МАЛКОТО МОМЧЕНЦЕ – ПРИТЧА ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО
Дошло време дребното момченце да тръгне на учебно заведение. Един прелестен ден учителката споделила: „ Днес ще рисуваме картина! ”.
Момченцето грейнало от благополучие – то доста обичало да рисува. Грабнало кутийката с цветните моливи и се приготвило да рисува – коте, зайче, птичета, кораби и риби – всичко му харесвало. Но учителката споделила: „ Не започвайте още, ще рисуваме цветя. ”
Пак необятна усмивка огряла лицето на момченцето – то обичало да рисува цветя – пъстри и многоцветни – цели поляни с цветя. Извадило всички ярки цветове и почнало.
„ Почакайте, не започвайте още – споделила учителката – в този момент ще ви покажа по какъв начин се прави това. ”
И нарисувала алено цвете със зелено стебло.
Момченцето погледнало своите шарени цветя, а след това цветето на учителката – неговите му харесвали доста повече, само че въздъхнало надълбоко, обърнало листа и нарисувало аленото цвете, без да каже нищо.
На идващия ден учителката им споделила, че ще вършат фигурки от пластелин. Зарадвано момченцето почнало да прави лодка, самолетче и камионче даже. След малко дохвърчал гласът на учителката: „ Ще вършим купа. ”
Момченцето смачкало фигурките си на топче и почнало да прави съдове – с всякаква форма и дълбочина.
„ Прави се ето по този начин! ” – отсякла учителката и им посочила една дълбока кръгла купа.
Момченцето погледнало купата на учителката, след това своите – те му харесвали доста повече, само че надълбоко въздъхнало, още веднъж смачкало своите купички и направило дълбоката купа, без да каже нищо.
Много скоро дребното момченце се научило да чака учителката да му покаже кое по какъв начин се прави и престанало да прави каквото и да било единствено.
Случило се по този начин, че с родителите си се преместили в различен град и друго учебно заведение. Още в първия ден учителката споделила: „ Днес ще рисуваме картина. ”
Момченцето безшумно стояло, без да прави нищо и чакало учителката да покаже какво и по какъв начин. Но тя единствено се разхождала напред-назад и нищо не говорела. Когато предходна около дребното момченце, тя го попитала: ”Ти не искаш ли да рисуваш? ”
„ Искам, само че какво? ”
„ Няма да знам до момента в който не го нарисуваш ” – дала отговор учителката.
„ А по какъв начин да обрисувам картината? С какви цветове? ”
„ Както искаш и с каквито пожелаеш цветове. Ако всички рисувате едно и също нещо с идентични цветове, аз по какъв начин ще различа вашите картини? – попитала учителката.
„ Не знам ” – свило плещи дребното момченце и почнало да рисува алено цвете със зелено стебло…
Един от огромните уроци за нас „ възрастните ” е да се научим да поддържаме новия кълн, вместо да му демонстрираме по какъв начин да пораства нагоре… И да уцелим точния миг, когато би трябвало да стартираме да се учим от децата си вместо да ги поучаваме, тъй като те са носителите на всичко Ново, което идва, с цел да направи този свят едно по-добро място за живеене.
Инфо: http://ogosta.com
