Професия клакьор – забравената тънкост на сценичния занаят
Думата „ клакьор “ идва от френската дума „ claquer “ от 16 век, която в недодялан превод значи „ да пляскаш “ и се употребява основно за група от от хора, които са наети, с цел да реагират по авансово конкретизиран метод на някакво зрелище – положително, отрицателно или изобщо както и да е. За къс, само че важен интервал през 19 век и началото на 20 век клакьорите на процедура управляват по какъв начин публиката реагира на избрана пиеса като всичко стартира в Париж и от там се популяризира.
Клакьор, худ. Оноре Викторен Домие, 1842
От тук клакьорите станали все по-популярни измежду драматурзите, изгряващите артисти и театрите. Така мъж, който знаем единствено като М. Сатон, взема решение да направи пари от клакьорството и през 1820 година отворил клакьорски услуги – първото сходно нещо в света.
За да държи клакьорите си изкъсо и допустимо по-ценни за изпълнителите, Сатон наема хора, които през днешния ден бихме нарекли мениджъри, които да наглеждат тълпата и да договарят с театрите. Тези chefs de claque (лидери на аплаузите) имат и задачата да изучат в детайли една пиеса, даже да се срещнат с актьорите, с цел да уточнят точните места за аплодисменти и тяхното количество, както и други страсти като изненада, трогване и по този начин нататък, в случай че е належащо. Като цяло тези водачи са диригенти на едно „ второ зрелище “, което се случва отвън сцената.
Професионален клакьор е специалност до началото на 20 век, когато цялата им работа става напълно актьорска и в действителност са второ зрелище, този път без кавички. Дами, седнали на стратегически места на предните редици, припадат по команда, а съответни мъже, с които работят, незабавно им се притичат на помощ като всичко става в пиковите моменти на представлението. Много от тези клакьори сами са изгряващи артисти и актриси, които желаят безвъзмездни билети за представления и опция и те да поиграят пред аудитория.
Сградата на Болшой Театър, а на фотографията при заглавието можете да видите залата на театъра
Въпреки че цялата специалност значително към този момент не съществува, има едно изключение – Русия. Както написа New York Times, международно известният Болшой Театър дава работа на клакьори и до ден сегашен, които са следени от лудия по балет Роман Абрамов.
Като предците си в сектора, Абрамов също е прочут със злоупотреби с ситуацията си по посока на реализатори, които не му харесват или са се изразили неприятно за услугите му. Сам той признава, че поради него балетисти и балерини са падали по лице, тъй като е предиздвикал хората си да пляскат отвън темп или да кашлят мощно, или по някакъв различен метод да ги разсейват в основни моменти. В последна сметка въпреки всичко се извинява сърдечно за тези случаи откакто претърпява инфаркт и това го кара да премисли някои действия в живота си.
И до момента в който в нашето съвременно време такава специалност може да оставя противен привкус, Абрамов има свое пояснение за клакьорските си услуги и то е много благородно. Мъжът споделя по какъв начин съгласно него Болшой е станал наличен единствено за горната класа на обществото, оставяйки елементарните руснаци, които са израснали с обич към изкуството в Съветския съюз, отвън залата за сметка главно на туристи, тъй като те са единствените, които могат да си разрешат билети. Затова стартира бизнеса си – с цел да може посредством него и елементарните хора да изживеят хубостта на балета без да похарчват невероятни суми.
