Драка
Драка /Paliurus spina-christi Mill./, позната още като Джигра, Христов бодил и Кайраче, съставлява дълголетен остър шубрак от семейство Зърнастецови. Има мощно разклонено стъбълце, достигащо до 3 м височина. Младите клончета първоначално са едва влакнести, а по-нататък стават голи, червеникави.
Листата на драката са поредни, ситуирани в 2 редици по клонките, с дръжки, яйцевидни или елипсовидни до закръглени, кожести, голи и лъскави. Листните дръжки са дълги до 1 см, 2–4 пъти по-къси от петурата.
Прилистниците са видоизменени в два твърди, къси кафяви бодила, от които единият е по-дълъг и изправен, а другият е по - пай и закривен. Цветовете са дребни и жълтозелени, двуполови. Събрани са в пазвени гроздовидни съцветия.
Чашката и венчето са с по 5 листчета. Тичинките са 5 броя. Яйчникът е полудолен, съвсем изцяло сраснал с цветното легло. Плодът на драката е суха неразпуклива костилка с 2–3 семена, заобиколена от изсъхнало и ципесто крило. Семената са сплескани, назад яйцевидни, оставащи затворени и след узряването.
Билката се среща на територията на Южна Европа, Западна и Централна Азия. У нас може да се види в цялата страна докъм 600 м надморска височина. Обикновено вирее по скални и каменисти скатове, по-рядко и по морските дюни, навлиза и в разредени дъбови гори. На места образува съвсем чисти, огромни по повърхност насаждение, като измества по-ценните дървесни и храстови типове.
История на драката
Има няколко митове за произхода на драката. Според Библията, когато Адам и Ева прегрешили, Бог ги изгонил от парадайса и проклел земята, по която стъпват да ражда тръни и бодли. Според друго поверие венецът на Христос при разпъването му на кръста е бил изработен от клони на драка. От там идва и другото название на билката – Христов бодил.
Според едно източно вярване при сътворението на света не е имало бодливи и отровни шубраци. Всички същества живеели в естетика и всеки вземал от природата единствено толкоз, колкото било нужно за съществуването му. Но в света се появило злото и всеки се въоръжил, както може - с тръни и отрова, със зъби и нокти, а индивидът - с лък и стрели. Дали по този начин се е появила драката, няма по какъв начин да разберем, само че бодлите ѝ са толкоз остри и дерящи, че името ѝ сигурно е справедливо.
Състав на драката
В състава на драката влизат рамноглюкозиди, дъбилни субстанции и флавонолов гликозид рутин. Листата съдържат витамин C.
Събиране и предпазване на драка
Драката цъфти от юни до септември. От растението се употребяват единствено плодовете /Fructus Aculeati/, които зреят от юли до ноември. Събират се, когато придобият жълтозелен или жълтокафяв цвят. Берат се благодарение на ръкавици или се брулят. Пречистват се от инцидентно попаднали при брането примеси, разстилат се на пластове с дебелина до 6-7 см и се сушат в проветриви пространства, на слънце или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушените плодове са кафяви, без аромат и с нагарчащ усет.
Ползи от драката
Плодовете на драка се употребяват сполучливо в българската медицина, защото имат отхрачващо, спазмолитично и противовъзпалително деяние. При магарешка кашлица и продължителен бронхит отварата от драка е отличен лек.
Прилага се също при дизентерия, зной, хипертония и някои кожни болести, да вземем за пример обриви и екземи. Макар да се използват най-вече плодовете на храста, листата също не са за подценяване. Сокът от тях се употребява, като средство, укрепващо организма, за изчистване на белите дробове и камъни в пикочния мехур.
Незрелите плодове на растението оцветяват вълна или коприна в жълтеникаво-розов или жълтокафяв цвят. Драката се употребява за изработката на живи плетове, също за озеленяване на сухи и каменливи скатове. Билката се смята за медоносно растение.
Народна медицина с драка
В предишното драката се е употребила за лекуване на редица болести. Отвара от дрогата се пие за стягане при диария, срещу нощно напикаване, за филтриране на кръвта и дебелото черво.
Билката намалява кръвното, а направени лапи от драка облекчават ухапвания от инсекти. В някои случаи отвара от драка оказва помощ даже при кървящи хемороиди.
Отвара от билката се подготвя, като 1 с.л. изсушена драка се залива с 500 мл вряла вода, вари се 8 – 10 минути и се прецежда. Пие се по 1 ч.ч. преди ястие 3 – 4 пъти дневно. Топлият чай може да се подслади със захар или мед.
При стомашни разстройства се пие три дни поред чай от растението. При високо кръвно налягане 1 с.л. листа се заливат с 500 мл вода, единствено до момента в който заврат. Отварата се оставя да се охлади и се изпива на два пъти заран на гладно.
Вреди от драка
Макар и потребна, драката също може да бъде рискова. В превишени дози билката нервира бъбреците и храносмилателния канал. Препоръчително е да се използва под лекарски контрол.
