до майсторите като Вихрони Попнеделев, Греди Асса, Стели Грънчаров, Светла Радулова, Татяна Харизанова, Иван Хаджийски, Николай Бузов, Иван Тотев, Валентин Щинков. Изложбата развива концепцията за продан и партньорство с изложба " Интро " - по този начин, както през 2023 година бе осъществена общата галерия " Рисунката ".
За първи път музикалният празник се уголемява като място и време
Регионалният исторически музей в Пловдив и Музеят " Борис Христов " показват шест елитни събития в зала " Съединение " от 13 до 18 май. Участват известните вокални обединения " Спектрум " и " Cantanti DAI MONTI VERDI ", лауреатите на интернационалните награди Аглея Канева и Александър Вичев, по заслужен метод се причисляват и други съграждани на Борис Христов - пианистът Томислав Вичев, певицата Марта Кукуларова, цигуларят Мичо Димитров. В родния град на именития бас Музеят " Борис Христов " ще гостува и с изложбата " Рим. Борис Христов " на Светослав Чулин, както и с кино лентата " Сбъдване на фантазии ", който споделя за желанието на Борис Христов софийският му дом да бъде място за преуспяване на гения. Филмът със сценаристка Елена Драгостинова и режисьор Йордан Бойчев споделя и за реализирането на тази фантазия в наши дни.
След пловдивската част изтъкнати създатели от Пловдив гостуват в София. Сред тях е кураторката Донка Налбантова, която показва своето проучване за художниците, които са рисували и извайвали Борис Христов. Художничката Антония Маринова показва своята фотографика и вкарва публиката в креативната си лаборатория посредством креативната работилница, която управлява в Музея " Борис Христов ". Сред изтъкнатите посетители от Пловдив е Цвятко Сиромашки - създател на маската на Борис Христов пред Дома на културата " Борис Христов " в Пловдив. Той е и донор на музея в София. Неговата творба " Духовен мост " краси Градината на Борис Христов.
Както постоянно, фестивалът съблюдава традицията и на 18 май - деня на рождението на Борис Христов, празничната поредност се открива в Музея " Борис Христов " с музикален маратон на млади артисти и инструменталисти.
В дните до своя край на 1 юли фестивалът слага акцент и върху изявата на креативните семейства, каквито са пианистите Томислав Вичев и синовете му - лауреатите на интернационалните състезания Виктор Вичев - пиано, и Александър Вичев - перкусия. Във фестивалната стратегия участват и към този момент упоменатият Пламен Бейков и неговите синове, също артисти - Константин Бейков и Георги Бейков.
Фестивалът следва дългогодишната политика на Музея " Борис Христов " за разпространение на българската музика и слагането й в необятния подтекст на международната просвета. В актуалното издание българската музика участва равностойно в стратегиите на Ани Линчева, Александрина Стоянова-Андреева и Антония Стоянова, Цветелина Малджанска и Ромео Смилков, на Пламен Бейков и Божена Петрова, на Виктор Вичев.
По традиция фестивалът отрежда част от своята стратегия за концертите на най-малките. В уютната конюнктура на Музея " Борис Христов " те вършат първите си стъпки пред аудитория, в концертна зала. Тази поредност е и самобитна гледка на част от българските музикални педагози.
Двадесетият фестивал " Борис Христов " реализира своята задача да притегля нови публики и да възпитава усет към многообразието и осъзнаването на националните достижения като част от международните. Той употребява празничния мотив, с цел да подсети за своята задача, обвързвана с екологията. Както постоянно, на 18 май - деня на рождението на Борис Христов, музеят приканва своите посетители вместо да си купуват билет, да донесат живо растение за Градината на Борис Христов. Чрез редица начинания и съвършената си поддръжка това място в този момент е оазис в оживения град. Нещо повече - с образеца си ентусиазира и други съседски пространства да бъдат облагородявани. Двадесетият фестивал на изкуствата " Борис Христов " ще се придържа към минимално потребление на хартия и пластмаса и ще насърчава посетителите да подаряват живи цветя на изпълнителите. Редица от изявите, включени в плана, ще бъдат под намерено небе, в Градината на Борис Христов.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ