Бяха минали 9 дни от смъртта на свекърва ми. През нощта отвън излая куче, което веднага ни събуди
Доскоро с мъжа ми и майка му живеехме в къща в провинцията. Омъжих се рано, на 18, тогава нищо не знаех и нищо не можех. Свекърва ми ме научи на всички мъдрости на живота. С нея изградихме страхотни връзки, имахме си доверие.
Свекървата беше хубава жена: величествена, белолика, с гъста синьо-черна коса. Съпругът й почина трагично преди доста време. Свекървата по този начин и не се омъжи наново. Тя се посвети на развъждането на сина си, на работата и семейството.
В двора си гледаше и животни. Крава мучеше в обора, а пилета постоянно пиукаха в кокошарника. Но пък кучешката барака пустееше след гибелта на кучето й на име Найда. Други кучета по този начин и не си взе.
Свекърва ми умря на 7 години Напоследък не се движеше доста. Прекарваше доста часове пред тв приемника с плетиво в ръце и спеше.
След гибелта й се случи нещо доста неизмеримо.
Бяха минали девет дни от гибелта на свекърва ми. Съпругът ми и аз спахме надълбоко. Изведнъж под прозореца излая куче. Сънят мигновено ни напусна. Залепихме се на прозореца.
Зад оградата до къщата ни седеше куче и виеше. Ясно се виждаше на светлината на улична лампа – огромно по размери, синьо-черно на цвят, с издължена зурла.
Кучето гледаше през прозореца на къщата ни, право към нас, движейки лапите си от неспокойствие. Ясно беше, че желае да влезе в двора.
— Да го пуснем ли – попита брачният партньор ми, а аз кимнах. Когато излязохме с мъжа ми на двора, чухме кучето да драще по портата и да скимти. Мислехме, че ще изтича до колибата на Найда, само че то се втурна към входната врата. Не възразихме. Кучето беше женско. Не миришеше на куче, беше чиста и добре поддържана. Черната й четина блестеше.
Кучето изтича в стаята на умрялата свекърва и спря на прага. После се приближи до стола, на който свекърва ми обичаше да седи приживе, и постави зурла върху незавършеното плетиво.
Стоях наоколо и видях очите й да се пълнят със сълзи.
После кучето въздъхна, тъкмо като човек. То пристигна до мен, изправи се на задните си крайници и ме хвана за раменете с предните си крайници, като че ли ме прегръщаше. И в мен напираха сълзи. Погалих кучето по главата. По това време брачният партньор отиде в кухнята и изсипа малко чорба в купа. Кучето обаче отхвърли да яде.
Кучето обгърна мъжа ми с лапи, тъкмо като мен, притисна се, замръзна за минута и по-късно постепенно, като че ли насилствено, потегли към изхода на къщата. На прага тя се спря и ни погледна. От очите й потекоха сълзи. Така стояхме и се гледахме – тя нас, ние нея.
На душата ми беше тежко: тъжно, тъмно, неспокойно. Тогава кучето докосна вратата с лапа, показвайки, че желае да излезе. Паднах изтощена на дивана.
Съпругът ми й отвори портата, а когато се върна, ми сподели: „ Мислех, че може би ще живее в колибата на Найда, само че тя избяга. Изчезна изведнъж… “
Предположих, че това е свекърва ми, която е пристигнала да се сбогува с нас и дома ни. Тази нощ дълго не можахме да заспим, спомняхме си и си говорехме за умрялата.
