Капана Фест в Пловдив - няма как да останеш безпристрастен (част I)
Допреди 10 години Капана е квартал в центъра на града, в който не е хубаво да замръкваш. Сега, през 2018 година, тук идват хиляди младежи, включително доста чужденци, които, изключително по време на Капана Фест, не желаят да си тръгнат. Ето пътеписът на нашия създател, който, макар своите старания, не съумя оптимално обективно да съобщи усещанията си от фестивала, състоял се в интервала 28-30 септември. Първоначалният план бе той да бъде само наблюдаващ, само че не му се получи. Явно по време на Капана Фест няма по какъв начин да останеш неутрален.
Заради своя топъл климат Пловдив е идеалното място за фестивал по това време на годината, мисля си, до момента в който вървя по основната на града, на път за Капана. Пловдив от дълго време е привикнал с прииждащите туристи и чужденци по време на фестивала, тъй че двайсетината японци, снимащи се настървено към Джумаята („ пъпа ” на града), не вършат усещания на безусловно никого.
Спускам се към тесните улички на Капана и първото, което виждам, са насядали хора на всички места – по столове, възглавнички или просто на бордюра по улиците. Говорят, смеят се, някои си танцуват в такт с музиката от прилежащия магазин или ателие, отпиват бира или някакви неопределени на пръв взор питиета. Навсякъде, най-малко в подстъпите към Капана, е цялостно с деца – изобщо още първоначално се усеща тази другарска атмосфера, където хората може да са същински щастливи, да се усещат спокойни и в това време прелестно превъзбудени. В някои моменти имам възприятието, че някои от присъстващите преиграват или напряко се пробват да наврат в лицето ми настроенията от вида: „ Вижте какъв брой готино съм си седнал на паважа, аз съм над всичко, а уличното куче до мен ме обожава ”, само че като цяло това е извънредно положително място. Тук хората не се тормозят да покажат своите страсти и от това, че някой може да нахлуе в персоналното им пространство.
Един от знаците на Капана фест са дребните триъгълни знаменца, които ще видите на всички места. Те освен основават чувството за панаирност и уникалност на събитието, само че и маркират границите на квартала. Отсега обаче да ви предупредя – Капана Фест не е място за социопати и хора, които страдат от клаустрофобия или пък енохлофобия (страх от огромни тълпи). Колкото по-късно става, толкоз придвижването се затруднява и на моменти напряко е невероятно да продължиш – тогава човек няма метод да не си напомни името на квартала –попадаш в клопката на дребните улички. В тази връзка може би най-неуместната панорама тук е майка с под напрежение взор, която пробива път през тълпата с детска количка, а детето вътре реве, та се къса. Съветът ми е, в случай че желаете да се насладите на всички арт ателиета, дюкянчета, сергийки и други, от които тук изобилства, да оставите това за денем, когато е по-спокойно и ярко. Вечерта е време най-вече за пиянство на бира и други питиета, опитване на забавни и странни храни, и за слушане на музика от трите музикални подиуми.
Ставайки въпрос за музика ми прави усещане, че тази година базарът за грамофонни плочи се е преместил и към този момент заема по-голяма повърхност на много по-удобно място. Отбелязвам си мислено, че ще дойда на идващия ден по обед, когато на мира ще прегледам освен тях, само че и оня щанд с люти чушки, паста от люти чушки и изобщо всевъзможни най-люти неща, които може да си визиите.
И тук може би е време да споделя за щандовете с храни. Проблемът е, че в действителност не знам от кое място да стартира. Основното, което прави усещане е, че тук няма да намерите по този начин обичаната в България композиция кебапче+хлебче, за местонахождението на която да се ориентирате по миризмата и дима. Ако желаете такива удоволствия, то Капана Фест в действителност не е вашето място, а да вземем за пример фолклорният фестивал в Юндола.
Наистина има какво да опитате, само че ви предизвестявам – сходно на всеки фестивал, не е на ниска цена. Ако мислите, че ще се нахраните с 3 лева, това няма по какъв начин да стане. Не е и безбожно скъпо, тъй че си заслужава – мисля си, до момента в който сръбвам от следващата крафт бира.
Спускам се към щандовете с храните и първото нещо, което си закупувам оттова, е една меденка с лика на Дарт Вейдър за подарък. Спестявам безумния си въпрос към дамата насреща дали този артикул е с платени авторски права към Уолт Дисни (компанията, държаща правата на всички артикули с марката „ Междузведни войни ”) и отивам при щанда с тайландска храна, където чета, че се продават тайландски пилешки шишчета и тайландски скаридени „ шичета ”. Допускам, че второто е просто печатна неточност, а не присъщ за тази страна артикул, и не преставам нататък. Повярвайте ми, има какво да се види и опита.
Всичко е ръчно направено в лимитирани количества – тахан халва, типове чай, органични бисквити и други Няма метод да подмина веганската луканка, която е от сушени домати, слънчоглед, ленено семе и какво ли още не. Също по този начин обаче няма метод да я опитам и не преставам нататък.
А там ме чакат торти от лимец, авторски сладка от малина, сироп от бъз, мед (където имаше даже дребен кошер с пчели), и най-невероятни типове шоколад. Не издържам на изкушението и закупувам един с плодове на… черницата, които в някои краища на България се назовават със звучното „ бобонки ”.
Хубавото на всички места е, че действително хората зад щандовете не са продавачи, а самите производители, които са изцяло наясно с продуктите, които оферират. Накрая пробвам от пуканките с кокосово масло, след което се насочвам към бара с малиново вино.
Срещам тук там в тълпата хора, пиещи някакви неща от чаши със сламки, носещи странни очила и ретро облекла, и няма метод да не се сетя, че доста посетители на Капана го назовават „ Хипстърския фестивал в България ”. Дали това обаче е мястото, където тази субкултура в действителност процъфтява и нейните представители тук се усещат като вкъщи си? Задавам въпроса си на глас на моя сателит – Божидар Михайлов, което с изключение на непосредствен другар пловдивчанин, има и в действителност дълбоки корени в пловдивската аристокрация. „ Нее, не е хипстърски. Може би първоначално имаше подобен привкус, само че в този момент това е празник на всички. Тук виждаме хора от много необятни кръгове, тъй че не е хипстърски. ” Възползвам се от опцията да науча гледната точка на кореняк пловдивчанин, която може да е друга от тази на един елементарен екскурзиант, да вземем за пример.
Защо ли харесва Капана Фест, запитвам го аз. „ Градът се трансформира, всички по-хубави неща се концентрират в едно по-малко и прелестно за всички пространство. Има израстване и развиване. Все по малко „ бира и скара ”, от ден на ден хубава бира, забавна храна. Хората знаят, че два пъти в годината ще открият забавни неща, отново споделям, събрани на едно място. Това е очарованието на Капана фест. Кривите улички, духът на остарялото време. ”
Какво обаче не ти харесва, няма метод да няма такова? „ Еми дребното място е едно от хубавите неща на Капана, тъй като всичко е вкупом, само че в това време от време на време става много тясно. Това е неприятно, само че няма друго решение – не може да се направи на площада или на основната, ще се изгубят духа, страстта и смисълът. ” Някои хора недоволстват, че и цените са малко по-високи? „ Нормално е в такова място, което предлага нещо по-интересно и ексцентрично, и цените да са по-високи. Това е извънредно, случва се два пъти в годината, не е всекидневие и множеството хора като че ли са съгласни и го одобряват. ”
В този миг се стопираме пред двама необичайно облечени възрастни господа, които свирят радостно мексикански песни. Единият носи сходство на сомбреро, а другия е поставил сламена каубойска шапка. Хората им пускат по някой лев, тъй като по този начин е в Капана…Очаквайте втората част от пътеписа, където ще ви срещнем с уредника на феста, с продавачи, и с всичко останало, което не остави създателя неутрален.
Заради своя топъл климат Пловдив е идеалното място за фестивал по това време на годината, мисля си, до момента в който вървя по основната на града, на път за Капана. Пловдив от дълго време е привикнал с прииждащите туристи и чужденци по време на фестивала, тъй че двайсетината японци, снимащи се настървено към Джумаята („ пъпа ” на града), не вършат усещания на безусловно никого.
Спускам се към тесните улички на Капана и първото, което виждам, са насядали хора на всички места – по столове, възглавнички или просто на бордюра по улиците. Говорят, смеят се, някои си танцуват в такт с музиката от прилежащия магазин или ателие, отпиват бира или някакви неопределени на пръв взор питиета. Навсякъде, най-малко в подстъпите към Капана, е цялостно с деца – изобщо още първоначално се усеща тази другарска атмосфера, където хората може да са същински щастливи, да се усещат спокойни и в това време прелестно превъзбудени. В някои моменти имам възприятието, че някои от присъстващите преиграват или напряко се пробват да наврат в лицето ми настроенията от вида: „ Вижте какъв брой готино съм си седнал на паважа, аз съм над всичко, а уличното куче до мен ме обожава ”, само че като цяло това е извънредно положително място. Тук хората не се тормозят да покажат своите страсти и от това, че някой може да нахлуе в персоналното им пространство.
Един от знаците на Капана фест са дребните триъгълни знаменца, които ще видите на всички места. Те освен основават чувството за панаирност и уникалност на събитието, само че и маркират границите на квартала. Отсега обаче да ви предупредя – Капана Фест не е място за социопати и хора, които страдат от клаустрофобия или пък енохлофобия (страх от огромни тълпи). Колкото по-късно става, толкоз придвижването се затруднява и на моменти напряко е невероятно да продължиш – тогава човек няма метод да не си напомни името на квартала –попадаш в клопката на дребните улички. В тази връзка може би най-неуместната панорама тук е майка с под напрежение взор, която пробива път през тълпата с детска количка, а детето вътре реве, та се къса. Съветът ми е, в случай че желаете да се насладите на всички арт ателиета, дюкянчета, сергийки и други, от които тук изобилства, да оставите това за денем, когато е по-спокойно и ярко. Вечерта е време най-вече за пиянство на бира и други питиета, опитване на забавни и странни храни, и за слушане на музика от трите музикални подиуми.
Ставайки въпрос за музика ми прави усещане, че тази година базарът за грамофонни плочи се е преместил и към този момент заема по-голяма повърхност на много по-удобно място. Отбелязвам си мислено, че ще дойда на идващия ден по обед, когато на мира ще прегледам освен тях, само че и оня щанд с люти чушки, паста от люти чушки и изобщо всевъзможни най-люти неща, които може да си визиите.
И тук може би е време да споделя за щандовете с храни. Проблемът е, че в действителност не знам от кое място да стартира. Основното, което прави усещане е, че тук няма да намерите по този начин обичаната в България композиция кебапче+хлебче, за местонахождението на която да се ориентирате по миризмата и дима. Ако желаете такива удоволствия, то Капана Фест в действителност не е вашето място, а да вземем за пример фолклорният фестивал в Юндола.
Наистина има какво да опитате, само че ви предизвестявам – сходно на всеки фестивал, не е на ниска цена. Ако мислите, че ще се нахраните с 3 лева, това няма по какъв начин да стане. Не е и безбожно скъпо, тъй че си заслужава – мисля си, до момента в който сръбвам от следващата крафт бира.
Спускам се към щандовете с храните и първото нещо, което си закупувам оттова, е една меденка с лика на Дарт Вейдър за подарък. Спестявам безумния си въпрос към дамата насреща дали този артикул е с платени авторски права към Уолт Дисни (компанията, държаща правата на всички артикули с марката „ Междузведни войни ”) и отивам при щанда с тайландска храна, където чета, че се продават тайландски пилешки шишчета и тайландски скаридени „ шичета ”. Допускам, че второто е просто печатна неточност, а не присъщ за тази страна артикул, и не преставам нататък. Повярвайте ми, има какво да се види и опита.
Всичко е ръчно направено в лимитирани количества – тахан халва, типове чай, органични бисквити и други Няма метод да подмина веганската луканка, която е от сушени домати, слънчоглед, ленено семе и какво ли още не. Също по този начин обаче няма метод да я опитам и не преставам нататък.
А там ме чакат торти от лимец, авторски сладка от малина, сироп от бъз, мед (където имаше даже дребен кошер с пчели), и най-невероятни типове шоколад. Не издържам на изкушението и закупувам един с плодове на… черницата, които в някои краища на България се назовават със звучното „ бобонки ”.
Хубавото на всички места е, че действително хората зад щандовете не са продавачи, а самите производители, които са изцяло наясно с продуктите, които оферират. Накрая пробвам от пуканките с кокосово масло, след което се насочвам към бара с малиново вино.
Срещам тук там в тълпата хора, пиещи някакви неща от чаши със сламки, носещи странни очила и ретро облекла, и няма метод да не се сетя, че доста посетители на Капана го назовават „ Хипстърския фестивал в България ”. Дали това обаче е мястото, където тази субкултура в действителност процъфтява и нейните представители тук се усещат като вкъщи си? Задавам въпроса си на глас на моя сателит – Божидар Михайлов, което с изключение на непосредствен другар пловдивчанин, има и в действителност дълбоки корени в пловдивската аристокрация. „ Нее, не е хипстърски. Може би първоначално имаше подобен привкус, само че в този момент това е празник на всички. Тук виждаме хора от много необятни кръгове, тъй че не е хипстърски. ” Възползвам се от опцията да науча гледната точка на кореняк пловдивчанин, която може да е друга от тази на един елементарен екскурзиант, да вземем за пример.
Защо ли харесва Капана Фест, запитвам го аз. „ Градът се трансформира, всички по-хубави неща се концентрират в едно по-малко и прелестно за всички пространство. Има израстване и развиване. Все по малко „ бира и скара ”, от ден на ден хубава бира, забавна храна. Хората знаят, че два пъти в годината ще открият забавни неща, отново споделям, събрани на едно място. Това е очарованието на Капана фест. Кривите улички, духът на остарялото време. ”
Какво обаче не ти харесва, няма метод да няма такова? „ Еми дребното място е едно от хубавите неща на Капана, тъй като всичко е вкупом, само че в това време от време на време става много тясно. Това е неприятно, само че няма друго решение – не може да се направи на площада или на основната, ще се изгубят духа, страстта и смисълът. ” Някои хора недоволстват, че и цените са малко по-високи? „ Нормално е в такова място, което предлага нещо по-интересно и ексцентрично, и цените да са по-високи. Това е извънредно, случва се два пъти в годината, не е всекидневие и множеството хора като че ли са съгласни и го одобряват. ”
В този миг се стопираме пред двама необичайно облечени възрастни господа, които свирят радостно мексикански песни. Единият носи сходство на сомбреро, а другия е поставил сламена каубойска шапка. Хората им пускат по някой лев, тъй като по този начин е в Капана…Очаквайте втората част от пътеписа, където ще ви срещнем с уредника на феста, с продавачи, и с всичко останало, което не остави създателя неутрален.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ