Доц. доктор Лилия Бочева е директор на департамент Метеорология“ в

Доц. лекар Лилия Бочева е шеф на департамент „ Метеорология “ в Националния институт по хидрология и метеорология (НИМХ) в България. В момента тя и нейните сътрудници пишат книга за климатичните промени в България през последните години и предстоящите в бъдеще климатични феномени у нас. Пред SafeNews доцент Бочева очерта заплахите за бъдещето от все по-ускоряващите се климатични промени и последващите от тях рискови феномени в България и по света.

Доц. Бочева, каква заплаха виждате в неизпълнението на Парижкото съглашение за климата за поддържане на световната температура под 1,5 – 2,0 градуса по Целзий и какви ще са последствията от това?

Неизпълнението на Парижкото съглашение за опазване на температурите под границите, които споменахте, би довело до по-чести, по-големи горещи талази, по-екстремни феномени в доста елементи на света, които се следят и в този момент. И надлежно това би довело до много съществени последици за редица страни. Факт през последните години е бързото размразяване на ледниците и полярните шапки. По-бързото размразяване води до повишаване на равнището на океаните. То съставлява опасност за разнообразни региони, които са ниски и биха били залети. Притока на сладка вода ще промени и динамичността на процесите в океаните и обмяната на веществата в атмосферата на нашата земя.

В последните години ние виждаме старания на всички страни да се ограничи човешкото влияние върху покачването на температурните промени. Последното десетилетие 2011 – 2021 година е най-топлото измерено до момента от началото на измерванията в тази област в средата на 19 век.

Кои страни ще бъдат най-засегнати съгласно вас в околните години от рискови феномени в резултат на промените?

Нещата са сложни, тъй като последствията ще са и социално-икономически. Застрашени са най-много страни от развиващия се свят. Те са по-бедни стопански и не могат да отреагират на измененията, които се случват. По-големите суши да вземем за пример биха довели до фрапантно понижение на земеделското произвеждане в дадени региони. Нарастването на температурите води и до поява на разнообразни болести. Както и до поява на вредители в региони, където преди ги е нямало. Най-уязвими са страните в регионите покрай международния океан в по-ниските територии.

Как се отразяват тези промени на климата в България?

България не е изключение. През последните години от средата на 80-те ние виждаме една постоянна наклонност на повишаване на междинните годишни температури. Годините след 2000-та са най-топлите измерени. У нас измервания на температурата се вършат от 1891 година За България най-топлата година е 2019, а в света – 2016 година Тенденциите за повишаване на междинната годишна температура са постоянни през последните три десетилетия. Това се усеща в по-кратките зими и по-бързото повишаване на температурите през зимата. Отразява се и в повишаването на продължителността на горещите интервали през лятото и зачестяването на топлинните талази. Например в някои региони на страната постоянно е забелязван низ от поредни температури над 32 градуса от средата на 80-те години. Така че всички ние към този момент живеем в условия на изменящ се климат.

Снимка: Национален институт по метеорология и хидрология

Какви промени в климатичните условия в България се чакат в бъдеще? Ще станем ли очевидци още веднъж на рискови феномени в нашата страна като огромни наводнения в резултат на проливни дъждове, каквито виждаме в последно време, или пък мощни градушки и температурни аномалии?

За страдание ще продължат да се усилват честотата и интензивността им. Такива феномени като последното наводняване към този момент не са непредвидени. Особено в такива региони като последното наводняване в Царево те са относително постоянно събитие. Добре е въпреки всичко органите, които са виновни за дейностите при рискови климатични феномени да съблюдават инструкциите, направени въз основата на научни проучвания, на предвижданията, направени от учените. Регионалните модели за страната, направени от Национален институт по метеорология и хидрология, са заимствани от световни модели и за правенето им се работи в консорциум с най-големите научни общности в Европа. Те демонстрират, че трендовете за повишаване на температурите не престават и се чака към края на века тези температури да станат още по-високи. А във втората половина на 21 век упованията по връзки на преваляванията са те да намалеят в огромни елементи от територията на страната ни, което значи, че ще сме очевидци по-често на продължителни засушавания с последици от тях.

СНИМКИ: Национален институт по метеорология и хидрология

Казахте повишаване на температурите. За какви температури приказваме?

Говорим за повишаване на междинни температури от 3 до 5 градуса.

Виждаме по какъв начин рискови климатични бедствия вземат от ден на ден жертви, в това число и в нашата страна, унищожават стопански системи в цели региони и области. Могат ли да се подхващат ограничения, с цел да се предотвратят следващи катаклизми или възможни климатични аномалии?

Ние не можем да повлияем на времето, само че можем да повлияем на предотвратяването на такива огромни последствия. Става дума за нашата роля в замърсяването на атмосферата и увеличението на излъчванията от парникови газове, които способстват за това нарастване на температурите. Става дума също и за презастрояването на градовете. Те се трансформират в едни топлинни острови – междинната температура в центъра на тези градове спрямо покрайнините е към този момент от порядъка на 4-5 градуса.

СНИМКИ; Национален институт по метеорология и хидрология

Трябва също да престанем да унищожаваме природата. Запазването на горските масиви е от извънредно значимо значение. Защото другояче един изобилен дъжд по обеззалесен склон води до активизиране на свлачища и помитане на всичко в близост. Трябва да се обърне внимание на напояването – на възобновяване на системите за напояване, които имахме преди години. Трябва да се обърне внимание и на поддръжката на язовирите. За България те са значим източник на питейна вода. Един рисков мощен дъжд може да докара до пропукване на язовирна стена и в резултат на това до още по-голямо злополучие. А съобразяването с предизвестията за такива феномени би могло да избави човешки животи.