Когато отпадъците стават суровина
Въпреки че в България всеобщо се депонира, доста предприятия затварят кръга до артикули. И печелят от това. Общините обаче изостават, което спъва и бизнеса. По-лесната преквалификация на отпадъците като материал ще форсира процеса на използването им.
Общо 2.135 милиарда тона боклуци са генерирани в Европейския съюз през 2020 година Макар че в пандемичната година количеството леко понижава, историческите данни на Евростат не демонстрират това да е устойчива наклонност.
Въпреки че в България всеобщо се депонира, доста предприятия затварят кръга до артикули. И печелят от това. Общините обаче изостават, което спъва и бизнеса. По-лесната преквалификация на отпадъците като материал ще форсира процеса на използването им.
Общо 2.135 милиарда тона боклуци са генерирани в Европейския съюз през 2020 година Макар че в пандемичната година количеството леко понижава, историческите данни на Евростат не демонстрират това да е устойчива наклонност.
В голямата си част обаче отпадъците могат да се употребяват още веднъж, намалявайки по този метод потребността от депониране и от рандеман на свежи първични материали. Като се добави и фактът, че за някои сериозни материали Европа е подвластна от импорт, това изяснява за какво в последните години въвеждането на кръгова стопанска система стана приоритет.
България остава измежду страните с максимален дял на депонирането - близо 87% от общите боклуци по отношение на по-малко от 41% в Европейски Съюз. Докато доста предприятия към момента не виждат смисъл в оползотворяването, за огромна част от промишлеността кръговата стопанска система от дълго време е част от процесите - фирмите употребяват лични или непознати боклуци в производството си, което постоянно е обвързвано и с софтуерни нововъведения. Това им разрешава освен да понижат разноските си за депониране, само че и да завоюват от продажбата на артикули. Основна пречка за тях остават тромавите процедури за преквалифициране на отпадъците като първични материали, което да разреши по-пълното им потребление. Строителство
Реклама
Макар че в общественото внимание най-често попадат битовите боклуци, семействата на процедура са четвърти по дял (виж графиката). Най-големият генератор е строителството, което е и най-значителният потребител на първични материали. Идеи за оползотворяване на материалите от разрушените здания обаче има, като по подобен план работи и българската " Главболгарстрой " (виж обособения текст).
Всъщност строителството и производството на строителни материали се обрисува като най-подходящия сегмент за вложение на странични артикули от други промишлености. Циментовите фабрики в страната от години употребяват фаялит от " Аурубис ", който неотдавна беше сертифициран за приложение и в производството на бетон, тухли и строителни смеси (повече четете в приложението ни Net Zero). При пречистването на серните излъчвания на тецовете в Маришкия басейн пък от дълго време се получава гипс, което стана причина " Кнауф " да построи завода си за плоскости точно там. Индустрия
В превръщането на отпадъците в първични материали доста огромна роля играе промишлеността, а положителната вест е, че в България такива образци не липсват. Практически напълно с рециклирани материали работи заводът на " Стомана индъстри " в Перник, който употребява единствено скрап в производството си. Металургичните предприятия " Аурубис " и КЦМ от години създават сярна киселина, като оползотворяват отделяния в процесите серен диоксид, вместо да го изпускат в атмосферата.
Реклама
Вече има и много предприятия в металургията и химическата индустрия (виж текстовете по-долу), които си партнират. Праховете от стоманодобива да вземем за пример стават суровина за производството на цинк, а обемист боклук на " Агрополихим " следва да се трансформира в артикул благодарение на въглеродни излъчвания от " Солвей Соди ". Домакинства
Битовите боклуци сякаш остават най-видимата част от казуса, като голяма част от тях в България се изхвърлят (виж графиката). Въпреки покачващите се такси, общините изостават в процеса, като само Варна реализира задачите за понижаване на депонирането. Освен че данните за преработване са противоречиви, от останалите боклуци едвам три общини създават различни горива (RDF) - София, Варна и Хасково.
В същото време интерес от промишлеността има, защото потреблението на RDF разрешава на предприятията да понижат въглеродните си излъчвания. Най-малко половината от различното гориво обаче би трябвало да идва от България, а производството е незадоволително. Освен че всеобщо се употребява от циментовата промишленост, сходен план неотдавна беше разгласен и от " Солвей Соди ". Компанията възнамерява да построи апаратура за произвеждане на пара с оползотворяване на RDF, която ще размени един от съществуващите котли на въглища.
Общо 2.135 милиарда тона боклуци са генерирани в Европейския съюз през 2020 година Макар че в пандемичната година количеството леко понижава, историческите данни на Евростат не демонстрират това да е устойчива наклонност.
Въпреки че в България всеобщо се депонира, доста предприятия затварят кръга до артикули. И печелят от това. Общините обаче изостават, което спъва и бизнеса. По-лесната преквалификация на отпадъците като материал ще форсира процеса на използването им.
Общо 2.135 милиарда тона боклуци са генерирани в Европейския съюз през 2020 година Макар че в пандемичната година количеството леко понижава, историческите данни на Евростат не демонстрират това да е устойчива наклонност.
В голямата си част обаче отпадъците могат да се употребяват още веднъж, намалявайки по този метод потребността от депониране и от рандеман на свежи първични материали. Като се добави и фактът, че за някои сериозни материали Европа е подвластна от импорт, това изяснява за какво в последните години въвеждането на кръгова стопанска система стана приоритет.
България остава измежду страните с максимален дял на депонирането - близо 87% от общите боклуци по отношение на по-малко от 41% в Европейски Съюз. Докато доста предприятия към момента не виждат смисъл в оползотворяването, за огромна част от промишлеността кръговата стопанска система от дълго време е част от процесите - фирмите употребяват лични или непознати боклуци в производството си, което постоянно е обвързвано и с софтуерни нововъведения. Това им разрешава освен да понижат разноските си за депониране, само че и да завоюват от продажбата на артикули. Основна пречка за тях остават тромавите процедури за преквалифициране на отпадъците като първични материали, което да разреши по-пълното им потребление. Строителство
Реклама
Макар че в общественото внимание най-често попадат битовите боклуци, семействата на процедура са четвърти по дял (виж графиката). Най-големият генератор е строителството, което е и най-значителният потребител на първични материали. Идеи за оползотворяване на материалите от разрушените здания обаче има, като по подобен план работи и българската " Главболгарстрой " (виж обособения текст).
Всъщност строителството и производството на строителни материали се обрисува като най-подходящия сегмент за вложение на странични артикули от други промишлености. Циментовите фабрики в страната от години употребяват фаялит от " Аурубис ", който неотдавна беше сертифициран за приложение и в производството на бетон, тухли и строителни смеси (повече четете в приложението ни Net Zero). При пречистването на серните излъчвания на тецовете в Маришкия басейн пък от дълго време се получава гипс, което стана причина " Кнауф " да построи завода си за плоскости точно там. Индустрия
В превръщането на отпадъците в първични материали доста огромна роля играе промишлеността, а положителната вест е, че в България такива образци не липсват. Практически напълно с рециклирани материали работи заводът на " Стомана индъстри " в Перник, който употребява единствено скрап в производството си. Металургичните предприятия " Аурубис " и КЦМ от години създават сярна киселина, като оползотворяват отделяния в процесите серен диоксид, вместо да го изпускат в атмосферата.
Реклама
Вече има и много предприятия в металургията и химическата индустрия (виж текстовете по-долу), които си партнират. Праховете от стоманодобива да вземем за пример стават суровина за производството на цинк, а обемист боклук на " Агрополихим " следва да се трансформира в артикул благодарение на въглеродни излъчвания от " Солвей Соди ". Домакинства
Битовите боклуци сякаш остават най-видимата част от казуса, като голяма част от тях в България се изхвърлят (виж графиката). Въпреки покачващите се такси, общините изостават в процеса, като само Варна реализира задачите за понижаване на депонирането. Освен че данните за преработване са противоречиви, от останалите боклуци едвам три общини създават различни горива (RDF) - София, Варна и Хасково.
В същото време интерес от промишлеността има, защото потреблението на RDF разрешава на предприятията да понижат въглеродните си излъчвания. Най-малко половината от различното гориво обаче би трябвало да идва от България, а производството е незадоволително. Освен че всеобщо се употребява от циментовата промишленост, сходен план неотдавна беше разгласен и от " Солвей Соди ". Компанията възнамерява да построи апаратура за произвеждане на пара с оползотворяване на RDF, която ще размени един от съществуващите котли на въглища.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ