Нели Огнянова: Влиянието на Борисов в медиите продължава
Дъждовни води: Проф. Огнянова, през днешния ден означаваме Световния ден на свободата на печата. Кои са най-големите провокации пред медиите през 2023 година - както в България, по този начин и в международен мащаб?
Проф. Нели Огнянова: Медиите не са промишленост като всички други, от тях зависи качеството на демокрацията. Голямото предизвикателство през днешния ден се състои в това, че качествената публицистика, подчиняваща се на открити публицистични стандарти, постепенно губи ролята си на наложителен медиатор сред хората и света. Роля, която изглеждаше непоклатима завинаги: " Тук по тъмно започва денят и приключва с първа стратегия ". Не намира задоволително добър отговор казусът с противозаконното наличие в платформите. Задълбочават се и разликите от позиция на достъп до качествени медии, заприказва се за така наречен новинарски пустини.
Дъждовни води: Европа е жертва на нападателна дезинформационна акция от страна на Русия, изключително след началото на съветската експанзия в Украйна на 24 февруари 2022 година. Научиха ли се за тази повече от година българските публицисти да разпознават подправените вести и пропагандните разкази?
Проф. Нели Огнянова: Противодействието на дезинформацията и пропагандата от трети страни остава задача за европейските демокрации. Вълната от дезинформация заварва нашето общество мощно уязвимо. Не са малко медиите, които замърсяват осведомителната среда: част от тях го вършат заради немарливост и ниска медийна просветеност, друга - напълно предумишлено, като оръжие в хибридната война, която цели да дезориентира, обърка, отклони хората от демократичните полезности. Струва ми се, че българската публицистика към момента не оказва помощ задоволително дейно на хората да правят осведомен избор.
Дъждовни води: Представянето на тайни теории като " друга позиция " е необикновен наболял проблем по време на пандемията, само че и в подтекста на войната. Как да му се противопоставим?
Проф. Нели Огнянова: Лъжата не е " друга позиция ", тя няма място в медиите и това би трябвало да е разбиране и на публицистите, и на аудиторията, и на регулатора. По време на пандемията медиите бяха завладяни от последователи на рискови за здравето теории. Това ни трансформира в най-незащитеното общество в света. По време на войната в Украйна още веднъж сме едно незащитено общество заради гладко ширещите се хибридни закани. Дори публичната телевизия и публичното радио приютяват любовно " другата позиция " и всяко предложение за реакция шумно се афишира за цензура. Колкото и да повтаряме " Фашизмът не е мнение, фашизмът е закононарушение ", фашизирани гласове не липсват в българските медии. Не бива да позволяваме да се възстановяват като събитие.
Дъждовни води: Според от септември 2022 година максимален % от българите (42%) се доверяват на малкия екран като средство за информация. Сериозно пораства обаче въздействието на обществените мрежи и осведомителните уеб сайтове. Какви стъпки би трябвало да подхващат както управляващите, по този начин и обществото, с цел да се борят с дезинформацията онлайн?
Проф. Нели Огнянова: Няма вълшебен и бърз път, демокрацията изисква обучение, повишение на равнището на медийна просветеност, вярна оценка на източниците и разграничаване на подвеждащата и погрешна информация. Друго проучване на Институт " Отворено общество " - Индекс на медийната грамотност - устойчиво слага България на последно място измежду страните в Европейски Съюз. Това би трябвало да се промени. Държавата може да направи и повече: благодарение на правото да изисква бистрота и отчетност от онлайн платформите, които са най-мощният фактор за разпространяване на дезинформация. Европейски ограничения последователно влизат в действие, въпросът е да се ползват дейно и у нас.
Дъждовни води: След рухването на държавното управление на Бойко Борисов България се изкачи в показателя за независимост на словото на " Репортери без граници ". Виждате ли тази смяна на процедура: по-лесно ли дишат публицистите през днешния ден?
Проф. Нели Огнянова: Според организацията обяснението е във обстоятелството, че завърши 12-годишно ръководство на ГЕРБ - период, " пагубен за публицистиката ", през който беше натрапен надзор върху медиите посредством необятен набор от средства: от ориентиране на държавна реклама в подмяна на проправителствено отразяване до премахване на сериозни гласове от микрофона. Издигането с 20 места в класацията миналата година и с е израз на очакване за смяна. Доколкото числата могат да изобразят степента на медийна независимост в едно общество, след пропадането сега сме там, където сме били през 2010 година, при започване на ръководството на ГЕРБ.
" Свободата на медиите в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз е нежна и нестабилна ", предизвестяват от " Репортери без граници ".Снимка: Getty Images/L. MarinПоследвалите Борисов ръководещи конфигурации към момента не показват задоволително ясно, че слагат фокус върху свободата на изложение. Препоръките на " Репортери без граници ", които Борисов даде обещание да извърши, и в този момент остават на хартия. Впрочем забавно наблюдаване е, че въздействието на Борисов в медиите продължава. Например мисията на Организацията за сигурност и съдействие в Европа, която следи парламентарните избори, има усещане, че даже когато не е първа политическа мощ, партията на Борисов резервира въздействието си в публичната телевизия.
Дъждовни води: През последната година станахме очевидци на противоречиви изявления от страна на председателката на Съвета за електронни медии и разногласия сред членовете на регулатора. Каква е ролята на Съвет за електронни медии и до каква степен той се оправя с нея?
Проф. Нели Огнянова: Всяка страна от Европейския съюз е задължена да има медиен регулатор, който да ползва политиката на Европейски Съюз в електронните медии, да пази свободата и плурализма на медиите, да глоби за нелегално наличие, застрашаващо аудиторията и изключително децата. Регулаторът по закон е поръчител за стандартите на качествената публицистика и правото на информация.
Българският медиен регулатор среща компликации в реализиране на функционалностите си. Председателката на регулатора гласоподава въздържала се за използването на регламента на Европейски Съюз против прокремълската агитация. В свои изявления тя поддържа тезата, че Съвет за електронни медии се трансформира " в един Роскомнадзор - това се желае от нас, и да глобяваме медии, които да рецитират лозунгите и мантрите, и разказите на генералната линия, на демократичната линия. " През годината беше желана оставката на председателката, само че неотдавна с три гласа, сред които нейният личен, и от едвам четвърто гласоподаване Момчилова получи и втори мандат.
Със свои изявления във връзка с публицисти и на войната в Украйна Соня Момчилова провокира вълна от отвращение.Снимка: Sergieva Spasiyana/BGNESНегативните публични настройки към съответния състав на медийния регулатор разрушават легитимността на самата институция - и това също е част от аргументите за незадоволителната медийна среда.
Дъждовни води: В последните месеци отбелязахме и няколко случая на така наречен SLAPP каузи, които целят заглушаването на самостоятелни публицисти и издания. Особено очевиден е казусът с " Медиапул ". Как може гилдията да се опълчи на тази рискова наклонност?
Проф. Нели Огнянова: SLAPP каузи са тези, при които ищецът няма за цел да отбрани свои нарушени права, а цели основно да заглуши сериозни гласове. Това е корист с право, която се разпознава по разнообразни параметри, да вземем за пример по голословна и безразсъдно висока цена на желае, когато става дума за компенсации. Такива образци от последно време са два желае за един милион лв. по каузи на " Еврохолд " против " Бивол " и на " Лев инс " против " Медиапул ".
Европейски Съюз готви ограничения против такава практика. Обсъждат се инструкция и рекомендация, които имат за цел ранно преустановяване на сходни каузи, както и други процесуални гаранции в отбрана на сериозните гласове, медии, правозащитници, откриватели.
А като говорите за колегия: щеше да е добре в действителност да има колегия, защото сега има тежки - даже от време на време необясними - разделения в журналистическата специалност. Солидарността е първата стъпка към сполучливата отбрана на журналистическия труд.
Дъждовни води: Растящи разноски и намаляващи тиражи: доста издания по целия свят са на ръба на оцеляването. Какво е решението съгласно Вас? Как аудиторията още веднъж да бъде научена да си заплаща за качествена информация, до момента в който нейната некачествена опция ни залива по многочислени канали?
Проф. Нели Огнянова: Кризата на бизнес моделите, учредени на реклама, е световна. Същевременно данните демонстрират, че - макар и постепенно - хората стартират да заплащат за качествено наличие. Най-трудното е да се дефинира салдото сред платено и гратис наличие, тъй като бъдещето се основава на знанието и знанието би трябвало да остане достъпно.
Дъждовни води: Преподавате във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет. Привлекателна ли е към момента публицистиката за младежите и по какъв начин можем да запазим интереса им към тази специалност?
Проф. Нели Огнянова: Както постоянно, студентите са разнообразни по ползи и отношение към университетските отговорности. Но цифровият свят е доста прелъстителен за положителните студенти, те са любопитни, адаптивни, смели в фантазиите си и учат бързо. Справят се сполучливо в глобалната конкурентна среда. С мотивация и неизменност триумфът им е обезпечен.
Нели Огнянова е специалист по медийно право, лекар по право, лекар на политическите науки и професор в Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
