Във Вишеград селяни от Родопите потърсили спасение от османц...
Драматичен, като на останалите замъци в Родопите, е бил краят на Вишеград. Крепостта над сегашен Кърджали пада под ударите на османците в края на 14 в., бранителите й са се борили, само че ясно личат следи от пожар, тя е била опожарена, споделя проф. Николай Овчаров, който към този момент месец управлява разкопките на мястото, с цел да подреди историята му.
Сред новите находки на екипа са литургийни кръстове. Край крепостта е имало доста села. Жителите им са потърсили избавление зад високите й стени, като са донесли със себе си църковната утвар от храмовете си, с цел да я спасят. Днес на части от нея попадаме ние, добавя професорът.
Вишеград, който е тъкмо против друга емблематична родопска цитадела Моняк, е открита през 1968 година Първите разкопки са от 1971 г. След близо 50 година тук още веднъж работят археолози. Вероятно през годините иманярите са свършили своето, макар близостта до обитаеми места. Поразително е, по какъв начин при толкоз бутафория в последните години у нас, чак в този момент стартират изследвания в една от най- непокътнатите замъци. Вишеград има добре съхранени стени, високи по 7-8 метра.
Средновековната цитадела е издигната върху останките на антична, принадлежала на траките твърдина. Първоначално оборудването е употребявано сред IV в. прочие Хр. и I в. сл. Хр., като по всяка възможност е принадлежало на тракийското племе Койлалети, за които се счита, че са обитавали предпазения триъгълник сред реките Арда и Върбица.
Средновековният палат Вишеград е построен в останките на римски кастел от интервала 4-5 век. След прочут застой, животът тук е закипял с цялостна мощ през 12 -13 век. Именно от този интервал е най- забавната находка, открита тук преди 50 година Маска от рицарски шлем. Тя е служела за предотвратяване на лицето, видимостта през нея е много добра. Находката е добре датирана, от края началото на 13 в., споделя проф. Овчаров. Днес тя се съхранява в историческия музей в Кърджали. Вероятно и новите находки ще попълнят фонда му.
В началото на 13 век в Източните Родопи бродят рицарите от IV кръстоносен поход в опит да научат вести от хванатия през 1205 година край Одрин император Балдуин. Рицарите са предвождани от Хенри, братът на пленения от цар Калоян латински император. Именно тук, в Родопите войните научават за гибелта на Балдуин. А във Вишеград през август 1206 година е провъзгласен брат му Хенри, който става вторият император на Латинската империя.
Маската е на някой от рицарите. Вероятно барон, тъй като единствено високопоставените са били по този начин предпазени, счита проф. Овчаров.
Животът е кипял на крепостта до края на 14 в., когато дружно с доста други пада по ударите на османците. Следват години давност.
Проф. Овчаров и екипът му не престават работата си тук до края на юни, като се надяват на още находки. За месец е приключен голям труд, отстранени за провали на съвремието ни- солидни постаменти за електрически стълбове в самата цитадела, тъй че тя към този момент може да бъде посещавана и обсъждана от туристи. Всичко, което ще видят тук е достоверно, такова каквото е останало, без итонг и стиропор.
Изключително впечатляваща е гледката от крепостта. Мястото край нея е уместно за пикник, макар неналичието на естествена сянка. Крепостта е елементарно налична, близостта до Моняк и фамозния мост, единствен път към с. Лисиците, евентуално ще я създадат идната атракция на Източните Родопи, след Перперикон, Татул и други, скоро откакто си тръгнат археолозите.
Сред новите находки на екипа са литургийни кръстове. Край крепостта е имало доста села. Жителите им са потърсили избавление зад високите й стени, като са донесли със себе си църковната утвар от храмовете си, с цел да я спасят. Днес на части от нея попадаме ние, добавя професорът.
Вишеград, който е тъкмо против друга емблематична родопска цитадела Моняк, е открита през 1968 година Първите разкопки са от 1971 г. След близо 50 година тук още веднъж работят археолози. Вероятно през годините иманярите са свършили своето, макар близостта до обитаеми места. Поразително е, по какъв начин при толкоз бутафория в последните години у нас, чак в този момент стартират изследвания в една от най- непокътнатите замъци. Вишеград има добре съхранени стени, високи по 7-8 метра.
Средновековната цитадела е издигната върху останките на антична, принадлежала на траките твърдина. Първоначално оборудването е употребявано сред IV в. прочие Хр. и I в. сл. Хр., като по всяка възможност е принадлежало на тракийското племе Койлалети, за които се счита, че са обитавали предпазения триъгълник сред реките Арда и Върбица.
Средновековният палат Вишеград е построен в останките на римски кастел от интервала 4-5 век. След прочут застой, животът тук е закипял с цялостна мощ през 12 -13 век. Именно от този интервал е най- забавната находка, открита тук преди 50 година Маска от рицарски шлем. Тя е служела за предотвратяване на лицето, видимостта през нея е много добра. Находката е добре датирана, от края началото на 13 в., споделя проф. Овчаров. Днес тя се съхранява в историческия музей в Кърджали. Вероятно и новите находки ще попълнят фонда му.
В началото на 13 век в Източните Родопи бродят рицарите от IV кръстоносен поход в опит да научат вести от хванатия през 1205 година край Одрин император Балдуин. Рицарите са предвождани от Хенри, братът на пленения от цар Калоян латински император. Именно тук, в Родопите войните научават за гибелта на Балдуин. А във Вишеград през август 1206 година е провъзгласен брат му Хенри, който става вторият император на Латинската империя.
Маската е на някой от рицарите. Вероятно барон, тъй като единствено високопоставените са били по този начин предпазени, счита проф. Овчаров.
Животът е кипял на крепостта до края на 14 в., когато дружно с доста други пада по ударите на османците. Следват години давност.
Проф. Овчаров и екипът му не престават работата си тук до края на юни, като се надяват на още находки. За месец е приключен голям труд, отстранени за провали на съвремието ни- солидни постаменти за електрически стълбове в самата цитадела, тъй че тя към този момент може да бъде посещавана и обсъждана от туристи. Всичко, което ще видят тук е достоверно, такова каквото е останало, без итонг и стиропор.
Изключително впечатляваща е гледката от крепостта. Мястото край нея е уместно за пикник, макар неналичието на естествена сянка. Крепостта е елементарно налична, близостта до Моняк и фамозния мост, единствен път към с. Лисиците, евентуално ще я създадат идната атракция на Източните Родопи, след Перперикон, Татул и други, скоро откакто си тръгнат археолозите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ