Древни ледове от Антарктида и Гренландия разкриват мощни вулканични изригвания,

Древни ледове от Антарктида и Гренландия разкриват мощни вулканични изригвания, станали по време на последния ледников интервал , заяви електронното издание Юрикалърт. 

Шестдесет и девет от тях са били по-силни от всяко едно изригване в актуалната история. Според експерти от Копенхагенския университет, които стоят зад проучването, тази вулканична интензивност може да покаже чувствителността на планетата към климатичните промени.

“Не сме претърпели нито едно от най-мощните вулканични изригвания в историята. Можем да забележим това в този момент. Ейяфятлайокутъл, който сковава европейския въздушен трафик през 2010 година, бледнее спрямо изригванията, които установихме по-назад във времето. Много от тях са били по-силни от всяко изригване, станало в  последните 2500 години ", споделя Андерс Свенсон от Института “Нилс Бор ” към Копенхагенския университет.

Сравнявайки ледовете от Антарктида и Гренландия, той и неговите сътрудници съумяват да създадат оценка на броя и интензитета на вулканичните изригвания в последните 60 хиляди години. Досега констатациите за тези феномени отпреди повече от 2500 години бяха свързани с огромна неустановеност и липса на акуратност.

Осемдесет и пет от разпознатите от откривателите вулканични изригвания са били огромни и световни. Шестдесет и девет от тях се правят оценка като по-мощни от изригването през 1815 година на вулкана Тамбора в Индонезия - най-голямото в документираната човешка история. Тогава толкоз доста сярна киселина е изхвърлена в стратосферата, че блокира слънчевата светлина и провокира световно изстудяване в идващите години. Изригването провокира също цунами, суша, апетит, а минимум 80 хиляди са жертвите.

" За да се направи възстановка на антични вулканични изригвания, анализите на ледените ядра оферират няколко преимущества пред други способи. Всеки път, когато се случи в действителност огромно изригване, сярна киселина се изхвърля в горните пластове на атмосферата, която по-късно се популяризира по света - в това число в Гренландия и Антарктида. Можем да оценим размера на едно изригване въз основата на падналото количество сярна киселина ", изяснява Андерс Свенсон.

В предходно изследване откривателите съумяват да синхронизират ледовете от Антарктида и Гренландия, т.е. да датират съответните пластове на ядрото в една и съща времева канара. По този метод те могат да сравнят остатъците от сяра и да открият по кое време сярната киселина се е популяризирала към двата полюса след значими в международен мащаб изригвания.

„ Новата последователност от 60 хиляди години на вулканичните изригвания ни дава по-добри статистически данни от всеки път. Сега можем да забележим, че доста повече от тези мощни изригвания са ставали през праисторическата ледникова ера, в сравнение с в съвремието. Тъй като огромните изригвания стават релативно рядко, е нужна дълга времева линия, с цел да знаем по кое време се случват “, изяснява Андерс Свенсон .

Той споделя, че когато са задоволително мощни, вулканичните изригвания могат да повлияят на световния климат, където нормално се следи 5-10-годишен интервал на изстудяване. Затова има огромен интерес към картографирането на огромните изригвания от предишното -  могат да оказват помощ да се огледа в бъдещето.

„ Ледовете съдържат информация за температурите преди и след изригванията, което ни разрешава да изчислим въздействието върху климата “, изяснява още датският експерт. 

Данните от изследването са оповестени в изданието “Клаймът ъв дъ паст ”.