Чиа - суперхраната на ацтеките
Думата на маите за мощ е „ чиа ”. С нея се назовава антична просвета, чиито зрънца дават мощен енергиен заряд.
Чиа или чия се счита за храната на бъдещето. Това е общото название на два типа Салвия, които се отглеждат като диви култури. Представляват дребни и твърди семенца, плод на растение, което прилича доста градинския чай. Имат извънредно дребни размери.
В древността вестоносците и посланиците на племената постоянно носели дребна торбичка от тези семенца със себе си, с цел да им дават нови сили. Чиа е известна още и като „ индийска бягаща храна ”, още веднъж поради силата, с която зарежда тялото.
Тези мънички семена са били доста значим източник на мощ за доста антични култури, като маите, инките, ацтеките и други Били са толкоз скъпи, че са употребявани като разменна монета.
В семената чиа се съдържат извънредно потребни витамини и минерали, като протеини, калций, калий, желязо, антиоксиданти, Омега-3 мастни киселини, фибри и фосфор. Техните равнища са в пъти повече, в сравнение с в която и да била друга храна.
Интересно е да се означи, че в една супена лъжица от семена от чиа се съдържат 5 грама фибри, 3 грама протеини, 2282 мг Омега-3 и 752 мг Омега-6 мастни киселини.
Консумацията им има редица ползотворни въздействия. Те подкрепят детоксикацията на организма, покачват съпротивителните сили на целия организъм, подтикват и в същото време усъвършенстват работата на стомашно-чревния тракт и управляват констипацията. Друго преимущество на семената от чиа, е че не съдържат глутен.
Те имат способността да оказват предварителна защита против болести на сърдечно-съдовата система. Ниската им калоричност оказва помощ при съкращаване на тежестта. Това е с помощта на забележителната централизация на фибри, в композиция с неповторима дарба на семената да всмукват 10 пъти тяхното тегло във вода. Това ги прави и чудесно средство за поддържане на постоянен корем.
Влияят удобно върху умственото развиване, усъвършенстват паметта, редуцират деянията на меланхолия. И, не на последно място, тези дребни семенца способстват за по-бавното асимилиране на глюкозата, като управляват равнището на кръвната захар.
