Украшения и козметика в Древния Рим
Древната Римска империя, разпростряла се на обширни пространства, се прочула освен с военните си триумфи, само че и с огромното си внимание към естетиката, модата и хубостта на човешкото тяло. Но за разлика от античните гърци, които наблягали най-вече на гимнастиката и физическите извършения, римляните употребявали напълно разнообразни средства. Сложните бижута и прически, както и разнообразната козметика още в онази ера били естествена част от всекидневието. С тяхна помощ мъжете и дамите от Древен Рим се грижели за себе си, с цел да се съобразят с стилните трендове на своето време.
На първия стадий от развиването на античната римска цивилизация, т.е. в епохата на Републиката (509-27 година прочие Хр.), римляните се отнасяли много сдържано към украшенията. Строги закони срещу разкоша не разрешавали да се демонстрира пристрастеност към златото и бижутата – само че многочислените военни триумфи на Рим обезпечили приток на богата плячка, което доста повлияло и върху модата. В ерата на империята (от 27 година прочие Хр. до 476 година сл. Хр.) златарските занаяти в Рим достигнали своя връх, а мъжете и дамите към този момент можели свободно демонстрират своите декорации.
Асортиментът от мъжки декорации в Древния Рим дълго време се ограничавал до елементарни железни пръстени с щемпел, които нормално се носели на безименния пръст на лявата ръка, както и до брошки или копчета с чисто на практика функционалности. В по-късен интервал показният лукс излязъл на мода, мъжете почнали да украсяват ръцете си със златни пръстени с полускъпоценни и скъпоценни камъни, върху които били врязани художествени орнаменти и фигури.
Украшенията на римлянките били толкоз разнородни, че и до през днешния ден провокират злоба измежду актуалните дами. Всички те показвали обществения статус на дамата, нейното състояние в обществото. Само аристократките имали опция да носят златни декорации и скъпоценни камъни, до момента в който елементарните дами се задоволявали със стъклени мъниста, обеци и гривни от евтини метали. За най-скъпи и скъпи се считали изумрудите и перлите, които били наричани „ сълзите на нимфите “.
Често жителките на империята слагали по няколко обеци на всяко ухо, с цел да показват високото си състояние и благосъстояние. Е, в случай че съпоставим това с ситуацията през днешния ден, наподобява римляните били прави, когато казвали: „ Времената се менят – нравите не! “
Шиите на римските дами били украсени от най-различни огърлици и верижки – със и без висулки. Бижутерите от огромните градове на империята постигнали съвършенство в производството на тези аксесоари с най-невъобразими форми. Изящните женски ръце били украсени с пръстени и гривни, които се носели освен на китките, само че и на рамото. Гривните за крайници също били постоянно срещани.
Прическа на Август от Виа Лабикана. Източник: Уикипедия
Достигналите до нас гребени и в този момент поразяват с изящната си направа от слонова кост и други материали. Често върху тях били изобразявани посредством резба цели подиуми от известни легенди и поетични произведения. Всичко това било част от грижите за прическата, на която се отделяло огромно внимание.
Прическите, които се носели в античен Рим, са добре известни с помощта на многото непокътнати скулптурни портрети на известни пълководци, политически фигури и видни матрони от разнообразни столетия. И мъжете, и дамите отдавали огромно значение на грижата за косата. Заможните жители на Рим даже имали специфични плебеи, които трябвало да поддържат прическите им. Тяхната мода им се променяла с времето.
Отначало мъжете носели дълги и сплъстени коси, както и бради, които се смятали за симптом на неустрашимост – също както при античните гърци. Обаче към ІV век. пр. Хр. прическите станали по-къси и опростени. Във всеки град имало бръснарници, а самата брада се трансформирала в знак на печал или беднотия. Мъжете с благосъстояние и по-високо обществено състояние обръщали огромно внимание на бръсненето. Първото бръснене се правило на 21-годишна възраст и по този случай организирали празнично угощение.
През ІІ век сл. Хр., благодарение на императорите, дългите вълнисти коси още веднъж станали фешън. Но единствено след към век главната фешън наклонност още веднъж били късите прически, създаващи усещане за плешива глава. Този външен тип бил считан за непоколебим, неустрашим и заслужен. (Как да не се сетим още веднъж за нашето време?).
Модата на женските прически в античен Рим се променяла много постоянно. Отначало това били елементарни плитки на тила, украсени с панделки, гребени, фиби за коса и други аксесоари.
С течение на времето фризьорството се развило и прическите станали толкоз комплицирани, че изработката им изисквала помощта на няколко робини. Една от тези прически била известната в имперската ера „ тутулус “, която се състояла от доста къдрици, закрепени на телена рамка.
За да се резервира прическата по-дълго време, постоянно се употребила специфична козметика. Популярни в Древния Рим били и боите за коса, получени от естествени материали. Римлянките обичали нюансите в русо, алено и алено, както и светлосиньо. Манията на дамите за боядисване на косите достигнала по едно време такива размери, че това напряко било неразрешено. Но матроните постоянно пренебрегвали възбраната, по този начин последователно всички я не запомнили.
Римлянките интензивно употребявали и козметика. Още тогава нейната гама била необикновено разнообразна и включвала артикули за коса, парфюми и ароматни масла, хигиенична и декоративна козметика. Най-високо била ценена тази от Египет: считало се, че египетските кремове и масла имат вълшебен свойства.
Жените в Древния Рим постоянно правели маски за лице, с цел да възстановят еластичността на кожата. Използвали и грим: започвали с белила, които покривали лицето, гърдите и раменете, защото загорялата кожа не била харесвана. След това се нанасял руж, а веждите се подчертавали със сажди. Такъв грим, несъмнено, не би могло да се назова натурален. В римската литература можем да прочетем доста подигравателни забележки за сходни „ хубавици “, които нормално били или възрастни дами, или проститутки.
