За смразяващото лице на войната: Най-важното на едно детско гръбче
Другото смразяващо лице на войната. В хаоса на спора в Украйна доста родители, които потеглят на път с децата си, записват имена и телефони на картончета, по облеклата или напряко на телата им. За да може, ако се изгубят или родителят загине, децата да намерят фамилията си. Ето една такава история, която има благополучен край.
Това е една от фотосите, които обиколиха света като тъжни облици от войната в Украйна. На гърба на двегодишната Вира нейната майка е написала името ѝ, датата на раждане и телефоните на родителите ѝ.
" Ръцете ми трепереха и не можех да пиша върху ръчичките ѝ. На гърба имаше повече място. В очите ми напираха сълзи. Беше трудно да осъзная, че даже в 21-ви век би трябвало да върша нещо такова ", съобщи Олександра Маковий, бежанка от Украйна.
Олександра Маковий си спомня по какъв начин е направила това, когато се е готвела да бяга с дъщеричката си от бомбардирания Киев.
Тя се е бояла, че, в случай че ги напише на хартия, данните може да се изгубят. А е желала, ако родителите ѝ загинат, Вира да разбере коя е и какво е било нейното семейство. Майката и дъщерята съумяват с тъга да изоставен Украйна и пътуват цялостен месец през Европа.
" Чаках 22 часа в запушване, с цел да мина границата. Опашката беше несъмнено 10 километра. Помагаха ни доброволци, носеха ни храна ", добави Олександра Маковий.
С помощта на доброволци Саша и Вира намират заслон в Южна Франция.
" Един апартамент се освободи. За три дни го оправихме и те могат да останат в него докато желаят ", добави Флоранс Делорм, доброволка.
" Просълзих се от неспокойствие, когато ги срещнах. Заобиколени сме с толкоз любов и поддръжка. Много съм признателна на тези хора ", сподели още Олександра Маковий.
За благополучие детенцето не е разбирало какво става и няма да има мъчителни мемоари. А майка му се надява един ден да се върнат в родния Киев.
Това е една от фотосите, които обиколиха света като тъжни облици от войната в Украйна. На гърба на двегодишната Вира нейната майка е написала името ѝ, датата на раждане и телефоните на родителите ѝ.
" Ръцете ми трепереха и не можех да пиша върху ръчичките ѝ. На гърба имаше повече място. В очите ми напираха сълзи. Беше трудно да осъзная, че даже в 21-ви век би трябвало да върша нещо такова ", съобщи Олександра Маковий, бежанка от Украйна.
Олександра Маковий си спомня по какъв начин е направила това, когато се е готвела да бяга с дъщеричката си от бомбардирания Киев.
Тя се е бояла, че, в случай че ги напише на хартия, данните може да се изгубят. А е желала, ако родителите ѝ загинат, Вира да разбере коя е и какво е било нейното семейство. Майката и дъщерята съумяват с тъга да изоставен Украйна и пътуват цялостен месец през Европа.
" Чаках 22 часа в запушване, с цел да мина границата. Опашката беше несъмнено 10 километра. Помагаха ни доброволци, носеха ни храна ", добави Олександра Маковий.
С помощта на доброволци Саша и Вира намират заслон в Южна Франция.
" Един апартамент се освободи. За три дни го оправихме и те могат да останат в него докато желаят ", добави Флоранс Делорм, доброволка.
" Просълзих се от неспокойствие, когато ги срещнах. Заобиколени сме с толкоз любов и поддръжка. Много съм признателна на тези хора ", сподели още Олександра Маковий.
За благополучие детенцето не е разбирало какво става и няма да има мъчителни мемоари. А майка му се надява един ден да се върнат в родния Киев.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ