Душата привлича онова, което тайно желае – което обича, но

Душата притегля това, което скрито желае – което обича, само че и от което се бои.

Тя доближава висините на съкровените си копнежи и потъва в дълбините на непрекъснатите си, неосъзнати страхове.

Обстоятелствата са методът, по който душата получава своето.

Всяко семенце мисъл, посято или оставено да проникне в съзнанието, пуска корени, израства и, рано или късно, разцъфтява в деяние и дава плодове под формата на благоприятни условия и условия.

Добрите мисли дават положителни плодове, неприятните дават неприятни.
Външният свят на събитията се оформя под въздействието на вътрешния свят на мисълта и, както удобните, по този начин и неприятните външни условия са фактори, които работят за положителното на индивида.

Като събира това, което самичък е засял, човек познава, както страданието, по този начин и блаженството.

Следвайки най-съкровените си стремежи, желания и мисли, които сте позволили да ви обладаят, вие достигате в последна сметка до тяхното съзряване и реализиране във външните условия на живота ви.

Законите за развиването и реализирането важат за всичко.

Човек не се озовава на улицата или в пандиза по прищевките на ориста и събитията, а по пътя на низките си мисли и долни стремежи.

По същия метод човек с чист разум няма да извърши ненадейно закононарушение под въздействието на някаква външна мощ – незаконната мисъл дълго е таена в сърцето му и в часа на комфортната опция е показала насъбраната си мощност.

Условията не вършат индивида, те единствено го разкриват пред
самия него.

Не могат да съществуват такива условия, които да ни повлекат надолу към порока и обвързваните с него премеждия, в случай че не са личните ни порочни пристрастености.

Не съществуват и условия, които да ни извисят към добродетел, триумф и чисто благополучие, в случай че не сме култивирали дълго блян за нравственост и благополучие.

Следователно, като господари на мислите си, ние сме създателите на самите себе си, проектанти и строители на средата си.

При раждането душата излиза сама на света и с всяка стъпка при земното си скитничество притегля тези комбинации от условия, които я разкриват, които са отблясъци на чистотата или нечистотата ѝ, на силата или слабостта ѝ.

Ние не привличаме това, което желаеме, а това, което сме.

Нашите прищевки, влечения и упоритости срещат трудности на всяка крачка, само че най-съкровените ни мисли и стремежи се подхранват със личната си храна, била тя добра или неприятна.

„ Божествената мощ, която оформя задачите ни “ е в нас самите; тя е самата ни същина.

И по този начин, ние сме пленници на самите себе си: личните ни мисли и дейности са тъмничарите на нашата орис – поробват ни, в случай че са недостойни; те са и ангели на свободата – освобождават ни, в случай че са благородни.

Ние не получаваме това, което желаем и за което се молим, а това, което сме заслужили.

Нашите стремежи и молебствия се сбъдват и получават отговор, единствено когато са в естетика с мислите и дейностите ни.

В светлината на тази истина, какво тогава е смисъла на „ битката с събитията “ в нашия живот? Това значи, че ние непрекъснато се съпротивляваме против едно разследване, а през цялото време пазим и поддържаме повода за него в сърцата си.

Тази причина може да бъде под формата на умишлен недостатък или несъзнателна уязвимост.

Но, каквато и да е, тя настойчиво препятства напъните на притежателя си и незабавно постанова да се вземат ограничения.

Всички ние се стремим да подобрим изискванията си на живот, само че не желаем да подобрим себе си – и по тази причина оставаме в невъзможност.

Ако се подложим на почтено самонаблюдение, няма по какъв начин да не реализираме желанията на сърцето си.

Това важи, както за земните, по този начин и за божествените неща.

Ако единственият ни блян е към благосъстояние, би трябвало да сме
подготвени за огромни персонални жертви, преди да достигнем задачата си.

Това важи с още по- огромна мощ за тези от нас, устремени към постоянен и добре организиран живот.

Има хора, които са на дъното на нищетата.

Те обезверено копнеят средата и домашният им комфорт да се подобрят, само че от самото начало кръшкат от работа и мамят работодателите си, тъй като възнаграждението им било незадоволително.

Тези хора не проумяват простите правила, лежащи в основата на всяко богатство.

Те освен, че са неспособни да се повдигнат от окаяното си състояние, ами притеглят към себе си още по- тежки условия, като се поддават на слаби, мързеливи и лъжливи мисли – и работят съгласно тях.

Има богати хора, които страдат от мъчителна и упорита болест вследствие на чревоугодничество.

Те са подготвени да платят огромни суми, с цел да се отърват от нея, само че не
желаят да се откажат от нездравословния табиет да се тъпчат с храна.

Искат, хем да задоволяват апетита си с несъразмерни количества първокласна храна, хем да имат здраво здраве.

Такива хора в никакъв случай няма да го реализиран, тъй като не схващат първия принцип на здравословния живот.

Има работодатели, които употребяват всякакви хитрини, с цел да не заплащат заслужено труда на служащите си, като се надяват на по-големи облаги за сметка на понижените надници.

Такива хора в никакъв случай няма да реализират разцвет, а когато банкрутират и изгубят положителната си известност, упрекват събитията, без да осъзнават, че те сами ги основават.

Представям тези три образеца, единствено с цел да илюстрирам истината, че хората сами провокират (макар и постоянно несъзнателно) събитията, и че, въпреки да се стремят към положителни цели, те непрекъснато осуетяват постигането им, като предизвикват в себе си мисли и стремежи, които не могат по никакъв метод да се хармонизират с тях.

Такива случаи могат да се опишат доста и най- разнородни, само че не е належащо, тъй като всеки би могъл, при задоволително предпочитание, да наблюдава действието на законите на мисълта в личния си разум и живот – и, до момента в който това не бъде сторено, простите външни обстоятелства не могат да служат като съображение за размишление.

Джеймс Алън  (1864–1912) е „ литературната мистерия “ на ХХ век.

Макар неговата творба „ Мислещият човек “ да се е трансформирала в класика и бестселър в целия свят, за самия създател се знае прекомерно малко.

Известно е, че е роден в Лестър, Англия. Баща му е състоятелен човек, само че неподходящите стопански условия го разоряват и през 1878 година банкрутира, а година по-късно е погубен при трагични условия.

Джеймс  е заставен да напусне учебно заведение на петнадесет години, с цел да устоя фамилията.

На 38 години доближава миг, който той самичък назовава кръстопът в живота си. Под въздействието на творбите на  Толстой Алън  осъзнава, че животът, отдаден на печеленето на пари и харченето им за несериозни неща, е прекомерно неправилен.

Напуска работата си и дружно със брачната половинка си отива да живее в дребна къща на югозападното крайбрежие на Англия, където се отдава на съзерцаване и размисъл.

Именно тук, в Илтракоум,  Алън  се заема да реализира своята фантазия за доброволна беднотия, духовна самодисциплина и живот, отдаден на простите неща, както учи неговият нравствен наставник  Толстой .