Варненката Михаела Аройо откри самостоятелната си фотоизложба „Корен“ в НЧ „Христо Ботев“, с. Голица, община Долни чифлик
Долни чифлик. Варненката Михаела Аройо откри независимата си фотоизложба „ Корен “ на 18 юни от 16 ч. т.г. в Малкия салон на НЧ „ Христо Ботев “ в с. Голица, оповестиха от пресцентъра. Селото не е определено инцидентно – през XVIII век доста българи, най-вече от югоизточна България в това число и от с. Голица, изплашени от турската робия след Руско-турските войни по това време, вземат решение да избягат дружно с изтеглящата се съветска армия към южните елементи на днешна Молдова и Украйна. Там те основават село, което също се споделя Голица. Изложбата „ Корен “ към този момент бе показана в с. Тенево, Ямболско, откъдето също доста българи са се изселили в Бесарабия.
Визуалното проучване на Михаела Аройо документира ярки персони от Бесарабия, които способстват за съхраняването на българското съзнание, като в същото време показва разноцветния културен подтекст на района. Над 50-те фотографии са снимани по време на три пътувания из Бесарабия – юли 2019 година в Молдова, октомври-ноември 2020 година в Украйна и януари 2021 година в Молдова. "
„ Потегляш на север, напускаш страната, прекосяваш 2-3 граници и се озоваваш още веднъж измежду българи – в Бесарабия си. Район, разпределен сред Молдова и Украйна, в който живеят българи, молдовци, украинци, румънци, руснаци, гагаузи, евреи, албанци. Преселването на сънародниците ни стартира през XVIII век. По това време България е под османско иго, а Бесарабия е част от Руската империя. Миграционните процеси стартират след Руско-турските войни от втората половина на XVIII век и първата половина на XIX век. Оттогава Бесарабия трансформира териториалната и политическата си принадлежност неведнъж.
В разнообразни интервали територията е следена от Руската империя, Влашко и Молдова, Румъния, Съюз на съветските социалистически републики, а през днешния ден е разграничена сред Молдова и Украйна. Тези непрекъснати промени основават предпоставки за културна асимилация на българите, само че все пак те съумяват да запазят езика, културата и обичаите си “ – споделя авторката.
Визуалното проучване на Михаела Аройо документира ярки персони от Бесарабия, които способстват за съхраняването на българското съзнание, като в същото време показва разноцветния културен подтекст на района. Над 50-те фотографии са снимани по време на три пътувания из Бесарабия – юли 2019 година в Молдова, октомври-ноември 2020 година в Украйна и януари 2021 година в Молдова. "
„ Потегляш на север, напускаш страната, прекосяваш 2-3 граници и се озоваваш още веднъж измежду българи – в Бесарабия си. Район, разпределен сред Молдова и Украйна, в който живеят българи, молдовци, украинци, румънци, руснаци, гагаузи, евреи, албанци. Преселването на сънародниците ни стартира през XVIII век. По това време България е под османско иго, а Бесарабия е част от Руската империя. Миграционните процеси стартират след Руско-турските войни от втората половина на XVIII век и първата половина на XIX век. Оттогава Бесарабия трансформира териториалната и политическата си принадлежност неведнъж.
В разнообразни интервали територията е следена от Руската империя, Влашко и Молдова, Румъния, Съюз на съветските социалистически републики, а през днешния ден е разграничена сред Молдова и Украйна. Тези непрекъснати промени основават предпоставки за културна асимилация на българите, само че все пак те съумяват да запазят езика, културата и обичаите си “ – споделя авторката.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ