Защо Буфон е и ще остане винаги №1?
Драмата в кувьоза за недоносени бебета, сълзи на международното състезание през 1990 година, няколко дръпвания от джойнт и един тревожно спокоен сън: Това е историята на Джанлуиджи Буфон.
Преди всеки мач на Парма Невио Скала прави обиколка. Той поглежда в стаите на неговите играчи, с цел да се осведоми къде тъкмо се намират. Вечерта преди мача против Милан на 19 ноември 1995 година той се интересува изключително за един състезател: за Джанлуиджи Буфон, тогава на 17 години.
„ Преди това Джиджи в никакъв случай не бе играл в първия отбор и ние срещахме един отбор, цялостен със суперзвезди: Роберто Баджо, Джордж Уеа и Паоло Малдини бяха там ”, спомня си Скала в диалог с Goal. „ Попитах Джиджи дали би бил подготвен да играе на следващия ден. Джиджи единствено ме погледна, изглеждаше някак си комплициран, и единствено си мислеше: „ Мистър, какъв тъкмо е казусът? ”
Още като младеж Буфон не си икономисва нито едно предизвикателство. „ Още като дете желаех тежки задания. Аз съм някой, който търси огромни провокации, и подобен, който наподобява, че може да преодолее и невъзможното. Това принадлежи към моя темперамент ”, споделя вратарят на Ювентус.
Този темперамент е изкован в Карара. В дребния тоскански град, прочут с мраморните си каменоломни, Мария Стела ражда на този свят едно малко момче в събота, на 28 януари 1978 година. Мария и нейният брачен партньор Адриано Буфон нямат нито един път шанса да прегърнат тяхното новородено дете в ръцете си, преди то да бъде занесено от една здравна сестра в интензивното поделение. Докато Мария споделя за това, тя диша тежко. „ Приемам, че това беше орис ”, въздиша тя. „ Тогава не беше просто. Изглеждаше в действителност здрав, тежеше 4 кг, беше доста огромен. Той обаче беше задушен от пъпната шнур. Той имаше цианоза, синьо оцветяване на личицето ”.
Пет или шест дни дребният Джанлуиджи е подложен в кувьоз за недоносени бебета. „ Ние не знаехме дали ще има трайни мозъчни увреждания. Когато лекарите най-сетне ми го предадоха, споделиха, че това знае единствено Бог. Но обичаният Бог беше милосърден. Той беше доста добър с нас. Джиджи се научи да върви и да приказва на девет месеца, преди всички други деца. Още тогава той беше №1 ”, споделя още Мария.
Буфон към момента е №1, най-скъпият вратар в света. При това той почнал неговата кариера като полузащитник. „ Знам, че Джиджи за другите е една легенда, само че за мен към момента е дребното момченце, което игра за Каналето ди Ла Специя, преди да стартира да стои на вратата ”, споделя сестра му Гуенделина в едно изявление за Corriere della Sera. „ Той тичаше с розови бузки, имаше коси като бодливо свинче, тънки като конец крайници и малко шкембе, тъй като ядеше с толкоз огромно наслаждение ”.
Страстта на Буфон към храненето поражда в Удине, на към 130 километра североизточно от Венеция. Неговият татко Адриано е от Латисана, неговите братя и сестри живеят наоколо до Пертегада, кодето Джиджи в своето детство постоянно прекарва лятото и живее при неговия чичо Джани, неговата вуйна Мария и неговата баба Лина. Те живеят в апартамент над магазин за хранителни артикули, който ръководят благодарение на една друга вуйна на Буфон, Алдина. За Джиджи това бил, както той написа в своята автобиография, един „ магичен свят ”: „ Опустошавах рафтовете, тичах по коридорите и постоянно имах цялостен корем. Моят любимец бе сандвичът с мортадела. Винаги го гълтах с бясно движение ”.
Ако изхранването играело огромна роля при бързото му порастване, то гените изиграли още по-голяма. „ Винаги съм предполагал, че спортът е в моето ДНК. Идвам от семейство, цялостно с спортисти ”, споделя Буфон. Неговият татко бил гюлетласкач, неговата майка хвърляла диск, а неговите сестри играели волейбол. „ Петима адзури. Всички ние представяхме Италия, едно същинско спортно семейство. Имахме огромен шанс. Винаги сме спортували и се поучихме от спорта ”, споделя Мария.
Фактически Мария и Адриано били спортни учители. Адриано даже упражнявал първия тим на Джиджи Каналето ди Ла Специя. Въпреки неговото минало на лекоатлет Адриано постоянно бил един футболен маниак. Една пристрастеност, която в началото шестгодишният Джиджи не споделял. По това време той играел с по-голямо наслаждение тенис на маса.
„ В началото нямах особена пристрастеност към отбора или спорта, само че желаех чантата, обувките, екипа. Това беше това, което за мен направи разликата ”, споделя Буфон. Помага му и фактът, че се разписва още в първия си мач от директен свободен удар. Джиджи бил огромен и мощен за неговата възраст, имал мощен шут, поради което можел да се изявява като експерт по общоприетите обстановки изключително във времената му в Пертиката, клубът на Карара. Преминал там, с цел да бъде по-близо до родното място.
Буфон удря даже греда на „ Сан Сиро ”, в първия си мач, на 11 години. Поне по този начин твърди той. „ Честно казано не мога да си спомня за това, че Джиджи удря напречната греда след един директен свободен удар. Но в случай че Джиджи споделя, че по този начин се е случило, би трябвало да е истина. Той постоянно е почтен и към момента е ”, смее се Кристиано Занети в диалог с Goal.
Занети би трябвало да знае. Той игра с Буфон за Юве и италианския народен тим. Беше 5 март 1989 година, когато двамата за първи път стоят дружно на терена на „ Джузепе Меаца ”. „ Аз бях от Маса, а Джиджи от Карара. Градовете са доста близо един до различен. Ние постоянно сме били противници, до момента в който не бяхме определени в един отбор, който да играе против тим от Венето преди мач от Серия „ А ” сред Интер и Верона. „ Сан Сиро ” беше необикновен опит за дребни момчета като нас. Аз играех като десетка, а Джиджи зад мен в средата на терена. Тогава бях малък. Джиджи постоянно ме наричаше „ Занетино ”. Той беше доста по-голям от мен, само че и от всички други. Затова и не ме изненада, че по-късно смени позицията и продължи да играе като вратар ”, спомня си Занети.
Малкият Занети не е единственият, който разпознава капацитета на Буфон за вратар. Адриано също го вижда. Той е тоталната диаметралност на командващия от страничната линия татко. При срещите на Джиджи той в множеството случаи стои спокоен и добре прикрит в профил. Адриано не желал да упражнява никакъв напън върху сина си, Джиджи би трябвало просто да се любува.
Световното състезание през 1990 година трансформира в последна сметка всичко в живота на младия Джанлуиджи Буфон. По време на шампионата Джиджи се влюбва в Камерун, изключително в техния вратар Томас Н’Коло. Буфон го видял за първи път преди три години, когато Еспаньол отстрани Милан в шампионата УЕФА Къп. Преди всичко обаче достиженията на Н’Коло на Световното в Италия омагьосват Буфон. „ Той седеше въодушевен там и изгледа всички мачове на Камерун. Той даже пътува до Африка преди няколко години, с цел да взе участие в бенефиса на Томас ”, споделя Мария.
Сълзи се стичат при Буфон, когато Камерун отпада от Англия на четвъртфиналите. До ден сегашен Джиджи се ядосва за двете противоречиви дузпи, които Гари Линекер печели и осъществя. Неговото удивление за Н’Коло си остава трайно. Буфон назовава неговия първи наследник Луис Томас в чест на своя кумир. Когато Н’Коло чул за това, звъннал незабавно на Джиджи, с цел да го поздрави.
В Н’Коло самият Буфон не видял единствено своя състезателен образец за подражение, а този за своята специалност. Когато татко му Адриано схванал това през лятото на 1990 година, предложил на Джиджи: „ Защо не се пробваш като вратар? ” Буфон опитал. Или най-малко той желал да опитва. Проблемът бил, че от Пертиката не желали. Клубът бил заинтригуван единствено от халфа Буфон. Междувременно Джиджи съвсем бил решен да стане вратар. Той търсил и намерил един нов клуб: Бонаскола. „ При Пертиката Джиджи вкарваше голове, от средата на терена, при ъглови удари, отвред. Той имаше превъзходна физика, беше мощен с топката, само че искаше да играе на вратата. Казах: „ Няма проблем, пратете го при мен ” ”, спомня си някогашният треньор на легендата Авио Менкони. Той го научава в действителност да парира удари. „ Настоявах за това постоянно да се пробва да хваща топката и на всички други детайли на вратарската игра. Той беше роден за това… ”. Не след дълго и другите клубове го схващат. Още преди първия си сезон като вратар Буфон е поканен на проби в Милан, Болоня и Парма.
Милан бил изключително заинтригуван от Буфон, „ росонерите ” пратили даже подготвен контракт на родителите на Буфон. След като Мария и Адриано видели интерната на клуба, се замислили поради огромната отдалеченост, която ще се получи сред родители и дете при подобен трансфер. Болоня била по-атрактивната алтернатива, Джиджи се насладил на пробна подготовка в Кастелдеболе. Не всеки в клуба обаче бил уверен в качествата на Буфон. От Болоня се колебаели. Една съдбовна неточност. И в Парма имало съмнения, само че един човек разпознал капацитета на Джиджи незабавно: Емрес Фулгони. „ Когато видях Джиджи за първи път, мислех единствено: „ Това дете е феноменално ”. Спортният шеф на Парма също беше сигурен. Джиджи беше дюстабан. Неговата техника не беше тъкмо превъзходна. Знаех обаче, че би трябвало да работим за това. Казах на ръководителите: „ Ние би трябвало да притеглим Джиджи, другояче ще го направи някой различен ”. За шанс ме чуха ”, споделя някогашният вратар.
На 13-годишна възраст Буфон най-сетне напуща родния Карара, с цел да се реалокира в Парма. Още при напускането си той е залят от неговите другари с благопожелания. Момчетата се надяват посредством Джиджи да се доберат до екипи, къси панталони и чорапи на Парма.
Менкони бил малко по-амбициран. Той бил уверен още тогава, че неговият ученик Буфон ще носи екипа на националния тим и го помолил да му подари екип, когато това стане. Джиджи дал думата си на Менкони, макар че тогава считал това за неуместно. „ Скуадра адзура ” изглеждала прекомерно надалеч от Тристесе, където Буфон бил посрещнат в своя нов дом, в интерната Мария Луиджия. Това била вила наоколо до „ Стадио Тардини ”. Била комплицирана среда за 13-годишния хлапак, който за първи път живял надалеч от родителите си. Благодарене на характера си Буфон бързо се сприятелява със съквартирантите си: с Андреа Талипетра, Стив Баланти и Антонио Вентурини, който напуща след единствено два месеца, тъй като фамилията му липсва. „ В началото и аз не бях благополучен. Думата „ пансион ” не провокира тъкмо положителни усеща. Но с времето се научих да я обичам ”, признава Буфон. Джиджи бил на първо място ангажиран с това да се утвърди на футболния терен. Той работил интензивно, само че правил и лекомислени неточности. В своята младежка доверчивост Джиджи мислел, че може да впечатли всеки, само че неговите неточности не оставали незабелязани. След груба такава на подготовка ръководителят на юношеската школа на Парма Фабрицио Ларини се предиздвикал на Джиджи: „ Опитай се да се промениш, другояче си отиваш у дома ”. За Джиджи това било изненадващо, само че предизвестието имало стремежи резултат. Буфон заиграл по-сериозно, а един месец по-късно хваща даже три дузпи във финала на младежки шампионат. Бил специфичен миг в неговата младежка кариера и всички треньори трябвало за в бъдеще да му се доверяват.
Твърде скоро идва и интернационално самопризнание. През май 1993 година той оказва помощ на Италия да доближи край на европейското състезание до 16 години в Турция. Превърналият се в Принца на Рим, Франческо Тоти, играе тогава в нахлуване, само че с 18 месеца по-младият Буфон му открадва шоуто. На четвъртфиналите той парира две дузпи против Испания, а на полуфинала против Чехославакия избавя даже три удара от бялата точка. На същия ден 16-годишната тенисистка Мария Франческа Бетиволио доближава четвъртфиналите на Откритото състезание на Италия. На идната заран нацията има два нови спортни героя „ Бентиволио и Буфон – Италия ви приветства! ” е на челната страница на Gazzetta dello Sport. От този ден към този момент всеки знае името на Буфон. След завръщането си в Рим Буфон взима с няколко съотборници трен за Парма, всички са горди с подготвителните спортни екипи на националния тим. Няколко младежа виждат юношеските национали. „ Прочетох във вестника от Европейското до 16 години. Вратарят би трябвало да е добър. Как беше неговото име? Буфон? ”, пита един от тях. „ Това съм аз ”, извиква Буфон с вдъхновение. „ Почувствах горделивост, само че и това, че нещо се трансформира, че стартира нова глава в моя живот ”, написа Буфон по-късно в книгата си.
И все пак Джиджи желае да продължи да бъде оня Джиджи, който пътува постоянно, когато може, до отбора в родния си Карара. Буфон карал даже самичък за гостуванията на клуба на сърцето си. Не тъй като бил почитател, Буфон бил ултрас, член на групата Ultra Indian Trips. Джиджи имал даже собствен банер. Неговите ръкавици били извезани с буквите на групата. Всичко това било от неприятната страна на Буфон, един опит да се наслаждения на юношеските години макар жертвите, които трябвало да понесе за фантазията си в професионалния футбол. Джиджи почнал да пуши на 14 години. На път с ултрасите си дръпвал даже и джойнт. Той правел такива нелепости, само че в никакъв случай същата неточност по два пъти. Като младеж Джиджи бил частично нахален. Когато през лятото на 1995 година отива на турне с Парма в Северна Америка, това е видно, защото нарушава забрани на треньора Скала – една от тях била да не се ядат бързи и неполезни храни при визитата на Ниагарския водопад. „ Поръчах си сладолед, толкоз огромен като факела на статуята на свободата. Правех тъкмо противоположното на това, което Скала споделяше. Страхувах се, че ще ме прати на психолог ”, спомня си Буфон. Всъщност Скала знаел, че Буфон е естествен младеж, който желае да тества границите на опциите си: „ По време на престоя си в Коверчано, където следвах логика на психиката, прочетох всичко за това. Джиджи правеше от време на време глупави неща, само че той просто към момента беше дете. За мен беше значимо той да стане добър човек, да респектира треньора си, съотборниците и клуба. Бих твърдял, че той е научил тези неща от мен, само че Джиджи постоянно е бил положително момче с готовност да се усъвършенства ”.
Не е учудващо, че Скала вика Буфон в първия състав през ноември 1995 година, откакто Лука Бучи се контузва. „ Алесандро Ниста беше аварийният ни вратар, той беше на полпозишън за стартовия състав против Милан. В понеделника на подготовка обаче Буфон беше ефектен. Всеки ден беше същото: Буфон хващаше топка след топка. В петъка се обърнах към нашия треньор на вратарите Еньо Ди Палма и му споделих: „ Виждаш ли това, което и аз виждам? ”. Енцо отговори: „ Момчето е даже още по-добро, в сравнение с си мислехме. Не можем обаче да го пуснем титуляр против Милан. Ако се провали, може би в никакъв случай няма да се възвърне още веднъж ”. Аз отвърнах: „ Той беше и събота необикновен, по тази причина взех решение да приказвам с него довечера ”. След като видях какъв брой е спокоен взех решение да го пусна през цялото време ”, споделя Скала. Някои съотборници на Буфон са обезпокоени, откакто виждат кой би трябвало да стопира по-късно Баджо или Уеа.
Когато родителите на Джиджи идват на стадиона, те към момента не знаят, че техният наследник ще бъде титуляр. „ Той не ни описа, че ще чества своя дебют. Не ни сподели нищо. В деня преди този мач моят брат ми описа, че има клюки, че Джиджи ще дебютира, само че аз не имах вяра. С неговите 17 години той към момента си беше бебе. Не можех да си показва, че ще се изправи против такива футболни чудовища от Милан като Уеа, Малдини или Костакурта. Отидохме спокойни на стадиона да гледаме мача ”, разкрива Мария.
Когато родителите схващат, че синът им е в стартовата 11-орка, са шокирани. Фулгони обаче го успокоява, че той може да играе добре и ще направи добър мач.
В съблекалнята на Парма Буфон внезапно за първи път изпитва раздразнителност. Неговите положителни съотборници Масимо Крипа и Алесандро Мели го успокояват и му вдъхват храброст. Дори играчите на Милан отпращат топли думи към Буфон в тунела на излизане към терена. Вратарят Себастиано Роси и десният бранител Кристиан Панучи приказват добре с него, а Пауло Малдини, който също е направил своя дебют в Серия „ А ” на 16-годишна възраст, му се усмихва и му пожелава шанс. Буфон излиза най-после съдбоносен на терена, подготвен и стимулиран за мача, даже пренавит.
На 19 ноември 1995 година за първи и единствен път не се вижда вратар на формалната фотография за мач преди среща на Парма. Причината е куриозна: Буфон не е осведомен с процедурата. Той идва от Примаверата, където няма фотоси на тима преди началния удар. Още преди избора на половини на терена, Буфон тича непосредствено към наказателното поле. На остарели фотоси се вижда по какъв начин сътрудниците му желаят да го извикат, само че е прекомерно късно. Буфон към този момент е застанал сред гредите. 17-годишният дебютант на Парма прави неточност още преди началото на мача, само че по-късно израства от първата до последната секунда, показвайки блестящи спасявания едно след друго – на първо място против Баджо, Уеа и Звономир Бобан. „ Джиджи излезе и извърши знамение в този ден ”, спомня си Скала. Още доста други чудеса следват и не на вятъра по-късно Буфон е наименуван „ Сан Джиджи ”.
След като избавя дузпа на превъзходния Роналдо против Интер през 1997 година Буфон получава от почитател на Парма тениска на „ Супермен ”. Две години по-късно със същата тениска той чества спечелването на Купата на Италия. Аналогията наподобява пасва. Едно момче от рядка големина и мощ се развива до воин с безчовечен качества.
Когато Буфон е отписан от безчет критици след неточности за клубния и националния отбор, почитателите на Ювентус го поддържат и демонстрират преди мача против Удинезе огромен транспарант. „ Самият Супермен от време на време е единствено Кларк Кент. Джиджи, вечно наш супергерой ”. Джиджи обаче не се усеща подобен. Въпреки славата той в никакъв случай не не помни корените си и това, което неговите родители са създали за него.
„ Спортът постоянно е бил доста значим за нас, освен поради придвижването. За нас това беше веднъж да покажем на децата по какъв начин да се отнасят с другите неща. Как да се оправят със загубите и болката. И Джиджи също страдаше. Той имаше като цяло доста шанс, само че и някои тежки загуби и неприятни травми. На Световното през 2010 година ни се обади с мобилния от неговото легло и пусна диалога на високоговорител, тъй като имаше такива болки в гърба, че не можеше да устоя. Спортът може да ти покаже, както живота, по какъв начин да се оправиш със страданието и да го преодолееш. И човек се учи по този начин да бъде непретенциозен. Въпреки всичко той в никакъв случай не се промени. Дори след дебюта против Милан видяхме по-късно Джиджи, тъй като се качи незабавно в колата, с цел да гледа волейболна среща на Вероника наоколо. Когато пристигнахме и ние там, получихме доста похвали: „ Вашият наследник е необикновен! ” и още такива неща. Сравняваха го с Лев Яшин, в случай, че аз даже не знае кой е това. На връщане в Парма взехме Джиджи, той беше доста спокоен. Вечерта говореха по малкия екран за „ Бейби Буфон ”, само че за нас той си беше постоянно същият Джиджи. В деня по-късно купихме няколко вестници и когато се върнахме, Джиджи беше на телефона и ни сподели да бъдем тихи. Попитах го: „ Защо не би трябвало да споделяме нищо? ”, а той отговори: „ Аз съм непосредствено по малкия екран! ” Въпреки това той в никакъв случай не се промени. Характерът му е сходен на моя мъж. Той е доста балансиран човек ”, изяснява Мария.
Бащата Адриано е възпитал добре Джиджи, сложил основите за това Супермен да остане крепко стъпил на земята. Докато други му споделят какъв брой невероятен е Джиджи, Адриано го разказва като „ напълно спретнат ”. Джиджи също знае, че не е супергерой. Че не е нищо без хората, които го обкръжават. Затова и не му е мъчно да благодари на другите. Той оказва помощ на фамилията си с пари, само че даже когато се прибира у дома, той си е единствено Джиджи, дребното бебе на семейството.
Когато през 1997 година в съветския мраз дебютира за Италия, той извършва обещанието си и е сигурен, че Алвио Менкони ще получи неговия екип. Когато преди две години се връща в Парма с Ювентус за мач от Купата на Италия, се среща с Ермес Фулгони и си приказва за него за предишното и бъдещето. А когато предходната година получава още едно отличие, се обажда на Невио Скала, който споделя: „ Той ми сподели: „ Здравей Мистър, по какъв начин си? Отдавна не сме се чували, само че желая просто да благодаря за това, за всичко, което направихте за мен през миналите години ”. Аз обаче не бях сюрпризиран. Толкова е просто. Това е Джиджи Буфон ”. И по тази причина той е и ще остане №1.
По материал на Майк ДОЙЛ от Goal.com
Превод от немски на Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ
Преди всеки мач на Парма Невио Скала прави обиколка. Той поглежда в стаите на неговите играчи, с цел да се осведоми къде тъкмо се намират. Вечерта преди мача против Милан на 19 ноември 1995 година той се интересува изключително за един състезател: за Джанлуиджи Буфон, тогава на 17 години.
„ Преди това Джиджи в никакъв случай не бе играл в първия отбор и ние срещахме един отбор, цялостен със суперзвезди: Роберто Баджо, Джордж Уеа и Паоло Малдини бяха там ”, спомня си Скала в диалог с Goal. „ Попитах Джиджи дали би бил подготвен да играе на следващия ден. Джиджи единствено ме погледна, изглеждаше някак си комплициран, и единствено си мислеше: „ Мистър, какъв тъкмо е казусът? ”
Още като младеж Буфон не си икономисва нито едно предизвикателство. „ Още като дете желаех тежки задания. Аз съм някой, който търси огромни провокации, и подобен, който наподобява, че може да преодолее и невъзможното. Това принадлежи към моя темперамент ”, споделя вратарят на Ювентус.
Този темперамент е изкован в Карара. В дребния тоскански град, прочут с мраморните си каменоломни, Мария Стела ражда на този свят едно малко момче в събота, на 28 януари 1978 година. Мария и нейният брачен партньор Адриано Буфон нямат нито един път шанса да прегърнат тяхното новородено дете в ръцете си, преди то да бъде занесено от една здравна сестра в интензивното поделение. Докато Мария споделя за това, тя диша тежко. „ Приемам, че това беше орис ”, въздиша тя. „ Тогава не беше просто. Изглеждаше в действителност здрав, тежеше 4 кг, беше доста огромен. Той обаче беше задушен от пъпната шнур. Той имаше цианоза, синьо оцветяване на личицето ”.
Пет или шест дни дребният Джанлуиджи е подложен в кувьоз за недоносени бебета. „ Ние не знаехме дали ще има трайни мозъчни увреждания. Когато лекарите най-сетне ми го предадоха, споделиха, че това знае единствено Бог. Но обичаният Бог беше милосърден. Той беше доста добър с нас. Джиджи се научи да върви и да приказва на девет месеца, преди всички други деца. Още тогава той беше №1 ”, споделя още Мария.
Буфон към момента е №1, най-скъпият вратар в света. При това той почнал неговата кариера като полузащитник. „ Знам, че Джиджи за другите е една легенда, само че за мен към момента е дребното момченце, което игра за Каналето ди Ла Специя, преди да стартира да стои на вратата ”, споделя сестра му Гуенделина в едно изявление за Corriere della Sera. „ Той тичаше с розови бузки, имаше коси като бодливо свинче, тънки като конец крайници и малко шкембе, тъй като ядеше с толкоз огромно наслаждение ”.
Страстта на Буфон към храненето поражда в Удине, на към 130 километра североизточно от Венеция. Неговият татко Адриано е от Латисана, неговите братя и сестри живеят наоколо до Пертегада, кодето Джиджи в своето детство постоянно прекарва лятото и живее при неговия чичо Джани, неговата вуйна Мария и неговата баба Лина. Те живеят в апартамент над магазин за хранителни артикули, който ръководят благодарение на една друга вуйна на Буфон, Алдина. За Джиджи това бил, както той написа в своята автобиография, един „ магичен свят ”: „ Опустошавах рафтовете, тичах по коридорите и постоянно имах цялостен корем. Моят любимец бе сандвичът с мортадела. Винаги го гълтах с бясно движение ”.
Ако изхранването играело огромна роля при бързото му порастване, то гените изиграли още по-голяма. „ Винаги съм предполагал, че спортът е в моето ДНК. Идвам от семейство, цялостно с спортисти ”, споделя Буфон. Неговият татко бил гюлетласкач, неговата майка хвърляла диск, а неговите сестри играели волейбол. „ Петима адзури. Всички ние представяхме Италия, едно същинско спортно семейство. Имахме огромен шанс. Винаги сме спортували и се поучихме от спорта ”, споделя Мария.
Фактически Мария и Адриано били спортни учители. Адриано даже упражнявал първия тим на Джиджи Каналето ди Ла Специя. Въпреки неговото минало на лекоатлет Адриано постоянно бил един футболен маниак. Една пристрастеност, която в началото шестгодишният Джиджи не споделял. По това време той играел с по-голямо наслаждение тенис на маса.
„ В началото нямах особена пристрастеност към отбора или спорта, само че желаех чантата, обувките, екипа. Това беше това, което за мен направи разликата ”, споделя Буфон. Помага му и фактът, че се разписва още в първия си мач от директен свободен удар. Джиджи бил огромен и мощен за неговата възраст, имал мощен шут, поради което можел да се изявява като експерт по общоприетите обстановки изключително във времената му в Пертиката, клубът на Карара. Преминал там, с цел да бъде по-близо до родното място.
Буфон удря даже греда на „ Сан Сиро ”, в първия си мач, на 11 години. Поне по този начин твърди той. „ Честно казано не мога да си спомня за това, че Джиджи удря напречната греда след един директен свободен удар. Но в случай че Джиджи споделя, че по този начин се е случило, би трябвало да е истина. Той постоянно е почтен и към момента е ”, смее се Кристиано Занети в диалог с Goal.
Занети би трябвало да знае. Той игра с Буфон за Юве и италианския народен тим. Беше 5 март 1989 година, когато двамата за първи път стоят дружно на терена на „ Джузепе Меаца ”. „ Аз бях от Маса, а Джиджи от Карара. Градовете са доста близо един до различен. Ние постоянно сме били противници, до момента в който не бяхме определени в един отбор, който да играе против тим от Венето преди мач от Серия „ А ” сред Интер и Верона. „ Сан Сиро ” беше необикновен опит за дребни момчета като нас. Аз играех като десетка, а Джиджи зад мен в средата на терена. Тогава бях малък. Джиджи постоянно ме наричаше „ Занетино ”. Той беше доста по-голям от мен, само че и от всички други. Затова и не ме изненада, че по-късно смени позицията и продължи да играе като вратар ”, спомня си Занети.
Малкият Занети не е единственият, който разпознава капацитета на Буфон за вратар. Адриано също го вижда. Той е тоталната диаметралност на командващия от страничната линия татко. При срещите на Джиджи той в множеството случаи стои спокоен и добре прикрит в профил. Адриано не желал да упражнява никакъв напън върху сина си, Джиджи би трябвало просто да се любува.
Световното състезание през 1990 година трансформира в последна сметка всичко в живота на младия Джанлуиджи Буфон. По време на шампионата Джиджи се влюбва в Камерун, изключително в техния вратар Томас Н’Коло. Буфон го видял за първи път преди три години, когато Еспаньол отстрани Милан в шампионата УЕФА Къп. Преди всичко обаче достиженията на Н’Коло на Световното в Италия омагьосват Буфон. „ Той седеше въодушевен там и изгледа всички мачове на Камерун. Той даже пътува до Африка преди няколко години, с цел да взе участие в бенефиса на Томас ”, споделя Мария.
Сълзи се стичат при Буфон, когато Камерун отпада от Англия на четвъртфиналите. До ден сегашен Джиджи се ядосва за двете противоречиви дузпи, които Гари Линекер печели и осъществя. Неговото удивление за Н’Коло си остава трайно. Буфон назовава неговия първи наследник Луис Томас в чест на своя кумир. Когато Н’Коло чул за това, звъннал незабавно на Джиджи, с цел да го поздрави.
В Н’Коло самият Буфон не видял единствено своя състезателен образец за подражение, а този за своята специалност. Когато татко му Адриано схванал това през лятото на 1990 година, предложил на Джиджи: „ Защо не се пробваш като вратар? ” Буфон опитал. Или най-малко той желал да опитва. Проблемът бил, че от Пертиката не желали. Клубът бил заинтригуван единствено от халфа Буфон. Междувременно Джиджи съвсем бил решен да стане вратар. Той търсил и намерил един нов клуб: Бонаскола. „ При Пертиката Джиджи вкарваше голове, от средата на терена, при ъглови удари, отвред. Той имаше превъзходна физика, беше мощен с топката, само че искаше да играе на вратата. Казах: „ Няма проблем, пратете го при мен ” ”, спомня си някогашният треньор на легендата Авио Менкони. Той го научава в действителност да парира удари. „ Настоявах за това постоянно да се пробва да хваща топката и на всички други детайли на вратарската игра. Той беше роден за това… ”. Не след дълго и другите клубове го схващат. Още преди първия си сезон като вратар Буфон е поканен на проби в Милан, Болоня и Парма.
Милан бил изключително заинтригуван от Буфон, „ росонерите ” пратили даже подготвен контракт на родителите на Буфон. След като Мария и Адриано видели интерната на клуба, се замислили поради огромната отдалеченост, която ще се получи сред родители и дете при подобен трансфер. Болоня била по-атрактивната алтернатива, Джиджи се насладил на пробна подготовка в Кастелдеболе. Не всеки в клуба обаче бил уверен в качествата на Буфон. От Болоня се колебаели. Една съдбовна неточност. И в Парма имало съмнения, само че един човек разпознал капацитета на Джиджи незабавно: Емрес Фулгони. „ Когато видях Джиджи за първи път, мислех единствено: „ Това дете е феноменално ”. Спортният шеф на Парма също беше сигурен. Джиджи беше дюстабан. Неговата техника не беше тъкмо превъзходна. Знаех обаче, че би трябвало да работим за това. Казах на ръководителите: „ Ние би трябвало да притеглим Джиджи, другояче ще го направи някой различен ”. За шанс ме чуха ”, споделя някогашният вратар.
На 13-годишна възраст Буфон най-сетне напуща родния Карара, с цел да се реалокира в Парма. Още при напускането си той е залят от неговите другари с благопожелания. Момчетата се надяват посредством Джиджи да се доберат до екипи, къси панталони и чорапи на Парма.
Менкони бил малко по-амбициран. Той бил уверен още тогава, че неговият ученик Буфон ще носи екипа на националния тим и го помолил да му подари екип, когато това стане. Джиджи дал думата си на Менкони, макар че тогава считал това за неуместно. „ Скуадра адзура ” изглеждала прекомерно надалеч от Тристесе, където Буфон бил посрещнат в своя нов дом, в интерната Мария Луиджия. Това била вила наоколо до „ Стадио Тардини ”. Била комплицирана среда за 13-годишния хлапак, който за първи път живял надалеч от родителите си. Благодарене на характера си Буфон бързо се сприятелява със съквартирантите си: с Андреа Талипетра, Стив Баланти и Антонио Вентурини, който напуща след единствено два месеца, тъй като фамилията му липсва. „ В началото и аз не бях благополучен. Думата „ пансион ” не провокира тъкмо положителни усеща. Но с времето се научих да я обичам ”, признава Буфон. Джиджи бил на първо място ангажиран с това да се утвърди на футболния терен. Той работил интензивно, само че правил и лекомислени неточности. В своята младежка доверчивост Джиджи мислел, че може да впечатли всеки, само че неговите неточности не оставали незабелязани. След груба такава на подготовка ръководителят на юношеската школа на Парма Фабрицио Ларини се предиздвикал на Джиджи: „ Опитай се да се промениш, другояче си отиваш у дома ”. За Джиджи това било изненадващо, само че предизвестието имало стремежи резултат. Буфон заиграл по-сериозно, а един месец по-късно хваща даже три дузпи във финала на младежки шампионат. Бил специфичен миг в неговата младежка кариера и всички треньори трябвало за в бъдеще да му се доверяват.
Твърде скоро идва и интернационално самопризнание. През май 1993 година той оказва помощ на Италия да доближи край на европейското състезание до 16 години в Турция. Превърналият се в Принца на Рим, Франческо Тоти, играе тогава в нахлуване, само че с 18 месеца по-младият Буфон му открадва шоуто. На четвъртфиналите той парира две дузпи против Испания, а на полуфинала против Чехославакия избавя даже три удара от бялата точка. На същия ден 16-годишната тенисистка Мария Франческа Бетиволио доближава четвъртфиналите на Откритото състезание на Италия. На идната заран нацията има два нови спортни героя „ Бентиволио и Буфон – Италия ви приветства! ” е на челната страница на Gazzetta dello Sport. От този ден към този момент всеки знае името на Буфон. След завръщането си в Рим Буфон взима с няколко съотборници трен за Парма, всички са горди с подготвителните спортни екипи на националния тим. Няколко младежа виждат юношеските национали. „ Прочетох във вестника от Европейското до 16 години. Вратарят би трябвало да е добър. Как беше неговото име? Буфон? ”, пита един от тях. „ Това съм аз ”, извиква Буфон с вдъхновение. „ Почувствах горделивост, само че и това, че нещо се трансформира, че стартира нова глава в моя живот ”, написа Буфон по-късно в книгата си.
И все пак Джиджи желае да продължи да бъде оня Джиджи, който пътува постоянно, когато може, до отбора в родния си Карара. Буфон карал даже самичък за гостуванията на клуба на сърцето си. Не тъй като бил почитател, Буфон бил ултрас, член на групата Ultra Indian Trips. Джиджи имал даже собствен банер. Неговите ръкавици били извезани с буквите на групата. Всичко това било от неприятната страна на Буфон, един опит да се наслаждения на юношеските години макар жертвите, които трябвало да понесе за фантазията си в професионалния футбол. Джиджи почнал да пуши на 14 години. На път с ултрасите си дръпвал даже и джойнт. Той правел такива нелепости, само че в никакъв случай същата неточност по два пъти. Като младеж Джиджи бил частично нахален. Когато през лятото на 1995 година отива на турне с Парма в Северна Америка, това е видно, защото нарушава забрани на треньора Скала – една от тях била да не се ядат бързи и неполезни храни при визитата на Ниагарския водопад. „ Поръчах си сладолед, толкоз огромен като факела на статуята на свободата. Правех тъкмо противоположното на това, което Скала споделяше. Страхувах се, че ще ме прати на психолог ”, спомня си Буфон. Всъщност Скала знаел, че Буфон е естествен младеж, който желае да тества границите на опциите си: „ По време на престоя си в Коверчано, където следвах логика на психиката, прочетох всичко за това. Джиджи правеше от време на време глупави неща, само че той просто към момента беше дете. За мен беше значимо той да стане добър човек, да респектира треньора си, съотборниците и клуба. Бих твърдял, че той е научил тези неща от мен, само че Джиджи постоянно е бил положително момче с готовност да се усъвършенства ”.
Не е учудващо, че Скала вика Буфон в първия състав през ноември 1995 година, откакто Лука Бучи се контузва. „ Алесандро Ниста беше аварийният ни вратар, той беше на полпозишън за стартовия състав против Милан. В понеделника на подготовка обаче Буфон беше ефектен. Всеки ден беше същото: Буфон хващаше топка след топка. В петъка се обърнах към нашия треньор на вратарите Еньо Ди Палма и му споделих: „ Виждаш ли това, което и аз виждам? ”. Енцо отговори: „ Момчето е даже още по-добро, в сравнение с си мислехме. Не можем обаче да го пуснем титуляр против Милан. Ако се провали, може би в никакъв случай няма да се възвърне още веднъж ”. Аз отвърнах: „ Той беше и събота необикновен, по тази причина взех решение да приказвам с него довечера ”. След като видях какъв брой е спокоен взех решение да го пусна през цялото време ”, споделя Скала. Някои съотборници на Буфон са обезпокоени, откакто виждат кой би трябвало да стопира по-късно Баджо или Уеа.
Когато родителите на Джиджи идват на стадиона, те към момента не знаят, че техният наследник ще бъде титуляр. „ Той не ни описа, че ще чества своя дебют. Не ни сподели нищо. В деня преди този мач моят брат ми описа, че има клюки, че Джиджи ще дебютира, само че аз не имах вяра. С неговите 17 години той към момента си беше бебе. Не можех да си показва, че ще се изправи против такива футболни чудовища от Милан като Уеа, Малдини или Костакурта. Отидохме спокойни на стадиона да гледаме мача ”, разкрива Мария.
Когато родителите схващат, че синът им е в стартовата 11-орка, са шокирани. Фулгони обаче го успокоява, че той може да играе добре и ще направи добър мач.
В съблекалнята на Парма Буфон внезапно за първи път изпитва раздразнителност. Неговите положителни съотборници Масимо Крипа и Алесандро Мели го успокояват и му вдъхват храброст. Дори играчите на Милан отпращат топли думи към Буфон в тунела на излизане към терена. Вратарят Себастиано Роси и десният бранител Кристиан Панучи приказват добре с него, а Пауло Малдини, който също е направил своя дебют в Серия „ А ” на 16-годишна възраст, му се усмихва и му пожелава шанс. Буфон излиза най-после съдбоносен на терена, подготвен и стимулиран за мача, даже пренавит.
На 19 ноември 1995 година за първи и единствен път не се вижда вратар на формалната фотография за мач преди среща на Парма. Причината е куриозна: Буфон не е осведомен с процедурата. Той идва от Примаверата, където няма фотоси на тима преди началния удар. Още преди избора на половини на терена, Буфон тича непосредствено към наказателното поле. На остарели фотоси се вижда по какъв начин сътрудниците му желаят да го извикат, само че е прекомерно късно. Буфон към този момент е застанал сред гредите. 17-годишният дебютант на Парма прави неточност още преди началото на мача, само че по-късно израства от първата до последната секунда, показвайки блестящи спасявания едно след друго – на първо място против Баджо, Уеа и Звономир Бобан. „ Джиджи излезе и извърши знамение в този ден ”, спомня си Скала. Още доста други чудеса следват и не на вятъра по-късно Буфон е наименуван „ Сан Джиджи ”.
След като избавя дузпа на превъзходния Роналдо против Интер през 1997 година Буфон получава от почитател на Парма тениска на „ Супермен ”. Две години по-късно със същата тениска той чества спечелването на Купата на Италия. Аналогията наподобява пасва. Едно момче от рядка големина и мощ се развива до воин с безчовечен качества.
Когато Буфон е отписан от безчет критици след неточности за клубния и националния отбор, почитателите на Ювентус го поддържат и демонстрират преди мача против Удинезе огромен транспарант. „ Самият Супермен от време на време е единствено Кларк Кент. Джиджи, вечно наш супергерой ”. Джиджи обаче не се усеща подобен. Въпреки славата той в никакъв случай не не помни корените си и това, което неговите родители са създали за него.
„ Спортът постоянно е бил доста значим за нас, освен поради придвижването. За нас това беше веднъж да покажем на децата по какъв начин да се отнасят с другите неща. Как да се оправят със загубите и болката. И Джиджи също страдаше. Той имаше като цяло доста шанс, само че и някои тежки загуби и неприятни травми. На Световното през 2010 година ни се обади с мобилния от неговото легло и пусна диалога на високоговорител, тъй като имаше такива болки в гърба, че не можеше да устоя. Спортът може да ти покаже, както живота, по какъв начин да се оправиш със страданието и да го преодолееш. И човек се учи по този начин да бъде непретенциозен. Въпреки всичко той в никакъв случай не се промени. Дори след дебюта против Милан видяхме по-късно Джиджи, тъй като се качи незабавно в колата, с цел да гледа волейболна среща на Вероника наоколо. Когато пристигнахме и ние там, получихме доста похвали: „ Вашият наследник е необикновен! ” и още такива неща. Сравняваха го с Лев Яшин, в случай, че аз даже не знае кой е това. На връщане в Парма взехме Джиджи, той беше доста спокоен. Вечерта говореха по малкия екран за „ Бейби Буфон ”, само че за нас той си беше постоянно същият Джиджи. В деня по-късно купихме няколко вестници и когато се върнахме, Джиджи беше на телефона и ни сподели да бъдем тихи. Попитах го: „ Защо не би трябвало да споделяме нищо? ”, а той отговори: „ Аз съм непосредствено по малкия екран! ” Въпреки това той в никакъв случай не се промени. Характерът му е сходен на моя мъж. Той е доста балансиран човек ”, изяснява Мария.
Бащата Адриано е възпитал добре Джиджи, сложил основите за това Супермен да остане крепко стъпил на земята. Докато други му споделят какъв брой невероятен е Джиджи, Адриано го разказва като „ напълно спретнат ”. Джиджи също знае, че не е супергерой. Че не е нищо без хората, които го обкръжават. Затова и не му е мъчно да благодари на другите. Той оказва помощ на фамилията си с пари, само че даже когато се прибира у дома, той си е единствено Джиджи, дребното бебе на семейството.
Когато през 1997 година в съветския мраз дебютира за Италия, той извършва обещанието си и е сигурен, че Алвио Менкони ще получи неговия екип. Когато преди две години се връща в Парма с Ювентус за мач от Купата на Италия, се среща с Ермес Фулгони и си приказва за него за предишното и бъдещето. А когато предходната година получава още едно отличие, се обажда на Невио Скала, който споделя: „ Той ми сподели: „ Здравей Мистър, по какъв начин си? Отдавна не сме се чували, само че желая просто да благодаря за това, за всичко, което направихте за мен през миналите години ”. Аз обаче не бях сюрпризиран. Толкова е просто. Това е Джиджи Буфон ”. И по тази причина той е и ще остане №1.
По материал на Майк ДОЙЛ от Goal.com
Превод от немски на Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ