Мама е била с мен само три дни. След изписването пътищата ни са се разделили
Дори не знам дали да назовавам майка дамата, която ме е родила. Майка не те прави единствено да родиш дете? Моята майка се е държала като кукувица – изхвърлила ме е от гнездото и изчезнала.
Тя ми посветила единствено три дни. Когато събрала мощ след раждането, затръшнала вратата и изчезнала. Баба ми ме отгледа сама.
Времената били сложни, само че тя постави всички старания да ме изправи на крайници. Дълги години се държах за полата на баба ми и се опасявах да я пусна.
Струваше ми се, че може да ме остави някъде. Не знам от кое място идва този боязън. Цял живот живеех в боязън, че мога да бъда изоставена от най-близктие си още веднъж.
Често чувах изречения в диалозите сред възрастните в нашия блок: „ може би ще се върне, мъчно е за една баба да отгледа момиче “. Затова се опасявах да остана без баба си.
Една топла лятна вечер обаче…
Втората среща с майка ми беше доста странна. Бях на 6 години. Тя ме разсъни и ми сподели да чувам баба ми, другояче остарялата жена щяла да ме изгони от къщи. На сутринта майка ми към този момент я нямаше.
Това безусловно беше като сън.
Бях парализирана от боязън. Страхувах се да не направя нещо неприятно, с цел да не изгубя дома си. Глупавите мисли не излизаха от главата ми.
Чаках инструкциите на баба ми и ги следвах категорично. Тя не ме изгони, даже когато счупих обичаната й паница. Баба се пошегува, че скоро ще ядем от зелеви листа и се усмихна. Ами думите на мама?
Баба беше доста мъдра жена. Тя обичаше реда и дисциплината. Взискателна, само че любящ. Смела, общителна, с положително сърце.
Тя беше същински войник. Никой не ме обичаше по този начин, както ме обичаше баба ми.
Исках да нарека някого „ мамо “, само че личната ми майка я нямаше. Не беше до мен, когато за първи път си нараних коляното, когато бях болна, когато съучениците ми ме тормозеха. Тя не знаеше, че приключих учебно заведение със златен орден и влязох в университет с цялостно отличие.
Но пък взе, че пристигна на сватбата ми. Не я изгоних.
Аз бях едно нищо за нея. Просто един епизод. Плод на любовта, която унищожи живота й. Но имаше хора, които ме оцениха. Бабината мъдрост стана справочник за мен.
Тя ми споделяше тайните си, постоянно ме поддържаше и знаех, че постоянно ще ме одобри в дома си, без значение от събитията.
Тя ме научи да разбирам животните, да чувам вятъра и рибите. Тя ме научи да обичам и да се избавям от обидите.
Благодарение на нея моята фантазия се сбъдна!
Днес имам огромно и мощно семейство. Имам брачен партньор, деца и внуци. В дома ми постоянно звучи детски смях. Всички сме дружно във всичко. Стоим компактно един до различен.
Баба ми умря от дълго време, само че към момента чувствам нейното наличие. Тя възпита в мен верните полезности, които мога да предам на децата си. Благодарна съм й, че замести личната ми майка.
