Сметната палата спря грешки за 3.37 млрд. лева в отчетите на бюджетните организации
Предотвратени са неточности за 3,37 милиарда лв., като след одиторска интервенция са отстранени 87 на 100 от общо откритите неправилни регистрирания в годишните финансови доклади (ГФО) на министерства, ведомства, държавни висши учебни заведения и общини.
Това е финансовият резултат от осъществените от Сметната палата през 2025 година одити на ГФО на бюджетните организации за 2024 година, демонстрират данните в систематизирания отчет на Сметната палата. Той е оповестен на интернет страницата на одитната институция и се изпраща за сведение на министъра на финансите и на ръководителя и членовете на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.
Сметната палата е приела общо 337 одитни отчета за осъществени финансови одити на ГФО на бюджетните организации за 2024 година Одитирани са всички централни органи, а делът на одитирания бюджет на общините е 98,74 на 100 (близо 15,4 милиарда лева.).
Анализът на данните демонстрира устойчива наклонност за възстановяване на финансовата отчетност с помощта на навременното поправяне на грешките още по време на финансовия одит. За последните три години (2022-2024 г.) общият спад на неправилните регистрирания е с 43 на 100: през 2022 година те са били в размер на 6,8 милиарда лв., през 2023 година понижават до 4,55 милиарда лв., а през 2024 година - до 3,86 милиарда лева
В същото време относителният дял на некоригираните неправилни регистрирания бележи слаб растеж по отношение на миналата година. Сред аргументите в ГФО да остават некоригирани неправилни регистрирания са разлики в мненията на инспектора и управлението на одитираните организации във връзка с счетоводното признание на избрани събития, преводи и операции; неспособност да се поправят неправилни регистрирания от предишни интервали, които не престават да оказват въздействие на ГФО през одитирания период; констатации, че размерът на неправилните регистрирания не е значителен и няма да повлияе на инспектора при преценката за типа на одитното мнение – самостоятелна оценка дали ГФО на бюджетната организация е направен в сходство с използваната обща рамка за финансово отчитане.
Одитното мнение може да бъде немодифицирано - напълно положително, квалифицирано – при открити основни погрешно регистрирани суми или пропуски на значима нефинансова информация, само че с стеснен резултат, негативно - напълно отрицателно, или да се даде отвод от мнение - когато инспекторът не може да направи извод поради някакви условия.
82 на 100 от одитните отчети за ГФО за 2024 година приключват с немодифицирано мнение. Това значи, че докладите на бюджетните организации дават вярна и почтена визия за финансовото положение, финансовите резултати от активността и паричните потоци на бюджетната организация и са надеждна база за взимане на управнически решения на институционално, районно и национално равнище.
Системни недостатъци
Сметната палата е открила някои систематични недостатъци при финансовото отчитане в обществения бранш, като е проследен седемгодишен интервал – от 2017 до 2023 година Сред аргументите за допускането им се показват честите промени на разпоредбите и незадоволително изчерпателни инструкции от министерството на финансите, сериозен дефицит на административен потенциал и липса на унифицирана цифрова база данни в дребните общини, недобра организация на счетоводната отчетност, неефикасен вътрешен надзор.
• Липса на административен потенциал: Най-висок % модифицирани отзиви се следи при общините с население под 100 000 поданици, което е знак за непълен потенциал
• Недостатъчен вътрешен надзор: Първостепенните разпоредители постоянно не упражняват ефикасен надзор върху отчетността на по-ниските равнища и разчитат напълно на Сметната палата за разкриване на неточности.
• Липса на единна база данни: Няма условие за генериране на унифицирана електронна база данни за счетоводните записвания, което основава риск от механически неточности при консолидирането на докладите.
• Методологически компликации: Честите промени в нормативната уредба и незадоволително изчерпателните инструкции от Министерството на финансите водят до сходни неточности в другите групи организации
Най-често срещани неточности
При общините:
• Амортизации: Неправилно установяване на разноските за обезценка
• Имоти и активи:.Неправилно отразяване при преактуване на парцели и признание на общинска благосъстоятелност по данъчна оценка вместо по обективна стойност и неизвършване на наложителен обзор за амортизация, което води до подценяване на активите
• Инвестиции: Неточно отразяване на дяловото присъединяване в търговски сдружения
• Капиталови разноски: Неправилно систематизиране на строителство и съществени поправки
При министерствата, ведомствата и държавните висши учебни заведения (ДВУ):
• Класификация: Неправилно разпределение на активи, пасиви, доходи и разноски по параграфите на Единната бюджетна подредба (ЕБК) и сметките от Сметкоплана на бюджетните организации (СБО).
• Аванси към снабдители: Липса на разбор на предоставените задатъци, които постоянно се изписват непосредствено като настоящ разход без действителна доставка.
• Амортизации: Грешки при установяване на амортизируемата стойност и потребния период на активите след главен ремонт или амортизация.
• Задбалансови позиции: Неправилно осчетоводяване на гаранции, обезпечения и поети задължения.
• Средства от Европейски Съюз: Грешки при отчитането на предплатено получени и разходвани средства по европейски стратегии
Сезиране на други институции
При установени по време на одитите случаи на несъобразяване със законите и нормативните разпореждания Сметната палата уведомява съответните способени органи за инспекция и следващ надзор. Агенцията за държавна финансова ревизия (АДФИ) е сезирана за три министерства (МРРБ, Министерство на здравеопазването и Министерството на младежта и спорта) и за три държавни висши учебни заведения (Техническия и икономическия университети във Варна и Висшето транспортно учебно заведение „ Тодор Каблешков “ в София). Заради подозрения за закононарушения за едно министерство (на културата) и една община (Струмяни) е известена Прокуратурата. Одитните отчети за 125 общини са изпратени на Министерството на финансите, за 51 общини – на Националното съдружие на общините в България, 38 са дадени на АДФИ, за шест общини е докладвано на Националната организация за приходите (НАП), за една община (Якоруда) – на Комисията за противопоставяне на корупцията. Всички признати одитни отчети за ГФО на общините са изпратени и на съответните общински препоръки.
Препоръки
Сметната палата отбелязва, че макар условията на закона, до сегашния миг счетоводни стандарти за обществения бранш в България не са одобрени и оповестени, което прави неотложно ускоряването на този развой.
Одитната институция установи, че удовлетворяването на високите условия от интернационално приетата рамка за финансово отчитане е сложено под риск и предлага по-скоро да стартира подготовката за приемане на Международните счетоводни стандарти за обществения бранш, като се вземат поради условията на Закона за обществените финанси или на Европейски счетоводни стандарти за обществения бранш.
Това е финансовият резултат от осъществените от Сметната палата през 2025 година одити на ГФО на бюджетните организации за 2024 година, демонстрират данните в систематизирания отчет на Сметната палата. Той е оповестен на интернет страницата на одитната институция и се изпраща за сведение на министъра на финансите и на ръководителя и членовете на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.
Сметната палата е приела общо 337 одитни отчета за осъществени финансови одити на ГФО на бюджетните организации за 2024 година Одитирани са всички централни органи, а делът на одитирания бюджет на общините е 98,74 на 100 (близо 15,4 милиарда лева.).
Анализът на данните демонстрира устойчива наклонност за възстановяване на финансовата отчетност с помощта на навременното поправяне на грешките още по време на финансовия одит. За последните три години (2022-2024 г.) общият спад на неправилните регистрирания е с 43 на 100: през 2022 година те са били в размер на 6,8 милиарда лв., през 2023 година понижават до 4,55 милиарда лв., а през 2024 година - до 3,86 милиарда лева
В същото време относителният дял на некоригираните неправилни регистрирания бележи слаб растеж по отношение на миналата година. Сред аргументите в ГФО да остават некоригирани неправилни регистрирания са разлики в мненията на инспектора и управлението на одитираните организации във връзка с счетоводното признание на избрани събития, преводи и операции; неспособност да се поправят неправилни регистрирания от предишни интервали, които не престават да оказват въздействие на ГФО през одитирания период; констатации, че размерът на неправилните регистрирания не е значителен и няма да повлияе на инспектора при преценката за типа на одитното мнение – самостоятелна оценка дали ГФО на бюджетната организация е направен в сходство с използваната обща рамка за финансово отчитане.
Одитното мнение може да бъде немодифицирано - напълно положително, квалифицирано – при открити основни погрешно регистрирани суми или пропуски на значима нефинансова информация, само че с стеснен резултат, негативно - напълно отрицателно, или да се даде отвод от мнение - когато инспекторът не може да направи извод поради някакви условия.
82 на 100 от одитните отчети за ГФО за 2024 година приключват с немодифицирано мнение. Това значи, че докладите на бюджетните организации дават вярна и почтена визия за финансовото положение, финансовите резултати от активността и паричните потоци на бюджетната организация и са надеждна база за взимане на управнически решения на институционално, районно и национално равнище.
Системни недостатъци
Сметната палата е открила някои систематични недостатъци при финансовото отчитане в обществения бранш, като е проследен седемгодишен интервал – от 2017 до 2023 година Сред аргументите за допускането им се показват честите промени на разпоредбите и незадоволително изчерпателни инструкции от министерството на финансите, сериозен дефицит на административен потенциал и липса на унифицирана цифрова база данни в дребните общини, недобра организация на счетоводната отчетност, неефикасен вътрешен надзор.
• Липса на административен потенциал: Най-висок % модифицирани отзиви се следи при общините с население под 100 000 поданици, което е знак за непълен потенциал
• Недостатъчен вътрешен надзор: Първостепенните разпоредители постоянно не упражняват ефикасен надзор върху отчетността на по-ниските равнища и разчитат напълно на Сметната палата за разкриване на неточности.
• Липса на единна база данни: Няма условие за генериране на унифицирана електронна база данни за счетоводните записвания, което основава риск от механически неточности при консолидирането на докладите.
• Методологически компликации: Честите промени в нормативната уредба и незадоволително изчерпателните инструкции от Министерството на финансите водят до сходни неточности в другите групи организации
Най-често срещани неточности
При общините:
• Амортизации: Неправилно установяване на разноските за обезценка
• Имоти и активи:.Неправилно отразяване при преактуване на парцели и признание на общинска благосъстоятелност по данъчна оценка вместо по обективна стойност и неизвършване на наложителен обзор за амортизация, което води до подценяване на активите
• Инвестиции: Неточно отразяване на дяловото присъединяване в търговски сдружения
• Капиталови разноски: Неправилно систематизиране на строителство и съществени поправки
При министерствата, ведомствата и държавните висши учебни заведения (ДВУ):
• Класификация: Неправилно разпределение на активи, пасиви, доходи и разноски по параграфите на Единната бюджетна подредба (ЕБК) и сметките от Сметкоплана на бюджетните организации (СБО).
• Аванси към снабдители: Липса на разбор на предоставените задатъци, които постоянно се изписват непосредствено като настоящ разход без действителна доставка.
• Амортизации: Грешки при установяване на амортизируемата стойност и потребния период на активите след главен ремонт или амортизация.
• Задбалансови позиции: Неправилно осчетоводяване на гаранции, обезпечения и поети задължения.
• Средства от Европейски Съюз: Грешки при отчитането на предплатено получени и разходвани средства по европейски стратегии
Сезиране на други институции
При установени по време на одитите случаи на несъобразяване със законите и нормативните разпореждания Сметната палата уведомява съответните способени органи за инспекция и следващ надзор. Агенцията за държавна финансова ревизия (АДФИ) е сезирана за три министерства (МРРБ, Министерство на здравеопазването и Министерството на младежта и спорта) и за три държавни висши учебни заведения (Техническия и икономическия университети във Варна и Висшето транспортно учебно заведение „ Тодор Каблешков “ в София). Заради подозрения за закононарушения за едно министерство (на културата) и една община (Струмяни) е известена Прокуратурата. Одитните отчети за 125 общини са изпратени на Министерството на финансите, за 51 общини – на Националното съдружие на общините в България, 38 са дадени на АДФИ, за шест общини е докладвано на Националната организация за приходите (НАП), за една община (Якоруда) – на Комисията за противопоставяне на корупцията. Всички признати одитни отчети за ГФО на общините са изпратени и на съответните общински препоръки.
Препоръки
Сметната палата отбелязва, че макар условията на закона, до сегашния миг счетоводни стандарти за обществения бранш в България не са одобрени и оповестени, което прави неотложно ускоряването на този развой.
Одитната институция установи, че удовлетворяването на високите условия от интернационално приетата рамка за финансово отчитане е сложено под риск и предлага по-скоро да стартира подготовката за приемане на Международните счетоводни стандарти за обществения бранш, като се вземат поради условията на Закона за обществените финанси или на Европейски счетоводни стандарти за обществения бранш.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ