Бабата нямаше пари дори за къшей хляб, но не просеше. Стоеше тихичко в ъгъла и чакаше…
Два пъти седмично вървя до супермаркета, с цел да купя хранителни артикули. Обикновено пазаря от голеите вериги.
Минавайки два пъти около един от тези супермаркети, погледът ми се спря на стара жена, която стоеше безмълвно, само че и в двата дни валеше много пороен дъжд и бързо се запътих към колата си с чантите.
Днес обаче времето бе толкоз прелестно, същинска пролет. Слънцето грееше, тревата зеленееше, а лекият бриз носеше приятна хладина. Дори птиците пееха своите радостни песни. С две думи, животът кипеше. Бях в отлично въодушевление.
Днес отново пазарих в същия магазин, в който бях предходните два пъти. И още веднъж видях тази жена. Някаква незнайна мощ ме принуди да я следя няколко минути.
Честно казано, тя въобще не изглеждаше като скитник или като човек, който злоупотребява с алкохола. Напротив, стоеше непретенциозно и тихичко в ъгъла на супермаркета, държейки в ръцете си смачкана и мръсна хартиена чаша.
Изглеждаше спретната и чиста, макар че носеше остарели облекла.
Понякога хората крещят с цяло гърло за помощ и някоя стотинка, само че не и тази баба. Тя просто стоеше с извит тил и мълчеше.
Когато се приближих до нея, забелязах, че очите й са цялостни със сълзи. А придвижванията и погледът й издаваха, че не го прави по лична воля и извънредно се срами.
Приближих се до нея и я попитах дали има потребност от помощ. Тя учтиво отговори не. Отново я попитах дали има метод да й оказа помощ. Бабата благодари и още веднъж отхвърли.
По-късно тя ми показа, че не е знаела по какъв начин да помоли за помощ, по тази причина е стояла там безмълвно. Пенсията й е доста дребна, тя няма близки. Всички пари отиват за заплащане на сметки, макар обстоятелството, че домът й е доста леден.
Затова и стои пред магазина, да събере някоя стотинка да си купи самун за няколко дни.
Стана ми доста мъчително за нея. Извадих от портфейла си чисто нова банкнота от 20 лв. и я дадох на бабата. Възрастната жена отхвърли и сподели, че няма да вземе толкоз пари.
Тогава я помолих да ме изчака. Бързо отидох до супермаркета и купих две торби с разнообразни артикули. Опитах се да взема лакомства, неща, които тази баба може би в никакъв случай не е опитвала.
Излязох от магазина, старата жена беше на същото място.
Приближих се до нея и й предложих да я закарам до дома. И й споделих, че съм й купила самун. Тя още веднъж отхвърли. Тогава се разбрахме да се разходим. През целия път си говорихме. На вратата й подадох двете чанти и банкнота от 100 лв..
Жената отхвърли, не искаше да ги вземе и се разплака. Но аз я уверих, че го върша от дъното на сърцето си. В последна сметка тя може да ми е баба.
Моите баби починаха преди доста години на много млада възраст.
Възрастната жена ми благодари и ме предложения да пием чай от малини. Отказах и дадох обещание, че безусловно ще дойда да я посетя след няколко седмици.
И до през днешния ден с бабата сме другари. Нося й понякога вкусни неща, оказвам помощ й с каквото мога. Тя е щастлива и двете се радваме взаимно на компанията си.
Моля ви, хора, бъдете по-добри, без значение от времето, настроението или житейската обстановка. Обърнете внимание на бабите, които имат потребност от помощ и безусловно им помогнете.
В края на краищата, ние не знаем какво ще се случи с нас, като остареем. Доброто постоянно се връща многократно.
