По-добро от Хъбъл: наземен телескоп засне най-качествената снимка на планетата Нептун след епохата на Вояджър!
Дори и с напредъка на роботизираната космонавтика, главният метод за проучване на отдалечените обекти в необятния космос си остават телескопите. Да вземем да вземем за пример планетата Нептун – осмата планета в Слънчевата система. До този миг има единствено един галактически уред, посещавал тази планета – “Вояджър 2 ” през 1989 година. От тогава насам не е замисляна профилирана задача към Нептун, което оставя проучванията на планетата в ръцете на астрономите.
В взаимозависимост от местоположението, има два вида телескопи: наземни и галактически. И двата вида имат своите преимущества и дефекти. При наземните удобството е, че се вършат тук, на Земята, работят на Земята, по-лесно се обслужват и при положение на щета не се постанова да се пращат астронавти, които да ремонтират в условия на микрогравитацията. Основният минус на наземните телескопи е земната атмосфера – нейната турбуленция е повода за блещукането на звездите, което следим вечерно време, само че по-същественото е, че това се отразява на качеството на астрономическите наблюдения. Поради това огромните телескопи се строят в планините, където въздухът е по-разреден. Например НАО “Рожен ” се намира на 1 759 м. надморска височина. Но и това не е задоволително, изключително при наблюдения, където би трябвало огромна точност. Тук идват на помощ галактическите телескопи.
Космическите телескопи се назовават такива, тъй като се изстрелват в космоса. Отвъд обсега на земната атмосфера, те могат да вършат някои наблюдения, които са невъзможни в наземни условия – и това е тяхното огромно преимущество. В това число има лъчения, които са отвън забележимата област на електромагнитния набор и се гълтам от земната атмосфера. Астрономическите наблюдения в рентгеновия диапазон могат да се вършат единствено от галактически телескопи. Някои наблюдения в инфрачервения диапазон също са мъчно налични от Земята. Недостатъците на галактическите телескопи са видни: скъпи са, мъчно се конструират, има ограничавания в размера на техните огледала (тъй като би трябвало да се вметнат във опциите на ракетата-носител), ремонтните действия от астронавти не постоянно са вероятни, а даже и когато са, се случват рядко. И най-много – има огромни отлагания, както се вижда около гафовете с телескопа “Джеймс Уеб ”. Каква е изгодата от един галактически телескоп, в случай че стои на Земята?
Най-известният галактически телескоп е “Хъбъл ”, а той до неотдавна правеше най-качествените фотоси на далечни обекти във забележимата област на електромагнитния набор. Сега това е на път да се промени. Космическите телескопи към момента остават скъпи за структура и поддръжка, а в региона на оптичната астрономия се ползват все по-добри способи, с цел да се поправят въздействията на земната атмосфера.
Телескопът Very Large Telescope е част от Европейската южна обсерватория, намираща се на 2 635 метра надморска височина в пустинята Атакама, Чили. VLT е сложен телескоп – състои се от 4 самостоятелни телескопа, всеки с огледало с диаметър 8.2 метра. За съпоставяне диаметърът на огледалото на галактическия телескоп “Хъбъл ” е единствено 2.4 метра. При все това “Хъбъл ” до неотдавна можеше да прави по-добри фотоси на далечната планета Нептун, точно тъй като се намира оттатък обсега на земната атмосфера. Макар и с по-голямо огледало, това VLT не го можеше…
Но към този момент всичко се трансформира, с помощта на нова технология за адаптивна оптика с наименование “лазерна томография ”. Ето какъв е правилото на деяние: излъчват се лазерни лъчи, които възбуждат натриевите атоми във високите пластове на атмосферата. Наблюдавайки държанието на тези атоми, може да се разбере какво е количеството турбуленция във въздуха. Системата мери тази турбуленция и с помощта на особено гъвкаво вторично огледало, става допустимо да се поправя съвсем цялата атмосферна интерференция.
Резултатът е изтъкнат. Най-новите фотоси на Нептун от VLT са по-добри и от тези на “Хъбъл ”. Това са най-хубавите фотоси на планетата, откогато “Вояджър ” я снима през 89-та година!
Какво можем да кажем вместо умозаключение? Независимо от неприятния пиар около огромния инфрачервен телескоп “Джеймс Уеб ”, галактическата астрономия продължава да е незаменима в някои области, например при проучвания в рентгеновия диапазон. Но когато става въпрос за оптична астрономия, мисля, че можем да предположим самоуверено – едва ли ще забележим в скоро време нов оптичен галактически телескоп от калибъра на “Хъбъл ”. Благодарение на все по-модерни технологии и възстановяване на адаптивната оптика, наземните телескопи стават по-добри и към този момент даже надминават “Хъбъл ”. Тъй че даже и застаряващият космически телескоп да се повреди, няма място за горест – на Земята има и други телескопи, които могат да го заместят.
За повече информация: ESO
