Анна Люрман: Цяла Европа е притеснена от руското влияние
"Досега успяхме изненадващо уверено и обединено да реагираме на съветската експанзия. Лично аз в действителност съм сюрпризирана. Ако някой ме беше попитал преди войната, дали ще приемем толкоз безпроблемно пет следващи пакета с невиждани наказания, нямаше да отговоря утвърдително. Преди гласуването на глобите постоянно е имало полемики, по този начин е и в този момент, само че имам вяра, че и този път ще успеем да реализираме единодушие ".
Това сподели в изявление за заместител външният министър на Германия Анна Люрман, която при започване на седмицата беше в София, с цел да разиска с българските сътрудници енергийната сигурност и отношението към Русия в подтекста на войната в Украйна.
Досега Европейски Съюз показва единение в санкционната политика по отношение на Русия. Но шестият пакет наказателни ограничения към този момент визира гръбначния мозък на европейската стопанска система - енергийните запаси.
От тази заран и към Финландия не тече съветски газ, откакто Москва спря доставките за България и Полша. Кога да чакаме газовото ембарго на Европейски Съюз?
Газовото ембарго е сложен въпрос, в това число за Германия и България, тъй като в предишното сме внасяли газ най-вече от Русия. Знаете, значимо е глобите да навредят повече на Русия, в сравнение с нас.
За немското държавно управление намаляването на зависимостта остава значима цел. Когато встъпихме в служба през декември, Германия внасяше 60 % от общото количество газ от Русия. Междувременно намалихме този дял на 40 %. Мисля, че ще успеем през идващите няколко години изцяло да се лишим от съветския газ. Това е сигнал към Путин, с цел да разбере, че ще заплати доста висока икономическа цена за войната.
Войната извади на напред във времето приемането на Украйна в Европейския съюз. Киев съобщи попълнения въпросник на Брюксел. На изключителната среща на върха на Европейски Съюз идната седмица това ще е един от главните разисквани въпроси. От обръщението по този мотив на канцлера Олаф Шолц към Бундестага в четвъртък разбрахме, че няма да има интензивен развой на присъединение на Украйна. Защо?
За нас е пределно ясно, че Украйна е част от Европа. Смелите украинци пазят сега нашите полезности - демокрацията, човешките права, свободата. Европейските водачи поддържаха участието на Украйна на последната си среща във Версай, а сега Европейската комисия преглежда кандидатурата на страната.
В момента се разисква смяна на договорите на Европейски Съюз, включително отпадането на условието за единомислещи решения в Съвета. Категорично срещу са редица източноевропейски страни поради терзанието, че ще им се постановат решения на "големите ". Същите страни обаче имат интерес Украйна да влезе в Евросъюза. Възможна ли е замяна на гласове - поддръжка за Украйна против отпадане на единомислещите решения?
Европейски Съюз би трябвало да може да действа след разширението, тогава с 32 или 33 страни членки. Затова Германия от дълго време упорства за промени в Европейски Съюз, като да вземем за пример за отпадането на решенията с единогласие в региона на общата външна политика и политиката по сигурността. Това ще направи по-гъвкави и Комисията, и Парламента.
Така стигаме до Западните Балкани - по какъв начин би трябвало да се промени процесът на договаряния за присъединение?
За мен е доста значимо, че Европейски Съюз е дал заричане на страните от Западните Балкани и би трябвало да осъществим това заричане. Затова е доста значимо скоро да стартираме договаряния със Северна Македония и Албания. Реформите в Европейски Съюз ще продължат в хода на договарянията.
Разбира ли Европейски Съюз съображенията на България?
Затова пристигнах в София, с цел да беседвам с нашите български другари и да схвана, каква е позицията на България по разнообразни тематики - енергийна сигурност, връзки с Русия и други, само че и по тематиката за Северна Македония. Мисля, че демонстрираме огромно схващане към това, че непрестанно изникват двустранни проблеми като да вземем за пример отношението към малцинствата, които водят до спорове.
Германия също има такива образци в връзките със съседите си. Но мисля, че тези проблеми могат да бъдат доста по-добре решени в границите на Европейски Съюз. Така е било и с нас. Има един значим аспект, който пролича и в диалозите ми в София - нашето общо икономическо бъдеще, нашето богатство зависят от напредъка на интеграцията в Европа, в това число със страните от Западните Балкани. Това е от общ интерес - наш и на българските жители.
Българските жители обаче остават с усещането, че върху София се упражнява напън да се откаже от ветото.
От моите диалози с българските жители оставам с усещането, че сме част от едно европейско семейство, което сега е доста загрижено поради съветската експанзия, за отстояването на нашето богатство, за заплащането на сметките ни за ток и парно. Тези грижи сега се споделят от всички европейски жители и по тази причина търсим общ отговор. Затова мисля, че в този дух би трябвало да обсъждаме и интеграцията на нашите съседи.
Нямате ли опасения, че натискът върху България, страна членка на Европейски Съюз, която е обичайно проевропейски настроена, може да провокира съмнение към Евросъюза?
Нямам такива усещания. Според мен всички имаме интерес от интеграцията, от транспортната съгласуваност, от икономическото съдействие, от стабилността в района. В същото време цяла Европа е обезпокоена от съветското въздействие. Затова е значимо да сме обединени в отстояването на нашите полезности независимост, народна власт и мир.
Европейски Съюз разгласи участието на Западните Балкани за своя цел още през 2003 година. Защо в този момент, близо 20 години по-късно, този въпрос стана толкоз незабавен за Германия?
Още през 2003 година беше значимо. Важно е във вътрешния двор на Европа да подсигуряваме непоклатимост, да имаме взаимни стопански изгоди, да отстояваме общи полезности. Българските жители знаят от персонален опит, че предприсъединителните договаряния са развой на взаимно доближаване един с различен, на страната претендент с Европейски Съюз. Интеграцията ще наложи нашите общи полезности народна власт и правова страна в прилежащите страни. А това е от основен интерес изключително за страните в района, в това число и за България. Затова считам, че би трябвало да удържим на думата, която сме дали преди доста години.
Това сподели в изявление за заместител външният министър на Германия Анна Люрман, която при започване на седмицата беше в София, с цел да разиска с българските сътрудници енергийната сигурност и отношението към Русия в подтекста на войната в Украйна.
Досега Европейски Съюз показва единение в санкционната политика по отношение на Русия. Но шестият пакет наказателни ограничения към този момент визира гръбначния мозък на европейската стопанска система - енергийните запаси.
От тази заран и към Финландия не тече съветски газ, откакто Москва спря доставките за България и Полша. Кога да чакаме газовото ембарго на Европейски Съюз?
Газовото ембарго е сложен въпрос, в това число за Германия и България, тъй като в предишното сме внасяли газ най-вече от Русия. Знаете, значимо е глобите да навредят повече на Русия, в сравнение с нас.
За немското държавно управление намаляването на зависимостта остава значима цел. Когато встъпихме в служба през декември, Германия внасяше 60 % от общото количество газ от Русия. Междувременно намалихме този дял на 40 %. Мисля, че ще успеем през идващите няколко години изцяло да се лишим от съветския газ. Това е сигнал към Путин, с цел да разбере, че ще заплати доста висока икономическа цена за войната.
Войната извади на напред във времето приемането на Украйна в Европейския съюз. Киев съобщи попълнения въпросник на Брюксел. На изключителната среща на върха на Европейски Съюз идната седмица това ще е един от главните разисквани въпроси. От обръщението по този мотив на канцлера Олаф Шолц към Бундестага в четвъртък разбрахме, че няма да има интензивен развой на присъединение на Украйна. Защо?
За нас е пределно ясно, че Украйна е част от Европа. Смелите украинци пазят сега нашите полезности - демокрацията, човешките права, свободата. Европейските водачи поддържаха участието на Украйна на последната си среща във Версай, а сега Европейската комисия преглежда кандидатурата на страната.
В момента се разисква смяна на договорите на Европейски Съюз, включително отпадането на условието за единомислещи решения в Съвета. Категорично срещу са редица източноевропейски страни поради терзанието, че ще им се постановат решения на "големите ". Същите страни обаче имат интерес Украйна да влезе в Евросъюза. Възможна ли е замяна на гласове - поддръжка за Украйна против отпадане на единомислещите решения?
Европейски Съюз би трябвало да може да действа след разширението, тогава с 32 или 33 страни членки. Затова Германия от дълго време упорства за промени в Европейски Съюз, като да вземем за пример за отпадането на решенията с единогласие в региона на общата външна политика и политиката по сигурността. Това ще направи по-гъвкави и Комисията, и Парламента.
Така стигаме до Западните Балкани - по какъв начин би трябвало да се промени процесът на договаряния за присъединение?
За мен е доста значимо, че Европейски Съюз е дал заричане на страните от Западните Балкани и би трябвало да осъществим това заричане. Затова е доста значимо скоро да стартираме договаряния със Северна Македония и Албания. Реформите в Европейски Съюз ще продължат в хода на договарянията.
Разбира ли Европейски Съюз съображенията на България?
Затова пристигнах в София, с цел да беседвам с нашите български другари и да схвана, каква е позицията на България по разнообразни тематики - енергийна сигурност, връзки с Русия и други, само че и по тематиката за Северна Македония. Мисля, че демонстрираме огромно схващане към това, че непрестанно изникват двустранни проблеми като да вземем за пример отношението към малцинствата, които водят до спорове.
Германия също има такива образци в връзките със съседите си. Но мисля, че тези проблеми могат да бъдат доста по-добре решени в границите на Европейски Съюз. Така е било и с нас. Има един значим аспект, който пролича и в диалозите ми в София - нашето общо икономическо бъдеще, нашето богатство зависят от напредъка на интеграцията в Европа, в това число със страните от Западните Балкани. Това е от общ интерес - наш и на българските жители.
Българските жители обаче остават с усещането, че върху София се упражнява напън да се откаже от ветото.
От моите диалози с българските жители оставам с усещането, че сме част от едно европейско семейство, което сега е доста загрижено поради съветската експанзия, за отстояването на нашето богатство, за заплащането на сметките ни за ток и парно. Тези грижи сега се споделят от всички европейски жители и по тази причина търсим общ отговор. Затова мисля, че в този дух би трябвало да обсъждаме и интеграцията на нашите съседи.
Нямате ли опасения, че натискът върху България, страна членка на Европейски Съюз, която е обичайно проевропейски настроена, може да провокира съмнение към Евросъюза?
Нямам такива усещания. Според мен всички имаме интерес от интеграцията, от транспортната съгласуваност, от икономическото съдействие, от стабилността в района. В същото време цяла Европа е обезпокоена от съветското въздействие. Затова е значимо да сме обединени в отстояването на нашите полезности независимост, народна власт и мир.
Европейски Съюз разгласи участието на Западните Балкани за своя цел още през 2003 година. Защо в този момент, близо 20 години по-късно, този въпрос стана толкоз незабавен за Германия?
Още през 2003 година беше значимо. Важно е във вътрешния двор на Европа да подсигуряваме непоклатимост, да имаме взаимни стопански изгоди, да отстояваме общи полезности. Българските жители знаят от персонален опит, че предприсъединителните договаряния са развой на взаимно доближаване един с различен, на страната претендент с Европейски Съюз. Интеграцията ще наложи нашите общи полезности народна власт и правова страна в прилежащите страни. А това е от основен интерес изключително за страните в района, в това число и за България. Затова считам, че би трябвало да удържим на думата, която сме дали преди доста години.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ