Харесва ми да съм домакиня
Домакиня съм и това ми харесва. Доволна съм от живота си.
Успехът за всеки човек е друг. Някой счита, че най-важното е да завоюва допустимо най-вече пари. Друг ще каже, че самореализацията е най-важна. А за трети е задоволителна грижата за фамилията.
Имам брачен партньор, три деца и котка. Поддържам реда в цялата къща сама. Не се окайвам. Денят ми стартира в 06:00 часа. Приготвям закуска за цялото семейство, като се преценявам с желанията на всеки член от фамилията. Най-големият наследник не яде овесени ядки, дъщерята е алергична, а най-малкият обича единствено палачинки. Когато всички се нахранят, адресирам брачна половинка си на работа, а децата на учебно заведение.
Докато никой не е у дома, се залавям с почистването. Единият ден разчиствам кухнята, на идващия – хола и така нататък Всичко в шкафовете е в съвършен ред. Всички артикули в хладилника са свежи. Веднъж брачният партньор ми предложи да наеме икономка. Но не желая различен човек да влиза в кухнята ми.
През уикенда сформирам менюто за идната седмица. След това, върша лист за извършване на покупки. Аз и брачният партньор ми отиваме в супермаркета, където предпочитам единствено най-хубавото за фамилията си.
Когато цялото семейство се навечеря измивам чиниите, разчиствам кухнята и цялото семейство излиза на разходка. Децата се забавляват измежду природата – това им оказва помощ да заспят по-бързо. Лягам след всички останали. Но това не ме тормози, тъй като най-важното за мен е грижата за фамилията. Децата и брачният партньор ми са добре нахранени и къщата е подредена.
Единственият човек, който не харесва това, е майка ми. Според нея, животът на стопанка няма смисъл. Самата тя е на 65 години. Ходи на работа и се гордее с това. Гордее се и със сестра ми.
Вижте още: Права и отговорности на по-големите братя и сестри
Тя също е омъжена и има дете. Но за разлика от мен, тя прекарва цялото време на работа, до момента в който детето е вкъщи. Няма време да подготви прясна храна за фамилията си. На всички майка ми споделя за съумялата си щерка. А аз съм неудачницата.
Според майка ми това, с което се занимавам не е същинска работа. Човек би трябвало да се осъществя в дадена специалност. Само по този метод може да реализира триумф. Домакиня съм и нямам потребност от нищо друго. Въпреки това, думите на майка ми всякога ме наскърбяват.
