Ядем вносен боб през последните 10 години
Доцент-доктор Иван Киряков, който е шеф на Добруджанския аграрни институт, съобщи, че бобовите култури в страната са намалели 10 пъти за последните 10 години.
Според справката на Министерството на земеделието и храните за 2012 година общите площи на зрелия боб са 15 414 декара, на лещата - 14 112 декара, на нахут - 10 000, на зелен боб - 3 500 декара, а на градинския грах общите площи са към 3 400 декара.
Тези данни сочат, че фасулът, който сме консумирали през последните 10 години, е най-вече импорт.
Въпреки че справката за 2013 години към момента не е подготвена, доцент Киряков допуска, че площите са намалели, като се има поради посадъчния материал, който е продаван през годината.
Директорът на на Добруджанския аграрни институт напомня, че през 1989 година общите площи на зрял боб в България са били 390 000 декара.
Според доцент Киряков една от аргументите за този свръхестествен спад е неналичието на АПК-та, които преди години са задължавали работните бригади да сеят несъмнено количество боб.
Друга причина за по-малките количества боб е, че до известна степен той е рискува просвета, защото през лятото, когато температурите са високи, се следи увяхване на цветовете на бобовите зърна.
За трета причина Иван Киряков показва механизацията при развъждането на боба, която е непълна.
При множеството сортове, които се оферират на пазара, трудът е ръчен, а дъмпинговите цени, на които се внася зрял боб в България, пречат на нашенските култури да се пласират съответно.
Доцент Киряков разгласи още, че от 2015 година стопаните, които отглеждат грах, фасул, нахут и леща ще получават 2% повече дотации, като тласък за възраждането на тези култури.
През 2013 година ИАСАС изпита три сорта зрял боб – 2 с бели и 1 с пъстри семена, които са подобаващи за директна беритба.
До в този момент в научното звено към Селскостопанска академия са основани и приети 19 сорта зрял боб, 13 сорта леща, 4 сорта пролетен фуражен грах, 2 сорта нахут и 1 вид пролетен фий.
