Не ми трябва син, който спокойно гледа как ме унижават
Докато към момента не бяхме женени, Иван дълго време не искаше да ме запознае с майка си. Бях удовлетворена от този факт, тъй като ми е доста мъчно да поддържам връзка с нови хора.
След като ми предложи брак, въпреки всичко трябваше да се срещна с нея.
Още от вратата стартира да ми споделя какво да върша – да нарежа салама, да избърша съдовете, такива дребни неща. Свекървата е гръмогласна дама, която е привикнала да командва. Ръцете ми трепереха, нарязах частите неравномерно, съвсем счупих чашата, като цяло получих подобен стрес още от прага.
Свекървата бързо разбра, че няма да диспутирам с нея, неправилно намерения, че съм безхарактерна и стартира да ме поучава. Това се отнася както за тази паметна вечер, по този начин и за идващите години фамилен живот. Но тя сгреши. Държа се по този начин нестабилно единствено с нови хора, само че когато привикна с даден човек, всичко се трансформира. Но през първите няколко години не желаех да се карам с майката на брачна половинка ми.
По време на късите си визити тя ревизираше всичко: какво сготвям, какво ядем, подробен оглед на жилището за прахуляк и петна по прозорците.
Това държание не ми харесваше, само че по съвет на мъдрата ми майка взех решение да не споделям нищо, с цел да има мир и успокоение. Все отново визитите й бяха един път на три седмици.
Ситуацията се промени, когато се роди детето и свекърва ми се пенсионира. За огромно страдание тези две събития съответстваха. Свекърва ми стартира да идва всеки ден. И несъмнено, не беше част от проектите й безмълвно да ми оказва помощ с детето. Трябваше да ме поучава.
Тя не се умори да ми повтаря, че съм занемарила дома си, а тя едно време всеки ден е миела пода. Според нея погрешно храня, държа и повивам детето. Тя се възмути, че хладилникът ни е празен, тъй като брачният партньор ми се прибира гладен от работа.
Още повече, че самата тя не гори от предпочитание да чисти и готви за гладуващия си наследник. Прости си седи и дава директиви.
Когато сподели, че съм неприятна майка, тъй като поставям памперс на детето и това ще му изкриви ставите, не устоях. Казах, че в моята къща аз вземам решение по какъв начин да храня брачна половинка и сина си, по кое време да разчиствам и какъв прахуляк да избера за пране. И в случай че още един път си разреши да ме назова неприятна майка, тогава ще поддържа връзка с детето, когато съдът дефинира.
Съпругът ми беше очевидец на този диалог и е напълно на моя страна. Дълго време се канеше да приказва с майка си, само че го убедих да не подвига скандал. Казах му, че когато се наложи, сама ще се оправя с това. Този миг настъпи.
“И няма да й кажеш нищо? ” – попита свекърва ми сина си.
“Какво да кажа? Тя е права. ” – брачният партньор ми се приближи и ме прегърна през раменете.
Тогава свекърва ми сподели, че не й би трябвало наследник, който умерено гледа по какъв начин унижават майка му.
Вече две седмици не е идвала и не се е обаждала по телефона.
Вчера беше нейният рожден ден. Съпругът ми искаше да се обади сутринта, да честити рождения й ден и вечерта да отиде да поздрави майка си. Но тя не си подвигна телефона, отговори с SMS, че не се нуждае от нищо, в това число и от поздравления.
Майка ми има вяра, че съм прекалила, само че брачният партньор ми и аз считаме, че постъпихме вярно. Най-малкото не виждам причина да се оправдавам. Като цяло, свекърва ми се отхвърли от сина си.