Къде е било известното светилище-прорицалище на бог Дионис?
Древното светилище-прорицалище на тракийския господ Дионис се търси от актуалната просвета към този момент 100 и петдесет години. То е наричано светилище, прорицалище, гадалище, като не постоянно се прави точна разлика в този смисъл. Действително за разлика от другите храмове или просто специфични естествени места, на които са се почитали боговете, това светилище се е славило в древността на първо място като място където се гадае или пророкува, т.е. предсказва се бъдещето.
Светилището е било отдадено на господ Дионис. На мястото е имало кръговиден храм, постройка с кръгла форма, евентуално без покрив. Днес когато приказваме за господ Дионис, първата асоциация е, че това е богът на виното, на пиянството и на веселието. Действително това е по този начин, само че е единствено едната страна на това антично провидение. Богът на виното Дионис, наследник на Върховния господ и на Земята съчетава в себе си две страни - съзидателна и разрушителна, дневна и нощна, радостна и страшна. Такъв тип божества са познати на цялото пространство сред Индия и Европа, в което се разгръща индо-европейската цивилизация. В индийския мавзолей подобен господ е Шива, който дава отговор като темперамент на тракийския Дионис – господ на творчеството и основаването, само че също и на разрушението и заличаването. Близко до тази визия е и двуликият господ Янус, уважаван в Рим, който се изобразява с две лица, извърнат към остарялото и към новото, към младостта и зрелостта, към цивилизованото и нецивилизованото и така нататък, на който господ е наименуван първият месец в годината.
По традиция храмът-прорицалище на господ Дионис се търси в днешните български земи и по тъкмо в Родопите. Началото на това търсене слага откривателя Стефан Захариев в книжката си „ Описание на Татар-пазарджишката кааза”, която излиза през 1870 година. Той показва един връх в Родопите, на който допуска, че се е намирало известното гадалище, обслужвано от тракийското племе беси. Оттогава традицията върви все в тази посока и през днешния ден има най-малко пет места в Родопите, които претендират за място на светилището. Такива са известното скално светилище Белинташ, карай село Мостово, връх Свобода (Енихан баба) в Централните Родопи, скалният град Перперикон в Източни Родопи, връх Острец над Велинград и още няколко други места. Светилището-прорицалище се търси и в Стара планина, на няколко места и в други планини, като да вземем за пример Пирин, даже още по на запад в рамките на днешна Република Северна Македония.
Най-известното място в древността където са се правили предсказания, освен на Балканите, само че може би и в цяла Европа е Делфи, в днешна Гърция. В разказите на старите създатели са записани десетки известни предсказания, направени на това място. Интересно е обаче, че родът обслужващ светилището в Делфи е наименуван Тракиди, т.е. това са били хора от тракийски генезис, свързани с тракийските земи.
За светилището на Дионис в Тракия имаме по-малко записани данни, само че са известни две значими предсказания направени на това място. Тук било предсказано на Гай Октавий, бащата на Октавиан Август, че синът му ще стане стопанин на целия свят. Това се било случвало единствено още един път, когато на младия Александър Македонски било предсказано същото, на същото това място.
Поколения български историци, археолози, етнографи са работили и писали по въпроса за това светилище. Темата несъмнено е доста любопитна, а и материалът който намираме в българските земи е прекомерно плодороден. Българската земя е изпъстрена не с десетки, а със стотици антични места, които са били почитани. Това включва разнообразни върхове, скални естествени явления, причудливи скали, обработени камъни - мегалити, най-често с величествена панорама, откриваща се от тях в една или доста направления. Това са също извори, езера, водопади, вековни гори, дървета и така нататък Няма да е погрешно да насочим вниманието към всяко едно от тези места. Всички те заслужават внимание.
Освен това в българските земи постоянно е имало доста известни екстрасенси, гадатели, врачки, предсказатели както в предишното таки и през днешния ден. Най-известна за двадесети век е без подозрение баба Ванга, родена в град Струмица, само че прекарала живота си в Петрич и Рупите. Преподобна Стойна, също е родена в Сярско, в днешна Гърция, само че свързва живота си с храма в село Златолист (Долна Сушица), което се намира покрай мястото определено от вуйна Ванга.
Най-вероятно тук по долината на Средна Струма се е намирало и известното светилище-прорицалище отдадено на господ Дионис в древността. Още в 5 век преди новата епоха историкът Херодот приказва за това светилище, че се намирало в земите на сатрите и бесите, измежду високи планини, някъде на север от планината Пангей (Кушница) и евентуално край Орбел (Беласица). Един от по-късните създателите от 5 век от новата епоха, отбелязва, че този кръговиден храм се е намирал на хълма Зилмисос. На тракийски думата „ зилмисос” значи „ кожа”, също и „ щит, шлем”. Така стигаме до днешното име на възвишението Кожух планина, в долината над река Струма, край Рупите. В подножието на този хълм-планина в последните години археолозите разкриват богатия древен град Хераклея Синтика. Изглежда развиването на този град в Античността е обвързвано точно с известното светилище прорицалище, кръглата постройка на което се е намирало тук, на този рид. Най-южният от върховете на Кожух планина и до през днешния ден е прочут като Джонков връх. Това име е останало преиначено в речта на локалното население от названието Дионисиев връх или връх на Дионис – Дионков връх. Тук са открити при разкопки и следи от култа към господ Дионис, както сред прочее и на доста други места днешна България, Гърция, Северна Македония. Тук на Дионков (Джонков) връх най-вероятно се е извисявал кръглият храм на светилището, в което се е гадаело.
При продължаващите повече от 10 години разкопки на античния град Хераклея Синтика са открити и едни забавни и загадъчни подземия. Те са свързани с Черния Дионис. Споменахме за двойнствеността на този господ, за неговата дневна и нощна природа, за бялата му същина, само че и черната. Така както на върхът се е издигал кръговиден храм на Светлия или Белия Дионис, по този начин подземен е бил строен и храм на Тъмния или Черния Дионис. Загадъчното подземно място наречено от нашите археолози „ помийна яма максима”, евентуално води към подземното помещение, където е бил уважаван този Дионис. Предполагаемо следи от кръглия храм на най-южния връх на Кожух планина също са непокътнати. Това ще потвърдят сигурно по-нататъчните археологически изследвания на античната Хераклея Синтика.
Светилището е било отдадено на господ Дионис. На мястото е имало кръговиден храм, постройка с кръгла форма, евентуално без покрив. Днес когато приказваме за господ Дионис, първата асоциация е, че това е богът на виното, на пиянството и на веселието. Действително това е по този начин, само че е единствено едната страна на това антично провидение. Богът на виното Дионис, наследник на Върховния господ и на Земята съчетава в себе си две страни - съзидателна и разрушителна, дневна и нощна, радостна и страшна. Такъв тип божества са познати на цялото пространство сред Индия и Европа, в което се разгръща индо-европейската цивилизация. В индийския мавзолей подобен господ е Шива, който дава отговор като темперамент на тракийския Дионис – господ на творчеството и основаването, само че също и на разрушението и заличаването. Близко до тази визия е и двуликият господ Янус, уважаван в Рим, който се изобразява с две лица, извърнат към остарялото и към новото, към младостта и зрелостта, към цивилизованото и нецивилизованото и така нататък, на който господ е наименуван първият месец в годината.
По традиция храмът-прорицалище на господ Дионис се търси в днешните български земи и по тъкмо в Родопите. Началото на това търсене слага откривателя Стефан Захариев в книжката си „ Описание на Татар-пазарджишката кааза”, която излиза през 1870 година. Той показва един връх в Родопите, на който допуска, че се е намирало известното гадалище, обслужвано от тракийското племе беси. Оттогава традицията върви все в тази посока и през днешния ден има най-малко пет места в Родопите, които претендират за място на светилището. Такива са известното скално светилище Белинташ, карай село Мостово, връх Свобода (Енихан баба) в Централните Родопи, скалният град Перперикон в Източни Родопи, връх Острец над Велинград и още няколко други места. Светилището-прорицалище се търси и в Стара планина, на няколко места и в други планини, като да вземем за пример Пирин, даже още по на запад в рамките на днешна Република Северна Македония.
Най-известното място в древността където са се правили предсказания, освен на Балканите, само че може би и в цяла Европа е Делфи, в днешна Гърция. В разказите на старите създатели са записани десетки известни предсказания, направени на това място. Интересно е обаче, че родът обслужващ светилището в Делфи е наименуван Тракиди, т.е. това са били хора от тракийски генезис, свързани с тракийските земи.
За светилището на Дионис в Тракия имаме по-малко записани данни, само че са известни две значими предсказания направени на това място. Тук било предсказано на Гай Октавий, бащата на Октавиан Август, че синът му ще стане стопанин на целия свят. Това се било случвало единствено още един път, когато на младия Александър Македонски било предсказано същото, на същото това място.
Поколения български историци, археолози, етнографи са работили и писали по въпроса за това светилище. Темата несъмнено е доста любопитна, а и материалът който намираме в българските земи е прекомерно плодороден. Българската земя е изпъстрена не с десетки, а със стотици антични места, които са били почитани. Това включва разнообразни върхове, скални естествени явления, причудливи скали, обработени камъни - мегалити, най-често с величествена панорама, откриваща се от тях в една или доста направления. Това са също извори, езера, водопади, вековни гори, дървета и така нататък Няма да е погрешно да насочим вниманието към всяко едно от тези места. Всички те заслужават внимание.
Освен това в българските земи постоянно е имало доста известни екстрасенси, гадатели, врачки, предсказатели както в предишното таки и през днешния ден. Най-известна за двадесети век е без подозрение баба Ванга, родена в град Струмица, само че прекарала живота си в Петрич и Рупите. Преподобна Стойна, също е родена в Сярско, в днешна Гърция, само че свързва живота си с храма в село Златолист (Долна Сушица), което се намира покрай мястото определено от вуйна Ванга.
Най-вероятно тук по долината на Средна Струма се е намирало и известното светилище-прорицалище отдадено на господ Дионис в древността. Още в 5 век преди новата епоха историкът Херодот приказва за това светилище, че се намирало в земите на сатрите и бесите, измежду високи планини, някъде на север от планината Пангей (Кушница) и евентуално край Орбел (Беласица). Един от по-късните създателите от 5 век от новата епоха, отбелязва, че този кръговиден храм се е намирал на хълма Зилмисос. На тракийски думата „ зилмисос” значи „ кожа”, също и „ щит, шлем”. Така стигаме до днешното име на възвишението Кожух планина, в долината над река Струма, край Рупите. В подножието на този хълм-планина в последните години археолозите разкриват богатия древен град Хераклея Синтика. Изглежда развиването на този град в Античността е обвързвано точно с известното светилище прорицалище, кръглата постройка на което се е намирало тук, на този рид. Най-южният от върховете на Кожух планина и до през днешния ден е прочут като Джонков връх. Това име е останало преиначено в речта на локалното население от названието Дионисиев връх или връх на Дионис – Дионков връх. Тук са открити при разкопки и следи от култа към господ Дионис, както сред прочее и на доста други места днешна България, Гърция, Северна Македония. Тук на Дионков (Джонков) връх най-вероятно се е извисявал кръглият храм на светилището, в което се е гадаело.
При продължаващите повече от 10 години разкопки на античния град Хераклея Синтика са открити и едни забавни и загадъчни подземия. Те са свързани с Черния Дионис. Споменахме за двойнствеността на този господ, за неговата дневна и нощна природа, за бялата му същина, само че и черната. Така както на върхът се е издигал кръговиден храм на Светлия или Белия Дионис, по този начин подземен е бил строен и храм на Тъмния или Черния Дионис. Загадъчното подземно място наречено от нашите археолози „ помийна яма максима”, евентуално води към подземното помещение, където е бил уважаван този Дионис. Предполагаемо следи от кръглия храм на най-южния връх на Кожух планина също са непокътнати. Това ще потвърдят сигурно по-нататъчните археологически изследвания на античната Хераклея Синтика.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ