Документалният филм В Адаман“ спечели Златна мечка“ на 73-тото издание

...
Документалният филм В Адаман“ спечели Златна мечка“ на 73-тото издание
Коментари Харесай

Мила родино звучи във филма със Златна мечка в Берлин

Документалният филм „ В „ Адаман “ завоюва „ Златна мечка “ на 73-тото издание на интернационалния кинофестивал Берлинале. Действието в най-новата творба на известния френски режисьор Никола Филобер се развива в дневен център за психологично затормозени хора, ситуиран на транспортен съд, закотвен край един от кейовете на Сена в Париж. Те се събират за групови занимания с разнообразни типове изкуства по техен избор и особено създадени стратегии на психотерапевти. Сред пациентите мимолетно се появява и стара жена от България, която предлага прочувствено осъществяване на нашия народен химн.

Журито напълно не е полудяло, разясняват в Берлин. Това не е първият документален филм, отличаван с основната премия на Берлинале. Преди 7 години в разгара на бежанската рецесия италианският „ Море в пламъци “ на не по-малко известния документален създател Джанфранко Роси също получи „ Златна мечка “. Изглежда много показателно, че измежду изобилието от документални филми за войната в Украйна нито едно от многочислените журита на фестивала не отличи филм с сходна тема. Въпреки политическата обстановка високите критерии на изкуството надвиха над злободневието.
-->
По традиция обаче берлинският фестивал не може да не означи филми, които интерпретират, без значение какъв брой сполучливо, настоящата джендър проблематика. Все отново журито на формалния конкурс, ръководено от холивудската звезда Кристен Стюарт, откри политически правилни решения, с цел да задоволи и този вид упования. То разредели полово неутралните награди за актьорски достижения сред двата кино лентата, които най-отчетливо  навлизат в тази тема. Така премията за второстепенна роля получи австрийският трансексуален актьор/актриса Теа Ере за осъществяването си на съдбовна изкусителка в много неубедителното немско криминале „ До края на нощта “  на Кристоф Хохойзлер. От поредност филми с сходна идея в последно време човек остава с чувство, че актуалното кино е решило да преразкаже всички класически  кино сюжети, разбърквайки коренно половата ориентировка на героите. На този декор много по-традиционно изглеждаше симпатичната София Отеро от кино лентата „ 20 хиляди типа пчели “ на Естебализ Урсола Солагурен, чиято история се разиграва в баско градче покрай границата с Франция. Тя играе осемгодишно момче, което не желае да одобри биологичната си същина, а мечтае да бъде наричано и считано за момиче на име Лусия. Голямото семейство с няколко генерации дами се бори с изключение на с проблемите на всекидневието и с вилнеещата полова колебливост на детето.  

Въобще фамилната тема в много разнообразни структури беше преобладаващият сюжетен претекст на тазгодишното Берлинале. Може би това е разследване от многото месеци, прекарани в карантина измежду домашна среда. Тя даде поле за изява на дълго натрупвани спорове и напрежения, които бяха превърнати от създателите във кино материал въпреки и без директни препратки към пандемията.

Друга съществена тематика, която се оформи измежду отличените филми, беше значимата функционалност на заниманията с изкуство за душевното равновесие на хората измежду изобилието от рецесии на актуалния живот. Тя присъстваше в немския филм на Кристиян Пецолд „ Червено небе “, отличен със специфичната премия на журито. Млад публицист в креативна рецесия търси ентусиазъм на брега на Балтийско море, обграден от опустошителни горски пожари. Съчетанието сред тематиките за фамилията и изкуството участва изключително отчетливо във френския „ Голямата карета “, който споделя за няколко генерации куклени актьори, които мъчно намират приложение за своето творчество. За него Филип Гарел, един от ветераните на актуалното френско кино, получи „ Сребърна мечка “ за най-хубав режисьор. Признанието за френското кино беше затвърдено от още една „ Сребърна мечка “, отредена за Елен Лувар, операторка  на „ Disco boy ” на Джакомо Абруцезе. Историята е на бежанец от Белорусия, който след задграничния легион претърпява екзистенциална рецесия, отхвърля се от наемническата кариера, с цел да стане танцьор в нощен клуб. 

Ето и при кого отидоха останалите награди от формалния конкурс. Отличен е сюжетът на един от най-загадъчните филми на фестивала - „ Музика “ на берлинската режисьорка и авторка Ангела Шанелек, предлагаща съвременна интерпретация на мита за Едип. Журито отличи португалския „ Лош живот “ на режисьор Жоао Каниджо за група дами, работещи в дребен хотел. 
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР