Дончо Дончев е една от оригиналните и интересни личности на

...
Дончо Дончев е една от оригиналните и интересни личности на
Коментари Харесай

Да се завърнеш при бащиното огнище

Дончо Дончев е една от истинските и забавни персони на родния ми Пловдив. На страниците на вестник ДУМА сме разказвали за неговите многочислени благородни и потребни действия, в които енергичната му натура се изявява блестящо и запаметяващо се. Известен е като колекционер на ретроавтомобили, уредник на ралита със остарели возила, създател на книги със стихове, разкази и епиграми, само че и като създател на смели хрумвания за бъдещето на река Марица като плавателна - както е била в далечното ни минало.

Повод за срещата ни е новата му книга " История Староселска ", в която той е проучил и разгласил забавни данни за родното си село Старосел. Изданието не е единствено историческо, а също по този начин е живо и завладяващо четиво за живота в едно българско село, в което са се родили забележителни хора.

Срещаме се с Дончо като на " шура " - вечерен диалог на скамейка или на столчета пред някоя селска къща. А и в книгата си той показва такива присъщи за родното му място думи, като " румбалка " и " шътници ", по които се разпознават кореняците староселци. С новата си творба Дончо се завръща в родното си място, само че и в реалност той си е същински староселец.

Купил си е даже къща

в Старосел. Приканва и други да го последват, в случай че имат опция. Ще се възродим взаимно - и ние, и селото! - уверен е Дончо. Старосел се харесва и на чужденци - български зетьове, които го избират като място за непрекъснато престояване.

Дончо не крие, че се гордее с предишното на това село, демонстрира се освен като локален родолюбец, само че и като деятелен жител за благоустрояването и облагородяването на родния си край. Организатор и ръководител е на Сдружението " Старосел " и всички в него оказват помощ - както и колкото могат. Но като буца в гърлото ми дълги години стои болката, че за Старосел не се написа уместно, не се знае задоволително, споделя тъгата си Дончо. И тъжно прибавя: Селището взе участие интензивно в Априлското въстание и дава над 100 свидни свои жертви. До такава степен е било опожарявано, че не е останал камък върху камък. Няма и важен възпоменателен знак за героичното му минало. Първите въстаници, обесени след погрома на Априлското въстание, са дванадесет староновоселци. На никого от тях нямаме фотография.

Затова Дончо предлага на кметовете на Хисаря и на Старосел да се отлеят 12 бронзови камбани, символизиращи всеки от героите, обесени на моста на река Марица в Пловдив, и те да бъдат в основата на Мемориален комплекс на починалите в Априлското въстание и в петте войни за обединяването на България.

Когато го запитвам какво е чувството да върви по стъпките на детството, да се върне в младостта си, дава отговор, като цитира думи от стихотворението си " Някой ден ":

Ще избягам
някой ден
от паяка-град
по асфалта пеша
до рекичката на моето детство.
В пясъка ѝ
да потърся
стъпките
на босите си крайници
и по тях да се върна
на света
до началото...

Поредната книга на Дончо Дончев е отдадена на неговите родители, на синовете и внуците му. Но тя е и за съселяните на създателя, за нас - българите, тъй като на множеството от нас корените почват от там, от българското село.

Цял живот събира златния прашец

за тази история староселска. Рови се Дончо в документите, в литературата и в спомените си. Пише я с възприятието, че сътворява ария за Старосел, която да бъде продължавана, допълвана, обогатявана и да остане за идните генерации.

Има една алегория, че единствено дървото с дълбоки и здрави корени оцелява в бурите на живота. Без знанията ни за рода и джинса ние сме като дърво без корени. Да се обича родината и майката е най-важният белег за честност, уверен е Дончо.

Книгата си стартира с признанието, че децата са най-голямото благосъстояние на народа. А нашите деца се разпиляха по света. И всеки от нас би трябвало да се запита: С какво ги " изпуснахме "? Защо си изгубихме чадата?

Явно поради това и Дончо написа с болежка за намаляването на броя на популацията на Старосел - с вярата " изгубените " староселци да познаят корените си и в миналото да се върнат в бащините си огнища. Но човек от хубавото не бяга. Управниците ни не съумяха да трансфорат прелестната ни България в прелестна страна. Те нямат основното условие - над своите персонални ползи да слагат делата национални, разсъждава Дончо.

На първо място в описа му са спомените за учебните заведения в Старосел.

Личи си какъв брой го боли

за разрушеното остаряло учебно заведение. Дончо е уверен, че точно образованието основава стойностни младежи, обичащи родината. Възпитателният развой е по-голям дори от натрупването на познания, тъй като той не се намира в подготвен тип нито в книгите, нито в гугъл. Няма го в никакви модерни технологии. Възпитанието е в рода, в фамилията и в учебното заведение. Изчезва ли учебното заведение, значи няма деца, умира и селището, счита Дончо.

С тъга написа създателят и за храма, който се нуждае от незабавен ремонт. В годините ни на робството религията е била избавителният пояс да оцелее българщината. Истинската православна вяра с вярата в Бога и спазването на десетте Божи заповеди са извънредно значими за чистотата на обществото, безапелационен е Дончо.

Книгата му не е нито суха статистика, нито единствено исторически обстоятелства, а е жив роман, който той сътворява повече като публицист Ц с душата си! Събрал е сведения за всевъзможни по специалност староселци.

Всички пазим в сърцата си

мемоари за разнообразни чудаци, чешити и оригинали от родните си места.

Любопитно ми е по какъв начин реагираха староселци на премиерата на книгата. Представянето беше в огромния салон на читалището в селото, споделя създателят на " История Староселска ". Не пропуща да означи, че там беше кметът на Община Хисаря - госпожа Пенка Ганева, както и кметът на Старосел - Матея Гудев. Професор лекар Мария Шнитер, която е антроположка и медиевистка от Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ", приказва по този начин, че завладя всички ни, описа още Дончо. И добави: Тя е авторка на превъзходния, професионално изискан увод към моята " История Староселска ". Като правнучка на проектант Йосиф Шнитер, който прави първия градоустройствен проект на Пловдив, Мария е обичана, уважавана и почтена пловдивчанка.

Вълненията при представянето на книгата бяха огромни и провокираха прочувствени изявления и дори сълзи. Събитието се трансформира в същински празник. И моето неспокойствие бе огромно, прям е Дончо. Приканвам всички, които имат предпочитание за проучвания на родния си край, да основават родословни дървета и писания, с цел да съхраняваме нашето минало. Без него ние няма да имаме и бъдеще, уверен е Дончо.

С Цвятко Сиромашки

Представянето на книгата се състоя в огромния салон на читалището в селото

Посвещава изданието на родителите, синовете и внуците си
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР