Интервю: Европа трябва да е независима от Русия и Китай за суровините си
Доколко войната в Украйна и глобите против Русия заплашват сигурността на доставките на първични материали в Европа и какви са разновидностите за компенсиране на дефицита?
- Войната има голям резултат върху Европа, върху целия свят и върху цените на стоките. Но тя единствено форсира това, което към този момент се случваше. Още преди войната се наблюдаваше повишение на цените на енергоносителите и на стоките и това е обвързвано с икономическото развиване и проектите за декарбонизация. Сега е решаващият миг Европа да обезпечи личните си вериги за основаване на стойност, в противоположен случай тази промяна няма да се случи. Трябва да си осигурим металите и минералите за развиването на акумулатори, ВЕИ и инфраструктура. Всичко това изисква доста първични материали - както високотехнологични като редкоземните минерали, по този начин също и цимент и инертни материали за самата инфраструктура. Скорошно изследване, направено за Eurometaux, сочи, че до 2050 година ще имаме потребност от 25% повече литий всяка година единствено с цел да реализираме задачите, които си слагаме. Така стои въпросът от позиция на търсенето. От позиция на предлагането Европа би трябвало да отключи целия си капацитет, който има за първични материали. Защото желаеме да сме самостоятелни от Русия, само че желаеме да сме още по-независими от Китай, който е преобладаващ състезател и непредвидим снабдител на първични материали за нас.
По данни на Euromines към 6% от световните вложения в добивни планове са в Европа. Достатъчно ли е това?
- Както се споделя, всеки желае да може да се качи на самолета и да отиде да си свърши работата, само че не всеки желае да има летище до дома си. Ние в Европа дълги години се задоволявахме с това да имаме достъп до артикули на световни цени, доставени от други страни. Европа нямаше фокус върху суровините. Същото се случваше и надолу по веригата - производителите на коли да вземем за пример не виждаха смисъла да се влага в първични материали като алуминий, мед или злато. Това обаче в този момент ще се промени, тъй като няма задоволително първични материали. В същото време доставките би трябвало да са устойчиви, тъй като не желаеме да вземем за пример кобалт от Конго. Това е развой, изисква се обществото да узрее за потребността от лични първични материали, цените също имат значение за потребителите. Амбицията не е да се създава всичко на всички места. Нашите планове са дълготрайни - от момента на откритието до началото на добива лишава 10 - 15 години и се изискват огромни вложения. Трябва да се регистрират рестриктивните мерки, които произтичат от така наречен обществен лиценз за работа, тъй като обществото не е толкоз отворено към добива. Но има несъгласие, тъй като в случай че няма рандеман, няма и мобилни телефони или артикули, без които актуалното общество не може.
Какво може да се направи тогава, с цел да има прогрес по такива планове?
- Това е основният въпрос. Трябва да има разговор с обществото. Трябва да покажем ясно, че това, което минната промишленост прави, е част от обществото, а не нещо отвън него. То съществува, с цел да задоволява потребностите на обществото. Трябва да поддържаме връзка, да обясняваме, да представяме положителните практики и да демонстрираме, че това, което вършим, е резистентен рандеман в Европа и за Европа, по стандартите и съгласно законодателството на Европейски Съюз плюс националното законодателство. Това са доста високи стандарти. Не споделям, че няма място да се подобряваме - постоянно ще се подобряваме. Но стандартите ни за здраве и сигурност, за запазване на околната среда, за енергийна успеваемост, всичко, което вършим, към този момент е на доста високо равнище на резистентност. Но все пак би трябвало да получим доверието на хората, а също и на политиците.
Много е значимо също да се рециклират всички първични материали, които може, това важи изключително за металите. Но не всичко може да се рециклира. И тогава има потребност от рандеман. Днес имаме опция да рециклираме 30% от металите, които са в приложимост, само че към момента за другите 70% имаме потребност от първоначални източници. Така че преработването има място в обществото, само че не е задоволително.
Реклама Смятате ли, че настоящите проблеми около войната и растящите енергийни цени ще отсрочат задачите на Зелената договорка?
- Силно се надявам, че всички осъзнават, че обстановката се промени фундаментално. Всички сме съгласни, че се нуждаем от задачите на Зелената договорка, с цел да преодолеем измененията в климата. Но периодите сигурно би трябвало да се премислят. Високите енергийни разноски товарят семействата и по тази причина първата ни задача е да стабилизираме нашата демократична и социална база. Няма изгода да преследваме климатичните цели, в случай че загубим приемането на обществото. В тази голяма социална и икономическа промяна, към която се стреми Зелената договорка, би трябвало да участваме всички.
Освен това би трябвало да търсим салдото. Ако задачата е нулево замърсяване, вие да вземем за пример ще би трябвало да добавите още един филтър на комина на завода си. Но той ще има потребност от в допълнение електричество, а ние желаеме да използваме по-малко електричество. Така че има явни несъответствия сред задачата за нулево замърсяване и задачата за понижаване на въглеродните излъчвания. Също по този начин всички би трябвало да се откъснем от съветския газ и изобщо да понижим потреблението на газ. Това значи повече възобновима сила, което пък изисква повече първични материали. Само помислете какъв брой мед, стомана и бетон има в един вятърен генератор.
Така че би трябвало да се преразгледат периодите на Зелената договорка. Засега не виждам задоволително сигнали от Брюксел, че това се регистрира. Бързото прекосяване към ВЕИ може да усили цените на стоките. Вятърните генератори през днешния ден костват 50% повече, в сравнение с преди две години, всички строителни материали нарастнаха с 30 до 100%. Затова не е толкоз просто да кажем, че би трябвало да преминем на възобновима сила. Европейската комисия предлага разнообразни финансови ограничения, само че те са краткосрочни.
Проблемът със суровините има потребност от дълготрайна стратегия, тъй като, както споделих, с цел да се отвори нова мина, лишава време. Компаниите имат потребност от дълготрайна вероятност и да знаят, че средата, в която ще работят след 10 или 15 години, ще бъде удобна и ще дава отговор на потребностите на бизнеса им. Ако Зелената договорка не разрешава всичко, добивът просто няма да се случи, тъй че са нужни натурализъм и прагматизъм. А добивът е незаместим, тъй като имаме потребност от първични материали. Алтернативата е да решим, че ще подвластен от Русия, от Китай, от Конго. Но през днешния ден повече от всеки път е ясно, че това не е вид.
Реклама Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Иглика Филипова
- Войната има голям резултат върху Европа, върху целия свят и върху цените на стоките. Но тя единствено форсира това, което към този момент се случваше. Още преди войната се наблюдаваше повишение на цените на енергоносителите и на стоките и това е обвързвано с икономическото развиване и проектите за декарбонизация. Сега е решаващият миг Европа да обезпечи личните си вериги за основаване на стойност, в противоположен случай тази промяна няма да се случи. Трябва да си осигурим металите и минералите за развиването на акумулатори, ВЕИ и инфраструктура. Всичко това изисква доста първични материали - както високотехнологични като редкоземните минерали, по този начин също и цимент и инертни материали за самата инфраструктура. Скорошно изследване, направено за Eurometaux, сочи, че до 2050 година ще имаме потребност от 25% повече литий всяка година единствено с цел да реализираме задачите, които си слагаме. Така стои въпросът от позиция на търсенето. От позиция на предлагането Европа би трябвало да отключи целия си капацитет, който има за първични материали. Защото желаеме да сме самостоятелни от Русия, само че желаеме да сме още по-независими от Китай, който е преобладаващ състезател и непредвидим снабдител на първични материали за нас.
По данни на Euromines към 6% от световните вложения в добивни планове са в Европа. Достатъчно ли е това?
- Както се споделя, всеки желае да може да се качи на самолета и да отиде да си свърши работата, само че не всеки желае да има летище до дома си. Ние в Европа дълги години се задоволявахме с това да имаме достъп до артикули на световни цени, доставени от други страни. Европа нямаше фокус върху суровините. Същото се случваше и надолу по веригата - производителите на коли да вземем за пример не виждаха смисъла да се влага в първични материали като алуминий, мед или злато. Това обаче в този момент ще се промени, тъй като няма задоволително първични материали. В същото време доставките би трябвало да са устойчиви, тъй като не желаеме да вземем за пример кобалт от Конго. Това е развой, изисква се обществото да узрее за потребността от лични първични материали, цените също имат значение за потребителите. Амбицията не е да се създава всичко на всички места. Нашите планове са дълготрайни - от момента на откритието до началото на добива лишава 10 - 15 години и се изискват огромни вложения. Трябва да се регистрират рестриктивните мерки, които произтичат от така наречен обществен лиценз за работа, тъй като обществото не е толкоз отворено към добива. Но има несъгласие, тъй като в случай че няма рандеман, няма и мобилни телефони или артикули, без които актуалното общество не може.
Какво може да се направи тогава, с цел да има прогрес по такива планове?
- Това е основният въпрос. Трябва да има разговор с обществото. Трябва да покажем ясно, че това, което минната промишленост прави, е част от обществото, а не нещо отвън него. То съществува, с цел да задоволява потребностите на обществото. Трябва да поддържаме връзка, да обясняваме, да представяме положителните практики и да демонстрираме, че това, което вършим, е резистентен рандеман в Европа и за Европа, по стандартите и съгласно законодателството на Европейски Съюз плюс националното законодателство. Това са доста високи стандарти. Не споделям, че няма място да се подобряваме - постоянно ще се подобряваме. Но стандартите ни за здраве и сигурност, за запазване на околната среда, за енергийна успеваемост, всичко, което вършим, към този момент е на доста високо равнище на резистентност. Но все пак би трябвало да получим доверието на хората, а също и на политиците.
Много е значимо също да се рециклират всички първични материали, които може, това важи изключително за металите. Но не всичко може да се рециклира. И тогава има потребност от рандеман. Днес имаме опция да рециклираме 30% от металите, които са в приложимост, само че към момента за другите 70% имаме потребност от първоначални източници. Така че преработването има място в обществото, само че не е задоволително.
Реклама Смятате ли, че настоящите проблеми около войната и растящите енергийни цени ще отсрочат задачите на Зелената договорка?
- Силно се надявам, че всички осъзнават, че обстановката се промени фундаментално. Всички сме съгласни, че се нуждаем от задачите на Зелената договорка, с цел да преодолеем измененията в климата. Но периодите сигурно би трябвало да се премислят. Високите енергийни разноски товарят семействата и по тази причина първата ни задача е да стабилизираме нашата демократична и социална база. Няма изгода да преследваме климатичните цели, в случай че загубим приемането на обществото. В тази голяма социална и икономическа промяна, към която се стреми Зелената договорка, би трябвало да участваме всички.
Освен това би трябвало да търсим салдото. Ако задачата е нулево замърсяване, вие да вземем за пример ще би трябвало да добавите още един филтър на комина на завода си. Но той ще има потребност от в допълнение електричество, а ние желаеме да използваме по-малко електричество. Така че има явни несъответствия сред задачата за нулево замърсяване и задачата за понижаване на въглеродните излъчвания. Също по този начин всички би трябвало да се откъснем от съветския газ и изобщо да понижим потреблението на газ. Това значи повече възобновима сила, което пък изисква повече първични материали. Само помислете какъв брой мед, стомана и бетон има в един вятърен генератор.
Така че би трябвало да се преразгледат периодите на Зелената договорка. Засега не виждам задоволително сигнали от Брюксел, че това се регистрира. Бързото прекосяване към ВЕИ може да усили цените на стоките. Вятърните генератори през днешния ден костват 50% повече, в сравнение с преди две години, всички строителни материали нарастнаха с 30 до 100%. Затова не е толкоз просто да кажем, че би трябвало да преминем на възобновима сила. Европейската комисия предлага разнообразни финансови ограничения, само че те са краткосрочни.
Проблемът със суровините има потребност от дълготрайна стратегия, тъй като, както споделих, с цел да се отвори нова мина, лишава време. Компаниите имат потребност от дълготрайна вероятност и да знаят, че средата, в която ще работят след 10 или 15 години, ще бъде удобна и ще дава отговор на потребностите на бизнеса им. Ако Зелената договорка не разрешава всичко, добивът просто няма да се случи, тъй че са нужни натурализъм и прагматизъм. А добивът е незаместим, тъй като имаме потребност от първични материали. Алтернативата е да решим, че ще подвластен от Русия, от Китай, от Конго. Но през днешния ден повече от всеки път е ясно, че това не е вид.
Реклама Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Иглика Филипова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ