Бурното развитие и неточности на календара ни
Древните египтяни знаели, че с цел да се пресметна тъкмо една година, е належащо да се означи по какъв начин са ситуирани звездите на небето в даден миг. По-конкретно, египетските жреци използваха Сириус, с цел да предскажат наводнението на Нил всяка година, което им даде тип, че могат да предсказват това събитие. Изучаването на Сириус също даде опция на египтяните да станат първата цивилизация, минала от лунен към безоблачен календар.
Древните вавилонци употребявали лунен календар, а и до през днешния ден мюсюлманските и еврейските календари са основани на Луната. Хубаво, в случай че обичате традициите, само че потреблението на лунен календар също има и един главен проблем. Лунният месец е 29,5 дни, което значи 12 лунни месеца са 354 лунни дни, което е към 11 дни по-малко от слънчевата година. За да разрешат този проблем, някои лунни календари прибавят понякога по един спомагателен месец, с цел да компенсират изгубения интервал. Това, да вземем за пример, е методът, по който се действа с еврейския календар.
И с това наподобява въпросът е завършен, само че има още един проблем – на всеки четири години Сириус се появява ден по-късно. Причината за това е, че слънчевата година в реалност е 365 дни и 6 часа, което обаче египтяните в никакъв случай не взимат поради, макар че го знаят. Така се оказва, че слънчевият календар отново дърпа обратно като лунния, единствено че с доста по-бавни темпове.
Созиген осведоми Цезар, че действителната дълготрайност на слънчевата година е 365 дни и 6 часа, както са знаели египетските свещеници. Астрономът счита, че разумното решение е просто да се прибавя един ден към февруари, най-късият от римските месеци, всяка четвърта година.
Този календар бързо се популяризира в цялата Римска империя, а също по този начин се употребява и от цялото християнство през епохи. И въпреки всичко, още веднъж се появи неточност. Оказва се, че слънчевата година в действителност не е 365 дни и 6 часа, в действителност е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди. Тази разлика се натрупва единствено до един ден на всеки 130 години, само че тук приказваме за хилядолетия, тъй че още веднъж има значение.
Към 16 век на пръв взор незначителният проблем в изчисляването на слънчевата година с 11 минути и 14 секунди по-къса в сравнение с е, довежда до към 10 дни разлика сред календара и действителната слънчева година. Това сътвори необикновен проблем към равноденствията, които настъпваха 10 дни по-рано от маркираното в календара.
Григорий XIII
Очевидно трябваше да се направи нещо и по тази причина папа Григорий XIII помоли Христофор Клавий, йезуитски астроном, да му помогне да реши казуса. Бързо откривайки, че въпросната неточност възлиза на 3 дни за интервал от 400 години, той измисли ослепително решение.
Предложението, кръстено на папата, който наема астронома, а не на Христофор, е пуснат в приложимост в папските страни през 1582 година Григорианският календар бързо е признат от Испания, Португалия, Франция и италианските страни още на идната година.
…
Това беше време на огромни религиозни катаклизми в Европа и доста от протестантските страни не бързаха да признаят, че епископът на Рим е прав за каквото и да е. Лютераните в Германия най-сетне одобриха смяната през 1700 година, до момента в който Англия я отсрочва чак до 1752 година Въпреки че към този миг Англия е натрупала към този момент забележителната разлика от 11 дни, доста хора стачкуваха бурно при приемането на поправения календар.
По-нататъшният софтуерен прогрес през 20-ти век направи допустимо още Григорианския календар да стане още по-точен. Например, беше препоръчано, че с цел да се поправи още по-малка неправилност в него, един ден би трябвало да се прибавя на всеки 3,323 години, а годините, които се разделят на 4000, няма да бъдат високосни.
