ДВ: Госпожо Тошева, хора от кои държави имат право да

Дъждовни води: Госпожо Тошева, хора от кои страни имат право да получават бежански статут в България? Какво е ситуацията с бягащите от Русия, Афганистан, Иран?

Тошева: Когато става въпрос за Русия, въпросът е комплициран. Много сме деликатни. България е получила 147 молби за леговище от жители на Русия. Досега са регистрирани 8 случая, при които е имало действителни учредения за приемане на статут на емигрант или филантропичен статут. Останалите молби са в развой на разглеждане. Има и няколко отхвърли, даже доказани от съда. С Русия сме доста деликатни. 

Същият самостоятелен метод се ползва и към молбите от Афганистан, Сирия, Ирак, Мароко - четирите страни, от които хора най-често търсят леговище в България. Хората от Мароко обаче към този момент не декларират друга причина с изключение на икономическото състояние. Тези от Сирия и Афганистан и някои от иракчаните в действителност акцентират съществени учредения, с цел да потвърдят правото си на филантропичен статут. Имахме няколко случая от Иран и, доколкото знам, някои претенденти оттова към този момент са получили позволение. Но има искове, при които самостоятелната оценка демонстрира, че лицето не дава отговор на изискванията. Например: има лице, което живее в България от 22 години, само че в този момент желае леговище. 

Дъждовни води: Друг въпрос за идващите от Русия: по какъв начин коментирате правосъдните решения, съгласно които Русия е страна с демократични институции, затова не съставлява опасност за търсещите леговище?

Тошева: Много скърбя, само че няма да разясня решения на съда. Това е самостоятелен орган и те имат своите учредения. В нашия случай ние преразглеждаме непрекъснато информацията за Русия като страна на генезис заради доста динамичната обстановка и утежняването на ситуацията с човешките права там. Ние носим отговорност за работата, осъществена от нашите чиновници по случая. Що се отнася до съда, не мога да разясня. 

Дъждовни води: Колко украински бежанци към момента са в България?

Тошева: Според последната статистика към 19 юни 72 000 украинци са регистрирани с краткотрайна протекция в България. 

Дъждовни води: Колко от тези хора са си намерили работа и какъв брой разчитат на държавна поддръжка?

Тошева: В момента българската страна се грижи за към 12 хиляди украинци. Останалите са в положение да се грижат за себе си и за фамилиите си. Доколкото имаме противоположна връзка, огромна част от тях работят онлайн. Но има и хора, които са си намерили работа в България. Някои живеят и благодарение на родственици, които са в чужбина. 

Дъждовни води: Каква е динамичността на границата с Турция през последните месеци. Идват ли повече хора?

Тошева: Има известно нарастване. Но виждаме, че растежът в някои седмици е последван от спад в идващите. Към момента имаме по-малко от 7 хиляди претенденти за статут, в случай че наклонността се резервира, към края на годината няма да са над 20 хиляди.

Дъждовни води: Почтивсички, коитопреминаваттазиграница, гоправятнелегално. Каквисастъпките, задасепроменитова?

Тошева: Трябва да има повече легални вероятни за кандидатстване за леговище. Например филантропични коридори и начинания като частно спонсорство. Те, несъмнено, би трябвало да бъдат добре уравновесени и съобразени с националната сигурност. Това не би трябвало да се подценява. Но хората би трябвало да повярват, че в случай че имат съображение, ще могат да намерят леговище в Европа.

20 юни 2023: В лагера за настаняване в Харманли беше маркиран Световният ден на бежанците Снимка: Alexandar Detev/DW

Дъждовни води: Най-големият проблем за огромна част от децата на бежанците е българският език. Те не могат да стартират да вървят обикновено на учебно заведение поради езиковата преграда. Какво прави Държавна организация за бежанците, с цел да поддържа тези деца и да им помогне да научат български език?

Тошева: Мога да приказвам единствено за децата в нашите приемателни центрове. Обикновено при започване на образователната година по-голямата част от децата до 14-годишна възраст са записани на учебно заведение, само че когато стартира образователната година, те стартират да понижават. Една от аргументите е и нежеланието на родителите, тъй като мечтаят да стигнат до други европейски страни. 

Все отново децата от Сирия, Афганистан, Ирак, които вървят на учебно заведение в София, а също и в Харманли, напредват доста бързо. Нуждаем се от повече поддръжка, също и от неправителствените организации, с цел да мотивираме родителите да изпращат децата си на учебно заведение. Изправени сме пред огромен проблем с младежите, тъй като доста от тях не са могли да вървят на учебно заведение в страната си на генезис или са посещавали начално учебно заведение единствено 2-3 години. Така че за тях е доста мъчно да отидат в гимназията без задоволителна подготовка. Имаме курсове по български език в приемните заведения, само че младежите не желаят да ги посещават. 

Дъждовни води: България е изправена пред демографска рецесия от години. Смятате ли, че би трябвало да мотивираме най-малко част от тези хора да останат в страната и да станат част от работната мощ?

Тошева: Определено имаме потребност от повече работна ръка. Ето за какво хората, които идват тук и получават статут, би трябвало да бъдат подкрепени да се интегрират. Спешно е нужна добре приспособена национална стратегия за интеграция. В момента такава липсва (от 2013 година насам - б.а.). Разчитаме на поддръжка от страна на корпоративния бранш, който да предложи освен работни места, само че и образование за тях. Това ще улесни интеграцията на хората и ще ги стимулира да научат езика. Това ще способства за превъзмогване на дефицита на работна ръка в избрани области. 

Дъждовни води: От години работите с мигранти. Познавате добре проблемите. 

Тошева: От 30 години. 

Дъждовни води: Станаха ли българите по-гостоприемни?

Тошева: Аз съм реалист и виждам, че като цяло българското общество е толерантно. Със обстановката в Украйна още веднъж видяхме, че българите са гостоприемни и подготвени да оказват помощ. Има обаче потребности и проблеми, с които обществото се сблъсква. Затова би трябвало да работим дружно - институции и общество, с цел да имаме положителни резултати. 

* Мариана Тошева е председателка на Държавната организация за бежанците. Интервюто с нея е извършено на 20 юни - Световния ден на бежанеца, в Регистрационно-приемателния център в град Харманли.