Долни чифлик. Варненката Михаела Аройо откри самостоятелната си фотоизложба Корен“

Долни чифлик. Варненката Михаела Аройо откри самостоятелната си фотоизложба Корен“ ...

Варненката Михаела Аройо откри самостоятелната си фотоизложба „Корен“ в НЧ „Христо Ботев“, с. Голица, община Долни чифлик


Долни чифлик. Варненката Михаела Аройо откри самостоятелната си фотоизложба „Корен“ на 18 юни от 16 ч. т.г. в Малкия салон на НЧ „Христо Ботев“ в с. Голица, съобщиха от пресцентъра. Селото не е избрано случайно – през XVIII век много българи, предимно от югоизточна България в т.ч. и от с. Голица, изплашени от турската тирания след Руско-турските войни по това време, решават да избягат заедно с изтеглящата се руска войска към южните части на днешна Молдова и Украйна. Там те създават село, което също се казва Голица. Изложбата „Корен“ вече бе представена в с. Тенево, Ямболско, откъдето също много българи са се изселили в Бесарабия.

Визуалното изследване на Михаела Аройо документира ярки личности от Бесарабия, които допринасят за съхраняването на българското самосъзнание, като същевременно представя разноцветния културен контекст на региона. Над 50-те фотографии са заснети по време на три пътувания из Бесарабия – юли 2019 г. в Молдова, октомври-ноември 2020 г. в Украйна и януари 2021 г. в Молдова."

„Потегляш на север, напускаш страната, прекосяваш 2-3 граници и се озоваваш отново сред българи – в Бесарабия си. Район, разпределен между Молдова и Украйна, в който живеят българи, молдовци, украинци, румънци, руснаци, гагаузи, евреи, албанци. Преселването на сънародниците ни започва през XVIII век. По това време България е под османско робство, а Бесарабия е част от Руската империя. Миграционните процеси започват след Руско-турските войни от втората половина на XVIII век и първата половина на XIX век. Оттогава Бесарабия променя териториалната и политическата си принадлежност многократно.

В различни периоди територията е контролирана от Руската империя, Влашко и Молдова, Румъния, СССР, а днес е разделена между Молдова и Украйна. Тези постоянни промени създават предпоставки за културна асимилация на българите, но въпреки това те успяват да запазят езика, културата и обичаите си“ – разказва авторката.

Източник: focus-news.net