След „Промяната“ и потоп
След „ Промяната “ и потоп. Лъжат и манипулират, с цел да отърват „ цивилен законните “ си партийни кожи. За тях демокрацията и политическата легитимност значат те (и единствено те!) да са на власт.
Тези дни станахме очевидци на фрапантни обществени изказвания, които слагат под подозрение не просто интегритета на българските специфични служби, само че хвърлят сянка и върху цялата система на държавното ръководство.
Според едното: „ От много време се въртят клюки, че ДАНС прикрива канали за опиати ”. Другото гласи, че следствието и карцерът на неотдавна назначената шефка на митниците били осъществени от: „ три институции, които са от най-спорните сега “. Третото стартира версията, че скоропостижно оттеглената оставка на основния секретар на Министерство на вътрешните работи Живко Коцев била подадена „ под напън, както от страна на министъра на вътрешните работи, по този начин и на високопоставени лица в прокуратурата “. И за венец всичко това беше увенчано с апокалиптичното изказване: „ Това, което видяхме в последните 24 часа, надвишава безусловно всичко, връща страната в мутренските години. “
Това не са острастени опозиционни филипики от парламентарната естрада, нито заявления на опозиционни партии. Не са разчувствани дописки или екстравагантни или тайни версии, стартирани из медиите. Нито пък невнятни писаници из обществените мрежи.
Първите три цитата са на министър-председателя в оставка Николай Денков, а последният е на финансовия министър, също в оставка, Асен Василев. Тоест, приказва самата власт. Говорят тези, които вземат решенията и носят отговорност пред нас, жителите, за всичко това, което се твърди във въпросните цитати. Нещо повече, тези двамата – Николай Денков и Асен Василев – не са просто следващите партийни персонажи, които се упражняват във властта на гърба на българския народ.
Те са емблематична част от това политическо малцинство, което обратно освен на разпоредбите на демокрацията, само че и на здравия разсъдък, истерично претендира за монопол върху морала, истината и справедливостта. Изживява се като най-висша инстанция, овластена свише да показва „ положителните “ и „ неприятните “ в обществото. Претендира за властта, като че ли има патент за нея. И се стреми към узурпация на цялото ръководство, макар че жителите не им дават сходен мандат по пътя на свободните и демократични избори.
Тази узурпация, която беше материализирана в държавното управление „ Денков “, макар че се разминава изцяло с вота на гласоподавателите, е представяна като само „ законна “ формула за ръководство на „ положителните “, въпреки и с поддръжката на „ неприятните “. Дръзват даже да словоблудстват, че изборите, като източник на политическата легитимност да се ръководи, не били значими. Важна била „ гражданската легитимност “, с която гражданското общество ги било обгръщало.
Не мислете обаче, че те имат поради действителното гражданско общество, в което обитават хиляди свободни и разнородни носители на полезностите на свободата, демокрацията и плурализма. Тъкмо противоположното – имат поради в действителност едно партийно общество, състоящо се основно от гласоподаватели и симпатизанти на една малцинствена политическа мощ. Тоест, в най-хубавия случай – дребен сегмент от действителното гражданско общество.
Стремежът им е по този метод да узурпират и подчинят на своите частни ползи и това най-свободно и плуралистично пространство – гражданското общество. Стремеж, който в същността си е анти-граждански и недемократичен.
Под „ гражданско общество “ те схващат единствено себе си – тези политически униформени трийсетина интелектуалци, още толкоз свързани между тях неправителствени организации, няколко уеб страницата, няколко дузини медийни деятели, личния състав на още толкоз бизнес-офиси в София. Това е самозваната „ демократична общественост “. Всички останали, които не гласоподават за „ техните “, не били гражданско общество и не били източник на претендираната от тях „ гражданска легитимност “. Достойно за Кафка, нали?
Подобна токсична месианска рекламация, която отхвърля политиката като разговор за конструиране на болшинства и консенсуси в името на общото богатство, с изключение на симптом на ниска политическа просвета и изобщо – на архаични разбирания за политическото, е и криптоавторитарна. Това е по този начин, тъй като – казано най-простичко – за тях демокрацията и политическата легитимност значат те (и единствено те!) да са на власт, а когато – о, смут! – те са отвън властта, то това е недемокрация и политическа нелегитимност.
Тъкмо този отровен политически нрав създаде фрапантните изказвания, за които стана дума първоначално. Почти една година тези хора – Денков и Василев – както и техните съпартийци, „ карат влака “ на страната. Да не приказваме за предходното им присъединяване в ръководството през последните три години. Те са част от откритото след 2020 година политическо статукво в България.
Ако в техните изказвания има даже и зрънце истина, какво вършиха в ръководството през цялото това време? Какви съответни управнически, кадрови, административни ограничения започнаха? Ако не са – за какво са бездействали? В Народното събрание видяхме – оплескаха Конституцията с некомпетентни и безполезни ремонти, за които другояче изговориха пороища празни приказки в продължение нацяло десетилетие. Но аз запитвам в този момент не за „ промяната “ на Конституцията, а за оперативното ръководство, за изпълнителната власт.
С какво бяха заети до момента, та трябваше да паднат от власт, с цел да снизходят и да обяснят на обществото, че сме се били „ прибирали в мутренските години “, че институциите били „ противоречиви “, а службите, надали не били част от интернационалните наркокартели? С устройване на другарски кръгове и цели семейства на тлъста държавна хранилка във властта? С държавен туризъм по света? С финансови измами в полза на доближени компании? С далавери с недвижими парцели за държавна сметка? Какво тъкмо работеха до момента, та осъмнаха с тези изказвания? Или както постоянно, истината е много по-елементарна – лъжат и манипулират, с цел да отърват „ цивилен законните “ си партийни кожи. Защото през днешния ден излизат фотоси, видеозаписи, скъпи дарове с мирис на контрабанда. А на следващия ден?
Целият въпрос е, че въпросните изказвания не са просто някакви посредствени партийни бомбастики, запокитени в общественото пространство. Те нанасят извънредно тежки вреди на така и така ерозираната българска държавност. За да си разреши един министър-председател, па въпреки и в оставка, да твърди, че специфичните служби на една страна протежират наркотрафика, това би следвало да се основава на безпрекословни данни и да бъде в следствие (поне) на ефикасни следствия, предадени на съд. Всичко останало е тотално безконтролно както към страната, по този начин и към жителите.
Безотговорно е към същинското гражданско общество. Какъв Шенген за страна, чийто министър председател и финансов министър хвърлят в пространството сходни приказки? Какъв престиж и доверие можем да чакаме за такава страна в границите на съюзническите ни връзки в Европейски Съюз и НАТО? Кого обслужва това – Путин и Кремъл? Има една житейска максима, която има своите държавнически проявления – в случай че не можеш да окажеш помощ, то най-малко недей да вредиш.
С тези изказвания Денков и Василев демонстрираха единствено едно – те освен не могат да оказват помощ на България с качествено ръководство и качествена политика. Тъкмо противоположното. Те имат херостратовската фикс идея да разрушават, когато протичащото се не е в техен себелюбив персонален и партиен интерес.
Затова се и провикват по този начин настървено с приписваната на несъответстващия и незапознат френски крал Луи XV фраза: „ след нас и потоп “. Актуалната u редакция е: „ след „ Промяната “ и потоп “.
Автор: Доц. доктор Борислав Цеков, Труд
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews
